Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Най-важното в момента е ЕС да укрепне, за да може да се разширява
11 Ноември 2015

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Европейската комисия излезе с годишен доклад за напредъка на Сърбия и Македония за хода на подготовката на страните за присъединяване към общността. За Македония се запазва препоръката да се преодолее политическата криза и намесата на политиката в институциите, както и да продължи борбата с корупцията. За Сърбия, пък, Европейската комисия смята, че е изпълнила необходимите мерки за отваряне на глави 23 и 24 в рамките на преговорния процес за членство. Отчетен е политически и икономически напредък в Сърбия, както и нормализиране на отношенията с Косово. Какво означават за България тези доклади за нашите съседки? Каква е ролята на България в приобщаването и европейското развитие на Балканите и какъв пример може да даде страната ни като член на общността? Наш събеседник по темата е вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.

 

Наистина вашето въведение ми напомни силно годините, в които България чакаше с трепет година след година какви ще бъдат докладите за напредъка й за членство в ЕС. Само да поясня, понеже вие казахте глава 23 и 24, все пак да кажем, да поясним на нашите слушатели, че това са глави „Правосъдие“ и „вътрешен ред“ – едни от най-важните области, в които се преговаря. Това е най-новото в изграждането на европейските правила, най-новата част от законодателството. И всъщност една част от развитието на тези въпроси по правосъдие и по вътрешен ред не са толкова свързани с това дали се изпълняват директивите, а как страната прилага върховенството на закона, антикорупцията и правилата за вътрешен ред, съотнесено към човешки права, отново към върховенство на закона, независимост на институциите и т.н. Това са т.нар. „политически глави”. Фактът, че Сърбия е отворила преговорите по тези две глави, е много добър знак. Подходът на ЕК е тези глави да бъдат отваряни рано, но да бъдат колкото се може по-късно затваряни, за да може страната да има достатъчно аргументи и достатъчно време да докаже, че не просто за един период от два месеца, или за една година е успяла да направи крачка напред, а че може да отстои напредъка си. Вие ме попитахте как го четем от България този доклад. Хубаво е, радваме се за Сърбия. За Македония има още неща, които трябва да се оправят, но и двете страни не са спрели усилията си, няма замразяване на преговорите поради някакви вътрешни проблеми, или поради липса на желание от страна на кандидатките, но и разбира се, от страна на страните-членки за разширяването към ЕС. Макар че в момента действително с бежанската криза понякога се чете двояко дали това по-скоро може да засили интеграционния процес и разширяването, или обратното –по-скоро може да го спре, аз смятам, че най-важното в момента е ЕС да укрепне и всяка една от страните-членове на ЕС да укрепне, за да можем да сме готови за разширяването на съюза. Разбира се, самите страни-кандидатки трябва да продължават да правят много активно своите усилия, и аз се радвам, че се отбеляза напредък и за двете страни, на едната малко повече, на другата малко по-малко, но така или иначе процесът продължава.

 

Всъщност именно миграционният натиск е едно огромно предизвикателство пред Македония, изобщо към Балканите, но необходима ли е според вас по-голяма европейска солидарност, в това число и финансова към съседна Македония?

 

Вижте, ЕС дава, съобразно това, което може да направи съгласно бюджета си. И Македония и Турция имат много сериозна подкрепа от страна на ЕС. А и отделно някои държави като Германия, например, правят допълнителни усилия. Знаете, че канцлерът Меркел беше скоро в Турция и това беше разчетено като изключително силен знак. Въпросът е обаче, че ако в страните няма здрава институционална рамка и това се отнася абсолютно за всички страни, просто даването на пари няма да свърши работа. Трябва да има институции, които могат да направят полезното, а не те да се разпръснат. Така че предизвикателството е към всички ни и изключително към страните от Западните Балкани за изграждане на здрави институции. За това трябва да говорим в момента. А иначе пред ЕС, според мен, стоят два въпроса – първо да се каже колко бихме могли да приемем бежанци, мигранти, т.е. каква е степента, от която нататък не можем да им предоставим адекватни условия за живот и развитие, и разбира се да си дадем сметка тази солидарност, която в момента е поставена на изпитание, тази солидарност може ли да бъде убедителна абсолютно за всички страни. Какво казвам с това „поставяне на изпитание“? Знаете, че има страни, които отхвърлиха задължителните квоти. Една съседна Румъния е такава държава. Словакия е такава държава, Унгария е такава държава. Ако новото полско правителство вземе друго отношение, за каквото вече намекна управляващата партия, може би Полша също би поставила на преразглеждане своето отношение към задължителните квоти. Една част от страните, като Великобритания, например, те са и извън „Шенген“, но те казват: „Ние ще определим колко можем да вземем“. Т.е. има ренационализация на политиките и те са определили колко биха могли те да приемат мигранти на своя територия. Т.е. първият въпрос, който трябва да се реши, е има ли краен брой хора, които Европа може да приеме. Ако този брой се достигне какво се прави след това, и дали всяка страна ще приеме задължителна квота, или обратно? Сега, казвайки за задължителна квота, аз все пак трябва да направя уговорката, че самото изчисляване на заключителните квоти е профилирано страна по страна. Например какъв е брутният вътрешен продукт, какво е нивото на безработицата и т.н., но все пак това е задължителна квота, т.е. суверенитетът на държава да реши сама в този случай не е силен. Ще дам, например, че такъв краен брой възможности са определили страни като Япония, например. Казвам го, защото случаят с Япония е доста парадоксален. Те са приели 11 мигранти. Да, дават много пари, дават милиарди, но са казали, че на толкова хора могат да дадат подслон. Аз искам да отидем една крачка по-нататък – дали е възможно Европа сама да направи нужното, за да постъпи така, както винаги е постъпвала човешки със спазване на всички правила, но Женевската конвенция, всъщност, е конвенция за всички. Тя не е само за Европа. Дали това ще се превърне по-скоро в един въпрос, който светът ще реши заедно коя от държавите колко бежанци може да приеме? Това са въпроси, които трябва да поставим откровено. Аз съжалявам, че в България този дебат се води, някак си, на повърхността и без да се прилагат решения. Очакваме решения да ни се предложат от ЕС. Ние сме в ЕС и българските политици можем и трябва да дадем решение, което да се обсъди на европейско ниво. Дали то ще се приеме, дали то ще бъде най-доброто – нека да видим, но никой не ни пречи България да се окаже един от авторите, или авторът на решение, което ще работи в цяла Европа. Тъкмо заради това аз смятам, че на нас ние е необходима мобилизация на целия обществен потенциал. Политиците ще го изразят в Брюксел, ще го изразят и ще формулират мнението в България, но това не означава, че това мнение не може да бъде предложено от хора, които ги е грижа, от хора, мислещи, от хора, готови да посветят времето и усилията си за намиране на решение на нещо толкова драматично в света.

 

Корупцията е друг сериозен проблем, с който страните –кандидатки, и Сърбия и Македония трябва да се справят. България също продължава своя път в тази посока. След като антикорупционният закон беше отхвърлен вие заявихте, че ще започнете разговори с политическите партии веднага след изборите. На какъв етап са тези разговори и наистина кога и какво да очакваме от този проектозакон?

 

Вчера беше първата такава среща с политическа група. Започнах по понятни причини от Реформаторския блок, ще продължа с партиите от мнозинството, разбира се, с най-голямата партия - ГЕРБ. Очаквам до края на седмицата такава среща да се случи. Два са въпросите, около които се групираха при неприемането на закона. Едното е, кой да определя бюрото, кой да определя ръководителя на бюрото и прочутият въпрос с неподписаните сигнали, които наричаме анонимни сигнали. И по двата въпроса имам детайлни отговори, имам отговори, които са многократно коментирани и с ЕК и с други страни-членки. Доведох тук в България по моя покана хора, които имат успехи като една Полша, например, като председателя на ОЛАФ – това е европейската организация за борба с измамите с европейски средства. Който искаше, можеше да чуе какви са отговорите в Европа, и не само в Европа на нашите притеснения. Сега депутатите трябва да решат. Те можеше да го решат и между първо и второ четене. Фактът, че не е приет закона, няма да крия, има много лош ефект върху България. Виждате, че в последните доклади на Европейската сметна палата има критика по отношение на начина, по който ние се справяме с проблеми, свързани с корупцията. И когато преди малко говорих за Западните Балкани, че дори и парите, които идват за бежанците трябва, да имат институционална основа да могат правилно да бъдат разходвани, аз всъщност имам предвид и чиста от корупция среда, защото няма нищо по-лошо от това пари, които са трудно изкарани за всеки човек, който плаща данъците си, да отиват в нечии бездънни джобове и да захранват, на практика, корупцията. Така че въпросът е много сериозен за България. Аз ще направя отново абсолютно издържан в професионално отношение закон – закон, който работи в останалите европейски държави. А дали и кога ние ще имаме воля не само да го приемем –това е малката първа крачка, а и да го приложим така, както трябва, без всякакви колебания, това е въпрос, на който предстои да отговорим.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения