Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif26.05.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Ще намерим златното сечение в енергетиката, защото пътят, по който правителството върви, е правилният
19 Октомври 2015

Министър на енергетиката в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Здравейте, добре дошли, г-жо министър. Как се продава скъпа енергия на бедни хора? Задавали ли сте си този въпрос?

 

Задаваме си го непрекъснато този въпрос. Както знаете, каква ще бъде цената на електрическата енергия, определя Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) у нас. Това, за наша радост, няма да продължи много дълго. Съвсем скоро, в началото на 2016 г., пълната либерализация на електроенергийния пазар ще бъде факт и тогава цената на електрическата енергия ще се определя от търсенето и предлагането. А както всички знаем, търсенето и предлагането са възможно най-обективният критерий за пазарната цена на определена стока, каквато в случая е и електрическата енергия.

 

Трябва ли да бъдат щастливи хората, че след либерализирането може би цената ще тръгне надолу?

 

Хората трябва да бъдат щастливи на първо място за това, защото ще имат възможност да избират доставчика на електрическа енергия, а пък доставчиците на електрическа енергия ще имат ангажимента да се конкурират и да предоставят възможно най-добрата оферта, най-добри цени, най-добри условия на българските потребители. Така че аз смятам, че всички ние трябва да сме доволни от това, че процесът по либерализация, пълна либерализация на електроенергийния пазар най-сетне ще бъде либерализиран и в България. Нека да отворим само една скоба и да кажем, че България е може би една от последните страни в Европейския съюз, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар. Така че това, което предстои на българските граждани, смея да твърдя, че е една много сериозна крачка напред към излизане изобщо от проблемите и кризата в енергетиката.

 

Преди да ви питам вашето мнение за анкетата относно кражбите в енергетиката, кажете хората как ще бъдат подготвени за това либерализиране на енергийния пазар? Те трябва да знаят как ще се ориентират, къде са тези търговци, които предлагат по-евтин ток, къде да ги търсят – по улиците ли, на стоковата борса ли, в интернет?

 

Безспорно пълната либерализация на електроенергийния пазар ще постави всички нас в една качествено нова ситуация – както битовите потребители, така и производителите на електрическа енергия, така и доставчиците на електрическа енергия. Ето защо ние сключихме договор със Световна банка, който договор има за цел да консултира нашия електроенергиен сектор по отношение избора на най-добрия модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар. Очакваме междинен доклад на Световна банка във втората половина на месец ноември. След това сме планирали разяснителна кампания сред българското население, Министерство на енергетиката и Български енергиен холдинг (БЕХ), като целта на тази кампания ще бъде да обясним как българските граждани и българските фирми да могат да стигнат до най-добрата за тях оферта. Така че тепърва предстои един такъв диалог, една такава разяснителна кампания.

 

Ето това е много важно хората да го знаят. Сега към нашия въпрос – „Има ли воля да бъдат прекратени кражбите в енергетиката?“. 12% само от нашите зрители казват „да“, 88% казват „не“. Т.е. каквито и мерки да взимате, една от които след малко ще говорим, хората като че ли гледат скептично на факта, че в енергетиката някога кражбите ще бъдат прекратени.

 

Знаете ли, много ми се иска и една от основните цели на правителството и моя лична цел е в края на мандата да можем да се отърсим от тази негативна оценка на обществото и тази негативна квалификация - олицетворяване на енергетиката с корупция и с източване. Аз смея да твърдя, че има и волята, има ги и действията за това да се излезе от тази ситуация и да бъде променен имиджа на българската енергетика. Защото каквото и да си говорим, енергетиката е изключително важен отрасъл за развитието на българската икономика. Това е секторът, който касае всеки един от нас – и като граждани, и като бизнес, всеки един от нас…

 

Ама цялата държава, цялата икономика е зависима от енергетиката.

 

Цялата държава, цялата икономика е свързана с този изключително важен сектор.

 

Абсолютно.

 

Ето защо ние нямаме друг избор, ние нямаме друг вариант и друга възможност, освен да стабилизираме сектора и да го постави на качествено нова основа, каквато е пазарната, каквито ще бъдат пазарните условия. Ето защо аз смятам, че ние не само имаме волята, но извършваме и реални стъпки, реални действия към това да бъдат прекратени течовете в системата. Знаете, че направихме промени и в Закона за енергетиката. Знаете, че за първи път се въведе финансов контрол по отношение на всички производители на електрическа енергия, които формират микса на електрическата енергия.

 

Особено ВЕИ-тата.

 

Особено, да. В момента се извършват такива проверки в тези производители на електрическа енергия. Наред с това знаете, че беше създадена съвместна работна група между екипи на Министерство на енергетиката, прокуратурата и ДАНС. Тази група работи. Тя работи без на този етап да има много широка гласност, тъй като проверките, които се правят, изискват да има една дискретност, една конфиденциалност, и ще дойде моментът, когато резултатите ще бъдат налице. Но трябва да признаем това, че години наред почти нищо в тази посока не се е случвало в сектор „Енергетика“, но сега някак си няма как…

 

Съзнателно ли според вас нищо не се е случвало?

 

Ами, трудно ми е да кажа дали е било съзнателно. Може би инерцията е водила…

 

Не знам дали е само инерцията. Вашият колега Румен Овчаров беше тук миналата седмица и аз му зададох същия въпрос: „Защо, г-н Овчаров, защо толкова години нищо не се прави в енергетиката и се позволява на толкова хора да крадат?“, и той знаете ли какво ми отговори? „Ами, което и да е правителство, започва да взима мерки. След това се появяват едни „чичковци“ и мерките са прекратени“. Много ясно и точно.

 

Аз мисля, че този път няма да бъде така.

 

Чичковците – тяхното мнение няма да бъде взето под внимание?

 

Чичковците просто няма да получат това, което искат, и енергетиката ще трябва да тръгне по правия път на прозрачност, на публичност и на спазване на закона.

 

Добре. Една от мерките, които според вас ще реши до някаква степен стабилността в сектора – заем на БЕХ. В размер на колко – на…

 

До 650 милиона евро.

 

До 650 милиона евро. С тези пари ще се реши някакъв дефицит, неразплатени сметки. Обаче имате ли разчети тези пари после как? БЕХ, който е собственик на всички държавни енергийни дружества – нали така – изведнъж ще бъде натоварен с пари, много пари, и заедно с НЕК ще стане може би най-големият длъжник в държавата.

 

Преди да отговоря на този въпрос, може би е хубаво да припомня за българските граждани следната информация. През 2013 г. БЕХ е взел кредит в размер на 1 милиард лева. Този кредит е взет точно с такава цел – да бъдат разплатени отново задължения съответно на дружествата. По този кредит ние към настоящия момент плащаме лихва, която лихва възлиза в размер на 44 милиона в рамките на годината. Падежът за плащането на тази лихва настъпва сега, през месец ноември, а падежът за погасяването на целия дълг настъпва в края на 2018 г. Ситуацията, в която се намира в момента българската енергетика, е изключително тежка от гледна точка на нейното финансово състояние. Към настоящия момент междуфирмената задлъжнялост вътре в рамките на сектор енергетика е много сериозна. Към настоящия момент НЕК има задължения към производители на електрическа енергия, които възлизат в размер на 1,2 млрд. лева. Отделно от това НЕК генерира дефицит, който е в размер на 3,7 млрд. лева.

 

Който обаче се надявате някога да отиде до нулата с вашите мерки.

 

Точно така, сега с мерките и с либерализацията този дефицит трябва да бъде компенсиран. Това е и един от способите, които ще бъдат разработени заедно със Световна банка, именно към…

 

Така. И сега тези парички новите какво ще правим с тях?

 

Този заем, който Българският енергиен холдинг трябва да получи, е предназначен за това НЕК на първо място да разплати своите задължения към двете американски централи. Които, както знаем, са основна базова мощност в нашата електроенергийна система. Това, което дължи НЕК като просрочени задължения, са близо 850 милиона лева. Отделно от това двете американски централи дължат на българските мини близо 300 милиона лева. Това са всъщност доставките на въглища, които мините са извършили към двете американски централи, за да могат те да произвеждат електрическата енергия, и съответно не са платени поради това, че НЕК не се разплаща и в пълен размер с двете американски централи. В резултат на това настъпва една междуфирмена задлъжнялост в рамките на енергетиката…

 

Затворен кръг.

 

… и един затворен омагьосан кръг, от който трудно може да се излезе. Сега с взимането на този заем ние просто нямаме друга възможност да се отпуши по някакъв начин системата, едни средства в размер на 300 милиона лева ще влязат в българските мини. Те от своя страна ще дадат възможност да се извършат инвестиционни разходи, нещо, което от години не е правено в мини "Марица изток" . Оттук нататък мините ще могат пък да разплатят своите задължения към доставчици, към бюджета, така че този кредит, който трябва да вземем, е изключително важен. Отделно от това разплащането с двете американски централи е условието, което ще ни даде възможност намалението, което ние успяхме да договорим през пролетта, да влезе в сила.

 

То кога трябва да влезе в сила? Догодина?

 

В момента, в който НЕК се разплати, автоматично намалението в сила. И тогава НЕК по нашите изчисления, които сме правили, за първи път ще може да реализира печалба от продажбата на електрическа енергия от едната от централите от „Контур глобол“. Така че това е много важно да се случи. НЕК за срока на договорите, които остават с двете американски централи, ще може да плати по-малко и да реализира икономии в размер на 1,1 млрд. лева в рамките на годината. Смятам, че това са едни добри показатели. А хубавото може би в тази ситуация по отношение на кредита, който БЕХ стартира процедура по неговото изтегляне, е това, че ние на практика направихме един тест за системата. Аз честно да си призная имах известни опасения кои банки ще се явят, дали ще има изобщо такива предложения. Оказа се, че 12 от най-големите банки в света се явиха и кандидатстват за осигуряването на облигационен заем на БЕХ. И две банки са готови да предоставят с индикиран заем. Това е един тест за нашата система, това е тест за мерките, които правителството и българският парламент предприеха по отношение на българската енергетика.

 

Което означава, че лихвите ще бъдат по-ниски, много ниски, което означава, че може би този заем ще бъде твърде добре разсрочен във времето.

 

Да, да. Което означава, че финансовите институции имат доверие в сектора, това означава имат доверие в това, което се случва в българската енергетика.

 

Добре, за да свършим с електроенергията и да ви задам няколко въпроса, свързани с газа, кажете сега този спор между работодателите и между енергийните дружества докъде стигна? В крайна сметка какво ще бъде решението, така че и двете страни да получат някакво, дори и частично удовлетворение?

 

Ами аз мога да говоря за взаимоотношенията, които има правителството с българския бизнес , по-специално Министерството на енергетиката, ресорният вицепремиер.

 

Ама те са свързани нещата.

 

Точно така.

 

Значи вие имате и с работодателите, и с енергийните дружества.

 

Абсолютно. Абсолютно ние сме в центъра.

 

Вие сте в средата, в центъра.

 

Това, което мога да кажа, е, че ние имаме един много добър диалог с бизнеса. Знаете, че ние отдавна водим една много отворена и откровена комуникация с българския бизнес, всичко онова, което нашето правителство прави, е насочено именно към това да работим за българския бизнес и за българските потребители. Вие знаете, че българският бизнес имаше определени виждания по отношение на реформите, които трябва да бъдат извършени в сектор енергетика.

 

И най-вече цената.

 

Да. Една част от тези реформи абсолютно споделяме, и тези мерки, които те предлагат, абсолютно споделяме. Друга част от мерките, които бизнесът прокламира, че предлага, смея да твърдя, че вече са изпълнени, но има и такива мерки, с които категорично не можем да се съгласим. Една такава мярка е анализът на възможността за фалит на НЕК. Или анализ на възможността държавата да изкупи дела в двете американски централи, акциите в двете американски централи. Нещо, което просто няма как да се случи.

 

Тоест това, което енергийните дружества определят като национализация.

 

Ами да. Работодателите го наричат търсене на инвеститор, но в крайна сметка тук става дума за частна компания и ако някой иска да купува някоя компания, е редно да отиде този, който е собственик, дали има подобни намерения. Така че аз смятам, че тези мерки са неприемливи за нас и ние категорично го заявихме.

 

И ще намерите златното сечение в даден момент. Защото, доколкото знам, този спор не е разрешен до днес или до вчера.

 

Аз съм сигурна, че ние ще намерим златното сечение, защото пътят, по който правителството върви в сектор енергетика, е правилният път и няма как да не намерим допирните точки.

 

Другата важна тема – газът. Миналата седмица и по-миналата седмица се говореше за компресорни станции, откриваха се компресорни станции, премиерът ги откриваше. Става дума за разширяването, кога де факто хранилището в Чирен ще бъде разширено, за да има двоен капацитет? Кога е срокът това да се случи?

 

Ами утре стартира процедурата, свързана с модернизацията на подземното газово хранилище в Чирен. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че подземното газово хранилище в Чирен е един изключително важен стратегически обект за българската енергетика. Модернизацията на подземното газово хранилище в Чирен, неговото разширение са задачи, които доста правителства преди това си поставяха, но така или иначе сега дойде моментът за реализация на тези мерки. Утре предстои да се даде стартът на модернизацията на подземното газово хранилище в Чирен.

 

Официално?

 

Официално, да. И на практика въвеждането в експлоатация на сондаж Е-72, впоследствие и Е-73. Това означава, че ще се работи за това да се увеличи дневният добив на природен газ. Към настоящия момент в подземното газово хранилище в Чирен дневният добив е около 4 милиона куб. /метра на ден, а с тези два сондажа и с модернизацията на практика ще се даде възможност за добив над 5 милиона куб./метра на ден. А по отношение на разширението на подземното газово хранилище в Чирен това е също един наш приоритет, по който ние работим изключително целенасочено и много активно. За да се случи следващият етап – разширението на подземното газово хранилище в Чирен, трябва да бъдат извършени поредица от действия. Едно такова действие е извършването на 3D сеизмиката. Това е един процес, за който „Булгартрансгаз“ кандидатства пред Европейската комисия за осигуряване на грант. Този проект, тази дейност са определени като дейности и като проекти от общ интерес в рамките на Европейския съюз. Така че цялата стойност на този проект ще бъде около 7,8 милиона евро. Грантът, който ние очакваме да получим от Европейската комисия, е в размер на 3,9 милиона евро.

 

Половината.

 

Да, половината от този грант. Това означава, за да стане факт разширението на подземното хранилище в Чирен и да можем да увеличим неговия капацитет, който сега е 550 милиона куб./ метра, да стане 1 млрд. куб./метра газ.

 

Което е горе-долу една трета от нашето потребление.

 

Точно така. Трябва да са налице 10 такива сондажа и тогава вече можем да говорим за разширението на подземното газово хранилище.

 

Тоест това е един проект във времето, което не бива да очакваме да се случи догодина или по-догодина, нали? Като факт.

 

Ами това е един процес, който не може да се случи сега и веднага , той изисква определено време. Но с получаването на финансирането, с извършването на 3D сеизмиката изключително много ще се ускори този процес.

 

Добре, дотогава интерконекторните връзки, за които говорим толкова години, Румъния, Гърция, Сърбия, коя ще бъде първата, която ще бъде отворена?

 

Ами смятам, че първата ще бъде интерконекторът България-Румъния. Надявам се в началото на 2016 г. първият интерконектор за България да бъде факт.

 

След това Гърция или Сърбия?

 

По интерконектора с Гърция също работим изключително целенасочено, изключително упорито. Аз миналата седмица имах възможност да се срещна с моя гръцки колега министър Скорлетис. На тази среща обсъдихме важността на проекта и двете страни категорично заявиха, че той е приоритетен и за България, и за Гърция. Сега в сряда идват в София нашите съакционери от съвместното ни дружество „Посейдон“. С тях имаме да уточним още няколко технически въпроса, свързани с реализацията на този проект, и много се надявам съвсем скоро да подпишем окончателното инвестиционно решение, което ще даде ход на този толкова важен интерконектор, който е важен не само за България и за Гърция, но той е важен за страните от Централна и Югоизточна Европа. Това е интерконекторът, който ще ни даде още една възможност за още един източник на доставка на природен газ.

 

Да, добре. Газта, като гледам, върви перспективно, не знам във времето как е разположено. Вие изгубихте ли интерес към ядрената енергетика като министър?

 

Не, напротив.

 

Не сте.

 

Не съм изгубила интерес. Няма как да изгубя интерес към нещо, което е свързано с енергийния сектор и е толкова важно.

 

Но вашият интерес с какво е свързан, с може би модернизацията на пети и шести блок, или с нов ядрен реактор?

 

Безспорно наш приоритет, както сме обявили и в програмата на правителството, това е модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Това е наш безспорен приоритет, по който ние работим и който за наша радост върви в рамките на графика, който сме определили за дейностите, които трябва да бъдат извършени за удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Но паралелно с това не сме отхвърлили и възможността за изграждане на нова мощност.

 

Ако има пари.

 

Ако има пари, разбира се, ние сме за това да има нова мощност, но трябва да са ясни параметрите, най-вече финансовите параметри, до какво ще доведе тази нова мощност и как на практика тя ще стане факт.

 

„Уестингхаус“ ли дава тези параметри, тъй ли? Поне по думите на премиера.

 

Ами в интерес на истината ние и сега водим диалог с нашите партньори от „Уестингхаус“. Работим по това да подобрим условията на акционерното споразумение и на проекта, който „Уестингхаус“ с колегите от предишното правителство…

 

Работите в момента.

 

Да, водим разговори, водим разговори и смея да твърдя, че на този етап имаме много добър диалог и надявам се да можем в скоро време да имаме един по-добър и по-оптимален проект.

 

Добре, благодаря ви. Много ми е интересно след този разговор какво се получава с нашата анкета. Ами съжалявам, обаче над 10 % отидоха тези, които вярват, че …

 

Ами това е стимул за нас да работим за това да обърнем съотношението.

 

Ами аз ще се радвам много да гостувате, когато това съотношение ще бъде обърнато.

 

С най-голямо удоволствие, но докато се обърне съотношението, ви уверявам, че ще работим изключително сериозно.

 

Благодаря ви много за това интервю.

 

Аз също благодаря.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Медицинските изделия трябва да бъдат вкарани в регистър, за да се изсветлят процесите
26 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Владислав Горанов: Влизането ни в еврозоната е и политическо решение
25 Май 2017

След Брекзит Европа трябва да бъде по-единна, казва министърът на финансите пред в. „Стандарт”

trans.gif
Боил Банов: В сферата на културата за мен всичко ще бъде приоритет
24 Май 2017

Министърът на културата в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
БИСЕР ПЕТКОВ: РЕФОРМАТА НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА ОТ 2015 ГОДИНА ВЕЧЕ ДАВА РЕЗУЛТАТ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛЕДВАНА
23 Май 2017

Правилният начин за определяне на размера на минималната работна заплата е чрез механизъм, съгласуван от социалните партньори, каквато е и препоръката на Европейската комисия, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в интервю за БТА

trans.gif
Красимир Вълчев: Повече пари за учителите с принос за напредъка на учениците
23 Май 2017

Нашата рейтингова система на университетите е сред най-добрите в света, казва министърът на образованието и науката пред в. „24 часа”

trans.gif
Николай Петров: Ще настоявам за повече пари за здравеопазване, но едва след като докажа, че може да се направят и по-малко разходи
21 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути” по бТВ

trans.gif
Николай Нанков: Трябва да редуцираме поне с 400 дни строежа на тунел „Железница”
17 Май 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ЩЕ ДАДЕМ НА УЧИТЕЛИТЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДА ЗА ДЕЙСТВИЕ
16 Май 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за програма „Хоризонт” на БНР

trans.gif
Екатерина Захариева: Турция ни е много важен съюзник, но посланикът й да внимава какво говори
15 Май 2017

Трябва да възстановим контактите с Азия и Арабския свят, ще работя за прагматични отношения с русия, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

trans.gif
Валентин Радев: Оптимизацията на личния състав в МВР е една от неотложните задачи
12 Май 2017

Министърът на вътрешните работи в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения