Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Сигурността на Европа включва справяне с бежанската криза
20 Септември 2015

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Неделя 150” по БНР

Г-жа Меглена Кунева – вицепремиер, която ще коментира и някои бъдещи действия на българската страна, доколкото се очакват важни срещи идната седмица, тъй като има покана за среща, както на вътрешните министри, така и на премиерите, по-късно.

 

Вие, какво мислите за тази европейска стратегия, ако тя може да бъде определена с няколко думи, тъй като избликнаха твърде много противоречия не само между отделните страни, така и в комуникацията по въпросите как да действа Европейският съюз (ЕС).

 

Няколко много важни елемента. Първо, нека да кажем че Турция се оказва абсолютно на (не се разбира)… задачите, които стоят пред нея и на очакванията, които ЕС има към една голяма страна кандидатка, каквато е Турция. Това от гледна точка на интересите на България също е много важно да се подчертае и да се даде висока оценка на това, което правят в Турция, за да се намали напрежението и на българската граница и на гръцката граница, една страна, която е в Шенген, каквато е Гърция, и една страна, която е извън, както е България.

 

За пръв път се оперира със самолети. До каква степен това ви звучи реалистично или е някак изпитателно.

 

Това може да се случи, разбира се, ако съответните европейските страни, всички ние се разберем каква ще бъде политиката спрямо бежанците и колко бежанци могат да бъдат приети, така че да не рухне социалната система на Европа. Аз искам да се върна на един втория елемент и то е за помощта, която ЕС ще окаже на Турция и първите решения за увеличаване на бюджета към Турция, специално по този въпрос, са факт. През ноември предстои една много важна среща в Валета, Малта, която ще бъде специално посветена на създаването на доверителен фонд свързан със справяне на проблема с бежанците. Да, целта е да се предоставят средства на страни, които са близко в конфликт или на страни, в които конфликтът тече, но могат да се идентифицират места, в които ще има защита на хората и те щеш могат да останат възможно най-близко до родните си места. Това смятам, че е една стратегия, която се споделя без никакво възражение от всички европейски страни. Въпросът е как да я направим тя да работи. Каквото и да си говорим за необходимостта от средства – било за пътища, било за здравеопазване, във всички сфери, в които ЕС държи да бъде водеща сила, в момента най-много средства трябва да предвидим за сигурността на Европа, а сигурността включва и справяне с бежанската криза. Затова средства натам ще се пренасочват и те ще бъдат много чувствителни. Аз смятам, че това е голяма част от стратегията за бежанците. Друг много важен елемент: това е така наречените горещи точки, понеже има доста, как да кажа, не съвсем коректни позовавания за горещите точки. Нека обясня, ако, разбира се, смятате, че това е важно, къде могат да бъдат вътре в Европа. Това са средища, в които бързо се преглежда дали лицата, които кандидатстват за статут на бежанци имат основание за това, дава им се статут и вече една част от тях могат, ако идват от сигурни страни, се връщат обратно, друга част предстои да бъдат, в зависимост от това дали ще се приеме решение за квоти, да бъдат приети в европейските страни. За да може, обаче да има такива горещи точки, страната, в която има най-голям приток на бежанци, за сега това са две държави – Гърция и Италия, трябва да поискат на тяхна територия да има гореща точка. Унгария, например се е отказала и не иска такава помощ от страна на ЕС. Тези горещи точки се управляват от „Фронтекс“, от Граничната служба на ЕС, има служители на Европол и разбира се, националните власти.

 

Питам се каква е българската стратегия, която ще бъде начертана, тъй като досега тя бе определяна като колеблива или по-скоро скрита, даже има един известен апел на интелектуалци: говорете, говорете, не мълчете? Общо взето, това с което е запознат зрителят, слушателят са противоречията, които излязоха напред и противостоенето на Висшеградската четворка на плана с квотите. Квотите ще се запазят или не? България какво очаква, ще бъде или не приемателен пункт? Ще продължи ли да приема квоти от бежанци?

 

По въпроса са, както Вие казахте: приемателен пункт, имате предвид сигурно въпросната гореща точка, защото да, бивайки първа линия по отношение на границата ни, външна граница на ЕС, ние можем да очакваме такъв приток на бежанци, какъвто една съседна страна като Гърция е преживява. Но ще повторя това, което казах преди малко: ние трябва да поискаме да сме гореща точка. Ако българското правителство не поиска, това се счита за вид помощ, няма да има гореща точка в България. Това е нещо, как да кажа, като разпределителен център, за да може по-бързо бежанците, които с дошли на територия на европейска държава да получат, как да кажа, направление и да не се натоварва само една държава с брой хора, с които не може да се справи, нито администрацията, нито социалната им система.

 

Вие казвате: трябва да поискаме, но не знаем дали ще поискаме, така ли?

 

Става въпрос за горещи точки. За сега такъв силен приток на чужденци в България няма.

 

Слава Богу.

 

Да, смятам че сте права. Горещата точка не е нещо, което искаш веднъж за винаги или за което има срок да го поискаме точно сега. Ние ще го поискаме единствено ако имаме интерес за това. В Италия и Гърция са го поискали, защото те имат стотици, хайде да кажа 10 000 бежанци, и тази гореща точка всъщност ги разпределя към други части на Европа. Засега такава необходимост в България няма. Това е възможност. А колкото до квотите, да, Вишеградската четворка е абсолютно против, Румъния също е против задължителните квоти. Те приемат да има доброволни квоти, както приема една Великобритания каза, че най-напред ще приеме доброволно 20 000 бежанци, след това и други държави, включително и както вие казахте, Вишеградската четворка. В последните седмици стана ясно на Съвета общи въпроси, Румъния също каза, че това е нейната позиция, и трябва да има само колкото страната поиска. Всъщност, това означава, че Европа много трудно ще изгради единна позиция. И затова също се провали Съветът по правосъдие и вътрешен ред. Не се стигна до гласуване. Ако се стигне до гласуване, тежестта на гласовете на страните ще реши с мнозинство как да се процедира. Винаги, когато се взима решение с гласуване един въпрос, остават страни, които са абсолютно неубедени. Това е рядко срещан прецедент на европейско ниво. Търси се съгласие, и то съгласие от всички. Затова сега ще има извънредна на правосъдие и вътрешен ред, а следващия ден, както поискаха Германия и Франция – Съвет на върха, където държавните глави, министър-председателите вероятно ще се опитат да окажат натиск на страните, които са по-малко съгласни. Имайте предвид, че броят на гласовете на страните се определя до голяма степен от населението, тоест, най-големите държави са Германия и Франция, Италия също. Това са страните, които са „за“ задължителните квоти. Така че накрая, ако тегли чертата може би мнозинството би било повече на страната за задължителни квоти, но за мен това би било много тежко политическо решение и би разделило Европа.

 

Понеже се позоваха на визитните на Австрия и на Германия в Турция – изключително правилна от дипломатическа гледна точка постъпка, много добър ход, аз искам да кажа, че „Шенген“ присъства непрекъснато при всяко разглеждане на въпросите, свързани с бежанците по очевидни причини. Защото сега една Австрия, например, е въвела извънредно положение по отношение на „Шенген“ и на практика възстановява границите си. Това е нещо като предпазна клауза, която всяка страна член на Шенген може да направи. Имаме поставено на изпитание една голяма общностна политика, едно достижение на Европейския съюз – свободното движение на хора. И ми се струва, че тук кризата е дори по-тежка, отколкото беше икономическата криза, когато се чуваха гласове защо изобщо се придържаме към еврото. Икономическата криза се разреши – еврото остава силна валута. Дали това ще се случи с Шенген и толкова скоро, колкото трябва наистина да се направи, зависи от решителността на страните. И тук аз искам да кажа, че така както по време на еврокризата се присъединяваха страни, като Естония например, с което еврото не стана по-слабо, точно обратно, така и аз смятам, че ако има достатъчно воля и разбиране сред гражданите на Европейския съюз, да се даде знак към Румъния, към България, че те са страни, на които се разчита да пазят външните граници, би било отличен знак да паднат границите по въздух, шенгенските граници за Румъния и България. За съжаление, перспективите за такъв положителен развой, който ще даде повече достъп до информация, повече разузнаване, ако щете на България и Румъния, не е толкова вероятен, колкото на мен ми се иска. Но ние не бива да спираме да обясняваме и да настояваме за това, че шенгенската тема дава сигурност на страни, които имат тази перспектива в договора си, които са направили всичко възможно и сега продължаваме да защитаваме външните граници на Съюза. Ние не можем да останем извън зоната за сигурност.

 

Благодаря ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения