Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивайло Калфин: Никой няма да толерира бежанци, които отказват да се включат в обществото
10 Септември 2015

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването  „Преди всички“ по БНР

Ивайло Калфин е в Стокхолм. Днес и утре той ще участва там в неформална среща на министрите на труда и социалната политика от Европейския съюз, но в рамките на тази визита Ивайло Калфин има и интересни двустранни срещи, за които ще говорим в следващите минути. Цветелина Стоянова е в студиото, за да водим заедно този разговор. Добро утро, министър Калфин.

Добро утро.

След срещата ви с министъра по въпросите на децата, възрастните и равенството между половете Оса Регнер става ясно, че сте обсъждали нещо, което тежи на Швеция – нашите роми, които пребивават там. Те попадат под различни схеми – едни отиват да берат боровинки и остават там, а други просто се препитават - вие ще кажете с какво, и с какво ви ангажираха шведските власти.

Действително разговорите ни с министър Регнер бяха доста по-широки, за сътрудничество в различните области. Може би до края на годината ще изготвим един конкретен план за съвместни действия. Но двете теми, които са чувствителни, включително в медиите в Швеция през последните три-четири години, са темите с така наречените берачи на горски плодове. 2012 г. е бил първият проблем, тази година, макар и по-малък, имаше отново такъв. Български граждани са заведени в Швеция от неизвестни посредници, някои пък известни – отиват, събират ги, обещават им едни големи заплати, срещу които те ще берат горски плодове, след което отиват далеко на север, някои на по 700-800 километра над Стокхолм, и там ги зарязват - примерно тази година, защото започнал по-късно сезонът, не искат да им плащат. И тук с усилията на местни власти, на посолството много трудно тези хора след това бяха върнати до България, защото повечето от тях отиват без да имат никакви пари да се върнат. Още един път искам да кажа и за Швеция, и за други страни – не се тръгва така на честна дума, натоварен в автобус, без пари да отидеш да изкараш някой лев. Има си ред, има си правила, има начин, по който това може да се случи.

Това обаче са роми, които заминават, не се интересуват…

Голямата част от тях са роми действително, но принципът е същият: минава някой, казва им „Ела тук, с нас ще отидеш в Швеция и ще получиш няколко хиляди лева за месец или два месеца работа“ и го зарязва някъде по езерата горите на Швеция.

Швеция е доста гостоприемна държава, хората са с друг манталитет. Може би от това се възползват нашите сънародници. Знаем за проблема с българите и румънците, които се препитават с просия. Оказва се, че това е доста доходоносна „професия“.

Просията е вторият проблем. Аз не бих направил пълна връзка между тях. Действително имало е случаи и от тези, които са излъгани, че ще им бъде намерена работа и после са карани да плащат, но те са единични. За съжаление има такива, които директно се насочват към просия. То аз самият бях изненадан, не бях идвал от няколко години в Стокхолм – пред повечето от магазините стои просяк.

Българин, румънец?

Е, не мога да ви кажа, защото не съм си говорил с тях. Има и шведски просяци, между другото. Според оценка на техните власти някъде около 10 до 15% от просяците са от български произход, основна част от тях са от ромски произход. И тук проблемът какъв е? В Швеция няма никакви ограничения за просията. Те самите казват: преди няколко десетилетия Швеция е била бедна страна, в която чувството за взаимопомощ го има. И казват: ние не можем да спрем някой да помогне на друг в нужда. Но отново казват: ние затова увеличихме много данъците си и почти ликвидирахме просията в Швеция между шведи. И сега изведнъж, от две или три години, се появяват отново хора просяци. И тук има няколко неща, които аз мисля, че ние бихме могли да свършим, защото действително това не е подпомагане на хора в нужда. В повечето случаи става въпрос за една добре организирана черна индустрия.

Черна - трафик на хора, така ли да ви разбираме?

Не, на черно, която не плаща данъци, която е неформална, неофициална икономика. Защото голяма част от тези, които са в Швеция и просят, не са попаднали тук случайно, не просят за кратко време, колкото примерно да съберат пари, за да се върнат вкъщи, а това си го прилагат като постоянно занимание. Не е допустимо, включително и по европейските правила за свободно движение не е допустимо, а още по-малко, когато се прикрива една икономическа дейност, която е организирана.

Говорим ли обаче за организиран трафик на наши съграждани, които отиват там целенасочено, за да упражняват този вид професия? И шведските власти поставят ли този въпрос?

Има няколко проблема. И аз съм съгласен с проблема, който ни поставят колегите – те няколко пъти казаха „Не българите са най-големият проблем“, само между 10 и 15% са просяците, но това е действително проблем. Първо, има идентифицирани деца, които не са на улицата и не просят на улицата – това е абсолютно забранено, но живеят с родителите си в изключително лоши условия, не посещават училище и т.н. Дори ме попитаха дали в България имаме възможност да ги пращаме на училище. Очевидно, че някои от тях са казали, че в България няма как да отидат на училище и затова едва ли не идват да преживяват с родителите си. Това е абсолютно недопустимо по всички стандарти – и български, и международни - деца да живеят при такива условия. И тук за това ще сътрудничим с шведската страна, за да не се допусне. Вторият вид подобна просия е тази, за която споменах – организираната. Това не е подпомагане, не е благотворителност, а това е организирана сива икономика или черна икономика, в която участват тези хора. Голяма част от тях надвишават четирите години, в които можеш да пътуваш… трите месеца, в които можеш да пътуваш в друга страна на Европейския съюз, но трябва да си намериш работа. Шведската полиция в момента работи, ние се уточнихме да направим един по-силен работен контакт и с органите на Министерството на вътрешните работи, така че тези, които са въвлечени действително в трафик, хора, които идват, за да участват в тази индустрия, да бъдат съответно наказвани. Това е абсолютно недопустимо.

Ще бъдат ли върнати в България?

Ще бъдат връща ни в България. И това, което аз казах на министърката е, че в България първо всяко едно дете има място в училище и няма такъв случай, в който детето да няма достъп, да няма места за него в училище и т.н. – нещо, което явно се обяснява тук. И второ, разбира се, различни са стандартите в България, но всеки един, който отговаря на критериите – няма доходи, получава съответните социални помощи – всеки, който би искал да работи, и това го заявявам съвсем отговорно, може да бъде включен в програми за обучение, в програми за професионална квалификация, което да облекчи търсенето на работа. Няма оправдание в това да…

България има доста път да извърви по отношение на ромите, които са в България, и тяхната интеграция – това е проблем, който остро си назрява. Има законодателни промени. Но кажете сега - ако сблъскаме темата интеграция на роми и интеграция на бежанци? Знаем вече, че ще трябва да поемем още 1600 бежанци, плюс 500, за които сме поели ангажимент. Това би ли затруднило системата?

Това е така и като гледам потоците, които идват в Европа - само на ден… до онзи ден мисля, че бяха 10 000 нови бежанци, които влязоха на територията на Европейския съюз – надали тези 2000 души за две години напред са някакъв значителен дял. Но това, което виждам, включително тук, в Швеция – говоря и с колегите си от другите европейски страни – има няколко неща, те се съдържат и в българската позиция, които би трябвало да се променят. Да, ние можем да осигурим първоначални условия, но не можем да задължим бежанците да стоят в България. Затова трябва да има преработка на тези Дъблински споразумения, с които те са задължени да стоят в страната, в която са влезли или разпределени. Няма как, нито можем да ги арестуваме, нито можем да ги завържем. На второ място, това, което виждам - Швеция е страна, която приема най-много бежанци на глава на населението. Те се насочват към работа и това са хора, които идват мотивирани да се интегрират и да останат и да работят тук. Те не разчитат само на… разбира се, разчитат на подпомагане в началото, но те са амбицирани да научат език, децата им да влязат в училище, те да придобият или да докажат професията, която имат, да започнат работа - в смисъл това са хора, които искат да се включат, не да тежат на социалната система, а да допринасят за държавата.

И в България вероятно много от хората, които идват, са такива, но държавата не може да ги разпознае и да им даде същите възможности, които в Швеция им се предлагат.

Това е проблемът. Част от тях предпочитат в Швеция и в Германия, или в някоя от по-богатите страни да останат и да работят, отколкото в България, така че капацитетът тук… Ако става въпрос само за бежанците, не са бездушни предмети, които може да се разпределят по бройки само. Ние трябва да сме наясно, че в България трудно можем да предложим нито равнище на заплащане, нито социална система такава, каквато има в другите страни. Но съобразно това, което имаме в България, всеки, който би искал да дойде да работи, да се включи действително в икономическия живот, би трябвало да потърси такава възможност.

Може ли да има някакъв подбор, ако се прилагат тези квоти, да пожелаваме определени бежанци да дойдат при нас, или този механизъм на практика е невъзможен?

По принцип е възможен, без да има такъв подбор, който да е дискриминиращ. Примерно тогава, когато говорим за бежанци от Сирия, там изрично в това, което и вчера Жан-Клод Юнкер е говорил в Европейския парламент – не може да се търсят само християни, християните са сравнително малко в Сирия. Няма как да се подбира само по възможности и професионална квалификация също така бежанците. Въпреки че има държави като Великобритания, които казват „Ние ще си подберем бежанци от бежанските лагери примерно в Турция или в Йордания, а не от тези, които влизат в Европа“.

А ние можем ли да го правим? Не.

Ами, ние можем да го правим за тези, които идват от други страни, но не можем да го правим за тези, които влизат в България, защото тези, които влизат в България през границата, няма как да гоним тези, които не ни харесват. В смисъл, те един път влезли, това е важно да пазим границата си, но един път влезли, от тях…

Харесват ли ви вече формулирани политически позиции и говорене от типа, че в България ще остане „утайката“ от бежанци?

Не е така и не бих говорил, че има „крем“ и „утайка“ от бежанците. Това са общо взето едни и същи хора, които всичките търсят да се настанят в една от богатите страни на Европейския съюз. Това е факт и Европейският съюз трябва да помисли как може да се пребори с него. Не е допустимо, включително в богатите страни, бежанците обаче да дойдат и да не проявяват никакво желание да се интегрират. Те трябва да спазват правила, трябва да тръгнат на училище децата, трябва да започнат да учат съответния език, трябва да си търсят, трябва да поемат работа, която и се възлага, и т.н. Никой няма да толерира бежанци, които отказват да се включат в обществото.

И да си тръгнат, когато дай Боже конфликтите утихнат и е възможно да се върнат по родните си места.

Статутът на бежанец по принцип е временен.

Министър Калфин, по вътрешна тема. Днес изтича срокът на договаряне на минималните осигурители доходи. В малко повече от половината сектори има договорка – около 8, над 8% е средно постигнатото увеличение на минималните осигуровки догодина. Какво ще стане в секторите, в които няма договаряне? Вие ще разпрострете ли и там този среден процент? Какви са вашите нагласи?

Има логика за това нещо, но първо ще проведем разговор с работодатели, със синдикати, ще видим какви са причините да няма договорка тази година към вчера, защото има още малко възможност и днес до края на деня да видим дали ще има нещо ново. Но са малко повече икономическите дейности в сравнение с миналата година. Към вчера бяха 47 договорени от 85. Миналата година завършихме на 42. Най-много са били преди две-три години – 58 икономически дейности договорени. Аз изцяло насърчавам договарянето между синдикати и работодатели, без да се намесва държавата.

То е ясно обаче, че няма да го има навсякъде. Въпросът е и борба със сивия сектор, и с нелоялната конкуренция. Тези 8% склонен ли сте вие да ги разпрострете, или компромисно, наполовина 4%, колкото бяха тази година?

Тази година 4-те процента договаряха на договореното в секторите между работодатели и синдикати. Така че ако запазим същия принцип, сега увеличението би трябвало да бъде с 8%, ако остане този процент – отново казвам, че той може да се промени до края на деня. Но това ще го обсъдим, ще направим внимателен анализ. Няма да се взима механично решение при всички случаи.

Нямате предварителна нагласа?

Ще направим анализ, ще види къде са проблемите и тогава не вземем решение. Има логика да бъде същият процент, но не бих казал, че това ще е задължително.

„Калфин прецака студентките майки“ – това е заглавието на вестник „Дума“ днес, не знам дали сте успели да прегледате сутрешната преса. Как ще се справите с този проблем, който възниква около промяната в законодателството и ситуацията, в която студентки попадат на разстояние няколко дни или седмица от датата, в която промяната влиза в сила? Става дума за тези помощи от 2880 лева, които се полагат на студентките.

Тук става въпрос за следното: това са помощи, които – и това го пише в закона, между другото, с тази идея са били въведени още на времето – за студентки майки, които не са работили, не работят и не са получили осигуряване. Което е нормалният случай – след училище започва едно момиче да учи, забременява докато е студентка. И преди да бъдат приети преди няколко години – преди пет години, тези помощи, те не са получавали нищо, не са получавали майчинство на практика. Те затова са 2880 лева, защото към тази дата това са 12 минимални работни заплати. На практика е направено, ако нямаш осигуряване, ако си студент, който не си работил преди това, то получаваш минимална работна заплата в продължение на 12 месеца. Това нещо се е разпростряло върху всички студенти и тези, които и работят, и са осигурени, всъщност взимат от два източника – от осигуряването си от НОИ майчински, и тази сума, която се дава накуп. Така че тук не става въпрос за прецакване, а става въпрос за въвеждане действително на ред. Този, който има доход, осигурявал се е и получава майчинските, продължава да си ги получава. Този, който не е имал възможност да работи преди да роди и е студент, получава това подпомагане от държавата и мисля, че това е справедливо.

Т.е. тези 340 лева са гарантирани на тези жени, които са осигурявани месечно.

На тези жени, които са осигурявани, са им гарантирани, да, точно така. На тях са им гарантирани повече месечно.

Но не и 2880 лева.

Но това не е подпомагане… И тук отново, като много други социални инструменти, се измества логиката. Това не е подпомагане заради това, че една студентка е решила да има дете, а тук е подпомагане, когато една студентка е решила да има дете, ако преди това не е работила, което – пак казвам – е най-общият случай, най-често срещано, тя да не се озове без доходи, тя да има възможност…

И друг проблем ще ви помоля да коментираме…

… да отгледа детето си в началните месеци поне.

… който назрява. Полицаи и военни – прекатегоризация от първа в трета категория труд и лишаване на тези хора от 20-те заплати при пенсиониране. Това ще стане с промени във вътрешните законодателства на МВР и отбраната. Докато не се махнат привилегиите, както беше категоричен финансовият министър, няма да има допълнителни пари за МВР, а пък този сектор, знаете, много чувствително реагира на всякакви социални въпроси. Тази прекатегоризация. Вие имахте ли разговори с вицепремиер Бъчварова? Вие ли я посъветвахте за това, или Владислав Горанов настоява?

Не, няма такова нещо. Аз не един път съм си казвал мнението, че 20-те заплати имат ролята си. Има достатъчно свободни места и търсене от страна на държавата. Този, който се е огледал в 20-те заплати на военните и на полицаите, нека да започне работа в този сектор, има свободни места.

Става дума за онези така наречени „чантаджии“.

Това не би трябвало да се премахва.

А прекатегоризацията от първа в трета на тези няколко хиляди души в системата на МВР, „чантаджии“?

Прекатегоризацията - първо тук не става въпрос за прекатегоризация, тук става въпрос за това да се разделят отделните категории труд и примерно този, който е тежък, рисков, опасен за живота, да бъде в различна група от този, който е чиновнически, на бюро. И това нещо, ако си спомняте, в промените на Кодекса за социално осигуряване бяха дадени шест месеца на всички ведомства от силовия сектор да разделят чиновническата работа от действително тежката работа. Така че това нещо не е изненада. Но това няма никакво отношение към 20-те заплати, които те получават.

И един финален въпрос, г-н Калфин, вътрешнополитически и предизборен – останаха няколко минути и за това. Кандидатурата на Георги Кадиев за кмет на София е поредната политическа тема за горещи дискусии. АБВ ще застане ли зад тази кандидатура? Какви са разговорите ви вътре в партията до този момент?

Доколкото разбирам, в момента се водят такива разговори в София. Аз слушах вчера изявлението на г-н Кадиев, когато обяви своята кандидатура. Той безспорно е човек, който познава София като общински съветник, силен кандидат е. Но това някак си каза, че не го интересува дали и кой ще го подкрепи - когато води разговори за подкрепа, надявам се да не е това подходът. Но нека да видим, аз не участвам в тях, защото не съм в София.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения