Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Квотите не решават проблема с имигрантите
18 Септември 2015

Нито един самолет не е нарушавал въздушното ни пространство, казва външният министър в интервю за в. „Стандарт“

 

Г-н министър, през последните седмици бежанската криза в Европа ескалира, стигна се до връщане на граничния контрол в някои страни членки. Смятате ли, че има опасност от край на единна и солидарна Европа, каквато я познаваме?

 

В много кризисни ситуации ЕС е успявал да се справи и да намери своето обединение. Кризите са и възможност Европа да се придвижи напред към своята политическа интеграция и единство. Настоящата имиграционна криза ни дава подобна възможност. Въпреки че в момента има дисонанс в реториката, това може да бъде преодоляно.

 

Как може да стане това?

 

Трябва да започнем да се срещаме много по-често, т.е. да има извънредни Европейски съвети и да се разберем за няколко неща. В момента говорим за квоти (за разселване на бежанци - бел.ред.), което е палиативна мярка, която не решава по никакъв начин проблема. Трябва да започне да се говори за цялостна стратегия и подход. Има няколко неща, които трябва да се направят. Първо, засилена охрана на външните граници на ЕС. Второ, създаване на бежански миграционни центрове вън от Евросъюза. Това може да бъде направено на много места, но не бих искал да споменавам имена на трети държави. Тези центрове трябва да бъдат подкрепени от ЕС финансово, да имат добри условия. Трето, безкомпромисна война с трафика на хора. Повечето държави членки нямат адекватно законодателство и наказание на такива престъпления. България вече е започнала да увеличава наказателните мерки в това отношение. На първо четене вече е минал закон, в което се предвижда и затвор, и отнемане на имущество. Но това трябва да бъде направено от всички държави членки и всички да координираме усилията си в борбата срещу нелегалните трафикантски мрежи. Четвърто, трябва да се обърне внимание на най-основния проблем - ситуацията в Сирия и битката срещу "Ислямска държава" (ИД). Пето, трябва да стане ясно, че бежанският статут не дава възможност на тези, които са го получили, да останат завинаги в съответната държава от ЕС. Когато се стабилизира ситуацията в държавата, от която идват, те трябва да се върнат там. Трябва също така да се разграничават икономически мигранти и бежанци. Да бъде променен и Дъблинският регламент (според него бежанецът трябва да поиска статут в първата страна, в която е пристигнал - бел. ред). Трябва да бъде съставен списък на сигурни страни. С две думи, общата философия на новата стратегия не трябва да стимулира миграционни потоци към ЕС. А също така и да не губи от полезрението си корена на проблема - ИД и ситуацията в Сирия като цяло.

 

През последните седмици се появиха твърдения, че Русия засилва военното си присъствие в Сирия. Какви действия са нужни за справяне с кризата там и смятате ли, че е възможна международна коалиция с участието и на Русия?

 

Възможна е всякаква коалиция, в която да бъде включена и Русия. Трябва да се намери единен подход в битката срещу ИД. В същото време обаче трябва да се намери решение и на проблема с режима на Башар Асад. Той е основният генератор и първопричина за гражданската война в Сирия, за създаването на ИД и за бежанските потоци. И в момента режимът на Асад в голяма степен подпомага ИД, защото разчита на нея, за да притиска воюваща срещу него опозиция. Така и започна на практика разширяването на джихадистката групировка. Т.е. ИД беше използвана от режима на Асад, за да може да бъде притискана другата опозиция да воюва на два фронта. В един момент обаче нещата излязоха извън контрол. Затова трябва да се предприемат дипломатически усилия и да се формира коалиция, в която да участва и Русия, и да се намери решение на този проблем. Но оставането на Асад начело на Сирия не е част от решението.

 

Тоест вие сте съгласен с мнението, че подкрепата за Асад само удължава конфликта?

 

Това е позиция на голяма част на страните от НАТО и ЕС. Не напразно сме забранили всякаква подкрепа - военна и техническа за режима на Асад. Това е режим, който в продължение на 5 г. избива собствените си хора. Няма как да подкрепим Асад, за да решим друг проблем.

 

Да се върнем отново на бежанската криза. На какво се дължи засилването на миграционния натиск през последните седмици?

 

Има много фактори за това - трафикантите на хора, създаването на нереалистични очаквания и т.н. В рамките на ЕС имаше държави, които буквално поканиха хора да дойдат. Когато това се разнесе като публично послание, се увеличи и натискът върху външните граници на ЕС. Затова говорим за "нестимулиране" на миграционни потоци. Защото Европа няма да може да поеме този натиск и да се справи с него, ако той бъде стимулиран.

 

Ако през октомври Европейският съвет все пак приеме предложението на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер за разселването на още 120 000 души, България ще поеме ли своята тежест? Румъния обвърза приемането на имигранти с приемането й в Шенген, ние имаме ли такова условие?

 

Ние ясно сме казали, че приемаме определен брой хора - до 1600 души. По принцип обаче този механизъм изобщо не решава проблема. Има държави членки, които категорично отхвърлят идеята за квотно разпределение. Съотнесено към БВП-то на глава от населението, България е приела достатъчно бежанци. Нямаме ресурс да поемем повече. Освен това не можем да гарантираме, че тези хора ще останат тук. Относно Шенген, присъединяването на България и Румъния би улеснило значително преноса на информация между компетентните органи на държавите членки и размяната на данни, включително тези, свързани с бежанския поток. Това от своя страна ще доведе до по-добри оперативни възможности за справяне с рисковете, свързани с миграцията. Не споделяме подхода, който вижда бежанския поток като причина за отлагането на бъдещото ни членство в Шенген. Напротив, именно сега е важно да се вземат решения, които да демонстрират единството на европейските държави.

 

След действията на Унгария срещу бежанците се очаква да се промени техният маршрут към Европа. Ако предположим, че това създаде голям миграционен натиск срещу България, готова ли е тя да предприеме драстични мерки за охрана на границите й?

 

България си пази много добре границите. Освен това ежедневно провеждаме срещи, оценяваме рисковете и взимаме съответните мерки за засилена охрана там, където очакваме, че може да бъде увеличен миграционният натиск. Затова се отделят много човешки и финансови ресурси. По никакъв начин няма да отстъпим от този тип оперативна работа. Наясно сме откъде и в кой момент може да дойде миграционен натиск, така че постоянно взимаме мерки. Само като статистика ще кажа, че за първите седем месеца на 2015 г. общият натиск над България се е увеличил почти 3,1 пъти в сравнение със същия период на 2014 г. От началото на годината до 20.08.2015 г. на територията на България са задържани общо 15 046 чужденци. Най-силен остава натискът по българо-турската граница, където от началото на годината са задържани 5448 лица, което е два пъти повече в сравнение със същия период на миналата година. Очакванията за пренасочване на потоците, вследствие на предприетите засилени мерки на ЕС в Средиземно море, вече се реализираха. Забелязва се драстично увеличение на опитите за влизане в страната през последната седмица. Точните данни все още се обработват. Същевременно, от началото на т.г. са задържани 5822 лица на изход от страната, което е 4 пъти повече от същия период на 2014 г. Най-голям брой на задържаните на изход е отчетен на българо-сръбската граница - 5195.

 

Как ще коментирате обвиненията, че решението за спиране на руски самолети за Сирия е продиктувано от външен натиск? Смятате ли, че на практика е възможно те да бъдат спирани и проверявани в България, преди да продължат пътя си?

 

Да, практически е възможно и ако има поставено подобно условие от наша страна, всеки самолет, не само руски, следва да се съобрази с него. Смятам, че руската страна преекспонира ситуацията в търсене на съмнителни външнополитически дивиденти. Решението да не пуснем техни самолети, изпълняващи полети до Латакия, почива на достатъчни основания за това, че посочената информация за характера на товарите в исканията за прелитане над България, не е коректна.

 

Колко руски самолета и кога са преминали над България?

 

Първо, ние не сме издали разрешение за пропускането на определен брой товарни самолети, за които сме имали информация, че заявеният товар се разминава с този, който реално се пренася. Имаше един самолет, заявен като дипломатическа мисия, на който ние сме издали разрешително и той си е минал. Това, към което реферира премиерът Бойко Борисов преди дни, беше моментът, в който се обсъждаше, ако евентуално, въпреки забраната, руски самолети решат да осъществят летателните си планове, какво трябва да направим ние с Министерство на отбраната (МО) и с Генералния щаб на армията. Ако някой наруши въздушното ни пространство, се иска да кацне на българско летище. Ако съответният самолет откаже, се взима решение да бъде ескортиран извън въздушното ни пространство. Трябва да уточня също така, че за всеки един конкретен полет се иска нашето разрешение и се преценява дали да бъде дадено или не. Ние сме суверенна държава - можем да отказваме, можем и да разрешаваме. Ние непрекъснато издаваме такива разрешения, но конкретно за тези 5 полета сме казали "не", тъй като имахме съмнения. Предложили сме на руската страна самолетите й да кацнат на някое от нашите летища, да бъдат проверени товарите, за да сме сигурни, че става дума за хуманитарна помощ, и тогава могат да летят. Трябва ясно обаче да кажа, че въздушното ни пространство не е нарушавано.

 

Иска ли България смекчаване на санкциите на ЕС за Русия, от които търпи загуби, или думите на посланик Бойко Коцев са били неправилно разбрани?

 

Във връзка с публикациите в РИА "Новости" се свързах с Бойко Коцев, когото помолих за разяснение по случая. Той ме увери, че неговите думи относно санкциите срещу Русия са били изтълкувани погрешно, като некоректно са извадени от контекста на цялостното му изказване. Посолството в Москва публикува на 3 септември на страницата си съобщение, в което се опровергават твърденията на РИА "Новости". Бих искал още един път да подчертая, че България недвусмислено подкрепи удължаването на рестриктивните мерки на ЕС до 31 януари 2016 г., като обвързваме налагането им с цялостното прилагане на Споразумението от Минск. Разглеждаме рестриктивните мерки като средство за промяна на политиката на Москва, а не като наказание за руската страна. В рамките на дискусиите по налагането на ограничителни мерки спрямо Русия България винаги е поддържала умерена позиция. Тя се основава на разбирането, че санкциите са инструмент за деескалация на кризата в Украйна, който може да бъде засилван или отслабван в съответствие с развитието на ситуацията в засегнатия район. Следим с внимание политическия процес и усилията за намаляване на напрежението, като за момента потвърждаваме анализа си, че не са налице трайни условия за ревизиране на санкционния инструмент. Подкрепяме разширяването на обхвата на санкциите с лица, компании и образувания, които застрашават и подкопават суверенитета и териториалната цялост на Украйна. В същото време страната ни предпочита по-скоро да се търсят възможности за задълбочаване на мерките в рамките на приетите към момента ограничения, отколкото да се разширява обхватът към нови сектори на икономическите санкции.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения