Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Бежанският поток е непозната за Европа криза, за която не беше подготвена
09 Септември 2015

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

В „Здравей, България“ вицепремиерът Томислав Дончев ни е на гости по няколко горещи теми. И темата за бежанците ще коментираме. Цените на горивата - не се отказваме, търсим отговор на въпроса защо дизелът има такива цени. И местните избори – също тема.

Само да кажем, че след секунди ще чуем и ще видим нашия специален пратеник на гръцкия остров Лесбос. Там има сблъсъци и бунтове между имигранти и полиция, пука се по шевовете островът. Бежанците са много и островът не би могъл да издържи, както и обяви ръководството на острова. Да започнем разговора с Томислав Дончев по темата бежанци, разбира се. Може ли да ни кажете нещо повече от малкото информация, която знаем за отказа на България да осигури въздушно пространство на Русия към Сирия?

Не виждам какво бих могъл да добавя по темата, освен това, което е казано от политическото и професионалното ръководство от колегите от Министерство на отбраната.

Т.е. съмняваме се, че товарът не е хуманитарен, а става дума за оръжие?

Нищо повече не мога и не бива да добавям по темата. Това е достатъчно.

А не е ли странен маршрутът, който е поискан от Русия?

Всеки път си има причина – да бъде прав или по него да има завои.

Имаме критики вече от страна на Русия, че сме отказали достъп, както и критики да не би вече да сме минали на страната на „Ислямска държава“?

Не бива въпросът да се политизира, доколкото това не е политическо решение. Това си е техническа процедура.

Един въпрос, различен от конкретиката, която не можете да ни дадете, специалистите сигурно имат отговор на въпроса, вицепремиерът вероятно също – ако Асад воюва с „Ислямска държава“ и някой иска да му достави оръжие, ние трябва ли да попречим за доставката на това оръжие?

Искате прост отговор на една изключително сложна ситуация. От една страна имаме безспорно авторитарен режим, който се е отличил, включително и със зверствата по отношение на собствения си народ. От друга страна, противникът на този режим не е наш приятел. Ситуацията е изключително сложна.

Кое е по-малкото зло?

Тук няма по-малко зло.

Ако някой иска да пренесе оръжие по такъв начин, не трябва ли, за да унищожи бази или лидери на „Ислямска държава“, трябва ли да му се попречи?

Този, който избива невинни граждани, няма как да бъде приятел. Разбира се, в международната политика, особено в такъв регион, една подобна универсална ценност винаги търпи някакви компромиси.

Въпросът е, ако „Ислямска държава“ утре превземе и Дамаск и дойде насам, няма ли да съжаляваме, че не сме помогнали с въздушен коридор за оръжие?

Няма как това да се случи – „Ислямска държава“ да разшири толкова своята територия. Иначе се опитвате с много прости конструкции да вкараме една изключително сложна ситуация.

Така е. Затова искам да я смелим и да я обясним. Добре, не е толкова във вашия ресор тази тема, колкото други, които ще коментираме. Обаче, искам да дадем думата на специалния ни пратеник Надя Ганчева. Тя следи ситуацията на остров Лесбос – едно от местата, които са най-близко до територията на континентална Турция, откъдето има най-голямо струпване на десетки хиляди хора. Те ще приближат в скоро време броя на местното население. Сблъсъци с полицията.

Заради невъзможността на бежанците да напуснат територията на острова. Разбира се, че и те са се насочили към западно-европейските държави, където смятат, че ще им бъде осигурен по-добър живот.

Репортер: Намираме се на пристанището на гръцкия остров Лесбос, където само преди няколко дни станаха сблъсъците между бежанци и полиция. Макар че обстановката сега изглежда привидно спокойна, картината на която попаднахме миналата нощ, беше наистина потресаваща. Хиляди сирийци, иракчани, афганистанци спят по улиците на асфалта и по тротоарите. Нямат вода, нямат храна, нямат баня и тоалетна. Единствените късметлии сред тях са тези, които са успели да вземат със себе си и палатки, за да могат по някакъв начин да се подслоняват в различните държави, през които бягат. Всички тези хора са платили хиляди долара на трафиканти, които за петте мили от турския бряг до гръцкия са ги откарали с лодки. Били са по 60-70 души в лодка. Какво им предстои на всички тези хора оттук нататък?

Часът е 12.30 през нощта, както всички нас и тези семейства от Сирия, Ирак и Афганистан са си легнали. Но за разлика от нас те вече нямат дом, легло или завивка. Приютява ги нощта и студеният асфалт.

Мохамед: Толкова е тъжно. Хората идват тук, за да потърсят по-добър живот. Седмици наред, даже месец живеят така.

Мохамед е от Сирия. На 25 години, учил програмиране. Но заради ситуацията в родната му държава няма как да остане там. Събрал е всичко, което има и е тръгнал с ясен план как да стигне до Германия и надежда да сбъдне мечтата си там.

Мохамед: Преди да започна работа искам да уча, за да стана по-добър. Това е мечтата ми.

С мечтата си за сигурност и по-добър живот е тръгнало и семейството на 16-годишният Хюсеин.

Хюсеин: Искам да завърша образованието си. За мен е важно да живея в сигурна страна, например Швеция. Искам да уча медицина.

А единственото, което спира хилядите бежанци от мечтата за живот без война е билетът за ферибот до Атина. Ето този билет е спасението за повечето бежанци тук на остров Лесбос. За всеки един от тези билети, сирийците са платили 42 евро. А преди това са платили много повече на трафикантите, които е трябвало да ги докарат с лодки от Турция до гръцкия остров.

„По 1300 долара на човек.“

„По 1200 долара на човек.“

„Взеха ми 1250 долара. Имам пари, иначе щях да съм умрял вече“.

„Всички сме уплашени“.

Така само от лодката, в която е бил Хюсеин, трафикантите са изкарали близо 75 хиляди долара. А на остров Лесбос всеки ден пристигат стотици бежанци. За тях пък плащането на трафиканти не свършва с границата на Турция. Стотици хиляди семейства имат още няколко държави,които ще трябва да прекосят.

„Утре отиваме в Атина, след това в Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и оттам в Германия и Швеция“.

И всички тези хиляди бежанци умишлено избягват българската граница. 25 души от Ирак спят на улицата и все още чакат, за да вземат билетите си за Атина. Казват, че умишлено ще избегнат границата с България. Причината - българската полиция, която се оказа най-страшното нещо за тях.

„Заобикаляме България, защото трябва да даваме пръстови отпечатъци. А така трябва да останем в България. Там обаче няма нищо. Икономиката е много зле и е само за местните хора. Няма да мога да си намеря работа.“

Отделно от икономическата ситуация у нас, бежанците избягват България и по друга причина. След като ги регистрират, те ще трябва да останат там и няма да могат да продължат пътя си към Западна Европа. По голямата част от хората, които виждате, че тъкмо се пробуждат по тротоарите на гръцкия остров, вече са се сдобили с билети за ферибота за Атина. Те ни разказаха, че не са имали намерение да създават проблеми и да се стига до сблъсъци с полицията, но е трябвало да го направят, защото седмици наред са живели именно при тези условия – навън, на улицата, без никакъв покрив над главата си. И по този начин са се опитали да привлекат вниманието, както на гръцките власти, така и на ЕС. И в крайна сметка са успели. Само за 1 ден гръцките власти са успели да осигурят билети и документи за повече от 10 хиляди души, тук на гръцкия остров. Ние оставаме с тях, за да проследим и една от големите групи, които днес ще се качат на ферибота.

Дали България не е прекалено мека и нерешителна да поиска, например, както Румъния – искате бежанци, квота – ние искаме „Шенген“.

Това какви преговори текат, какви са политическите заявления, не винаги е едно и също. Има подобна връзка. Някои от самите държави-членки дори по неофициален път поставят една подобна зависимост, ангажираността на всяка от държавите-членки и какви ли не още други неща, включително дори и еврофондовете. Така че напълно нормално на ниво политически разговори да се прави връзка между едното и другото. Лично аз не считам, че това трябва да се манифестира, да се изважда най-отпред.

Ако не го манифестираш, няма и да го разберат. Поискай, за да ти дадат.

Дали някой е поискал и дали се е похвалил с това няма нищо общо.

Бихте ли казали дали пропорционално, справедливо е разпределен този брой, за който се говори, че ще бъде поискан от нас – 2150, ако цитирам точно?

Все още нямаме нищо официално поискаме. Чакаме днес председателят Юнкер да представи…

Да, бяха представени цифрите. Има и коментари върху тях, дори и политически.

…има предварителни числа. Дали те са верни, ще разберем днес. Ако трябва да бъдем точни, проблемът не е само в бройката и в квотите. Проблемите са много повече. На първо място, да кажем, че ние не говорим само за бежанци, говорим за икономически имигранти, които в някои от случаите са по-голямата час от потока.

Тях как ще ги върнем? Те не търсят спасяване на живот, а търсят…

Те и самите бежанци, когато коментираме, никой не разглежда версията трайно заселване. Ние като хуманни и солидарни им дължим убежище, докато свършат конфликтите в техните региони. И след това те би следвало да се върнат обратно.

По каква процедура те би следвало да се върнат?

Много е трудно, защото огромна част от входящия поток идва без всякакви документи. Всички твърдят, че са сирийци. Разбира се, не е толкова правилно да кажем, че става дума просто за бежански поток. Това е някакъв вид преселение на народите. И е интересен феномен – много от гражданите на съответните държави, не говорим само за Близкия Изток, в един момент вместо да се борят за родината, за мястото където живеят, са предпочели, гледайки телевизия или ползвайки интернет, да се преселят в стара, богата Европа.

Неизчерпаема е тази тема. Аз се изкушавам за един последен въпрос. Защо същата тази Европа, която ни дърпа ушите – нямате ограда, не спирате потока, за да сте в „Шенген“ трябва да имате ограда, после казва – защо имаш ограда, а не спазваш човешките правила и защо същата тази Европа се пази като дявол от тамян от нашите роми, които заразяват с боклуци, липса на образование, лош начин на живот и в същия момент приемат 10 хиляди души без въобще всякаква идея каква част от тях си спасяват живота и невъзможност дори да проверят каква част, например, може да са и терористи?

Хубави въпроси. Още нямам право да говоря от името на Европа, но нека да отбележа няколко неща. На първо място, това е непозната за Европа криза, за която ако трябва да бъдем честни, тя не беше съвсем готова. На второ място – това поставя на изпитание не само правни механизми, институции, водещи принципи. Хайде, сега да видим колко солидарна и колко хуманитарна е Европа.

На приказки, да. И питам, като има много големи изисквания към нас..?

Има редица морални въпроси, как да кажем, някои от държавите-членки ограничиха трудовия си пазар за представители на други държави-членки, включително и България и в един момент какво се случва, когато се появят хора, които изобщо не принадлежат на държава-членка от Европейската общност.

/…/ 800 хиляди ще приемем.

И най-сложното – това поставя на изпитание цяла Европа по подобен начин, както кризата в Гърция. Има ли реално Европа достатъчно пари да поеме парите на Гърция? Естествено, че има. Въпросът е как се разпределя тежестта между отделните държави-членки и дали е редно да се прави.

В оставащите минути да преминем към две големи теми, които следим. Акцията, която организираха управляващите по повод цените на горивата и качеството на горивата, които използваме ежедневно. И изборите, за които мисля вие в лично качество отговаряте?

Точно така.

Първо, обаче, към горивата – акция. Всички медии говореха за горивата, очакваше се намаление на цената на бензина и на дизела, очакваше се някаква конкретика по отношение на качеството. Извинявайте, не я получихме.

Не е съвсем така. всъщност, първото, с което не съм съгласен е, че става дума за акция. Характерно за акцията е, че тя започва, трае относително малък период във времето и след това свършва. Аз претендирам, че става дума за системни действия. От една страна да сме сигурни, че в България има функциониращ пазар на горивата, който е единствената гаранция, че има разумни пазарни цени. По отношение на контролните функции на държавата, че когато зареждате бензин или дизел те са с такова качество и с такова количество, за каквото сте си платили, това трябва да се случва непрекъснато.

Да, именно. И не трябва да е новина и добро намерение от страна на управляващите, което трябва да бъде кичено като брошка на ревера, нали?

Точно така. Нима имаме спор по темата?

Какъв процент от проверените колонки се оказа, че например ни лъже с количеството?

Относително малък размер. Имаше подробни данни, споделени от колегите от Министерство на икономиката. Това че броят е относително малък, не бива да бъде успокояващо. Защото подобни проверки няма да имат кампаниен характер и ще се правят постоянно на месечна база.

КЗК казаха нещо изключително конкретно – че вие във властта сте наясно как от години няма реална конкуренция. Затова няма внос, затова може би има невъзможност…

Не е вярно, че няма внос.

Чакайте. Марио Гаврилов, говорител на КЗК, не каза, че няма внос, а казва, че за да внеса аз бензин на конкурентна цена, трябва да платя такава сума за данъчен склад и то на един конкретен, на „Лукойл“ е било към 2011 г., че се обезсмисля моята логика и мотивация да внасям. Той казва, че за това нещо са били информирани и ГЕРБ още от времето на Трайчо Трайков, ваш министър.

Че са заложени еднаквите цени, защото доставчикът е един.

Не съм чул за подобно изказване от страна на представител на КЗК. По-скоро коментар по темата имаше от колегите народни представители от Реформаторския блок.

Да, мисля че и Мартин Димитров в тази посока се чудеше защо няма конкуренция.

Първо, в България има внос. Това е поне да кажем 40% от пазара. Вносът е на преди облагане в повечето случаи цените са много разумни. Аз правих няколко пъти изчисления и се оказва, че в някои от случаите ние имаме надценка на литър след облагане с акциз и ДДС с 0.40 лв. и дори 0.50 лв., което е много.

Това вече са камъни в градината на веригите. Тези 0.40-0.50 лв. и това завишаване на цената и този марж към тях го отправяте?

Трудно е да се каже. Освен това в една пазарна икономика дали надценката е ниска или висока е въпрос, по който е спорно, доколко ние имаме правото да се произнасяме.

Но можа да наблюдаваме.

Тук КЗК трябва да си свърши работата, защото тя няма да се произнесе едносрично има или няма картел на пазара. Тя ще обследва изключително внимателно отношенията между дружествата на пазара – вносители, производители, вериги. И ако има всякакви белези, най-вече формални за образуван картел, тя не просто ще каже, че има картел, тя може да налага и глоби.

Казват, че не могат да направят обективна проверка, защото нямат достъп до данъчната тайна и работят с данни от проверявания, а пък проверяваният дава данни каквито реши.

Това е точно като коментарът, оказва се, че Комисията няма право да борави с така наречената данъчна информация. За тази цел, мисля че е редно да се промени /... /. Комисията да има право да изисква подобна информация от НАП и от „Митниците“, защото при анализа – влизаме в детайли, те няма да анализират по всяка вероятност 200 или 500 дружества. Основните играчи на пазара на горива в България са 7. И те имат нужда да работят с цялата информация, с която работи НАП. Защото към момента, когато те си кореспондират с дружествата, едно дружество на тях може да им предостави информация различна от тази, която дава на данъчните служби.

Значи те са прави.

Ще паднат ли цените на бензина и дизела? Дизелът май вече отстъпи първа позиция по най-висока цена в Европа.

Само да отбележа – говорим за цена преди облагането. В България и ДДС, и акцизът са по-скоро от ниските и финалната цена на колонката в бензиностанцията не е сред най-високите в Европа. Макар че би било редно при тази ниска ставка на акциз и на ДДС цената в България да бъде от най-ниските. Цените вървят надолу, на мен ми се иска да вярвам, че това е резултат от пазарната конюнктура. Т.е. падането на цените на петрола.

Надценката от 0.40-0.50 лв. на литър, за която споменахте, която очевидно веригите, казвате си я слагат, това е тяхната чиста печалба.

Не съм казвал подобно нещо. Къде остават тези пари по веригата не мога да се произнеса толкова еднозначно. Има си служби, които трябва да проверят от такава гледна точка дали по отношение на всички тези пари примерно са платени налозите. Защото, когато коментираме цените на горивата, ние коментираме само потребителят колко пари излизат от джоба му. Държавата също участва в този процес и това, което пък правят НАП и „Митниците“ е да проверят изключително внимателно дали по отношение на цялата тази сума са платени данъци.

Как така в много държави, Трайчо Трайков го казва, бил е министър, 0.05-0.06 лв. даже цента казва той е надценката при литър в някои държави, вие казвате при нас 0.40.-0.50 лв.? Десет пъти отива. Как така при нормален пазар десет пъти изведнъж във всички вериги?

Задавате риторически въпроси. Очевидно е, че ако се поддържат такива високи нива на надценката има дефект на пазара. Не ме карайте да се произнасям вместо отговорната комисия, това би обезсмислило съществуването й.

Но имате отговор за себе си, аз така схващам?

За себе си имам отговор, само че съм в позицията всяко нещо, което кажа да е институционална позиция, не позиция на Томислав Дончев. Така че очевидно е, че на пазара има дефект. Какъв точно, в какви размери и кого засяга този дефект, разчитам да се произнесе отговорната комисия. Това, което ще направим ние е да сме убедени, да сме сигурни, че тя ще бъде снабдена с цялата информация, от която има нужда.

Искам да кажа, че пред парламента се появяват хора с торби с домати, очевидно ще замерят народните представители, влизащи в сградата.

По почина на Босия.

Явно има последователи.

Да, явно. Отговаряте за изборите. Защо, въпреки много добрите ви намерения не бяха отрегистрирани онези новорегистрирали се хора в различни населени места, очевидно с идеята да подменят резултатите от изборите?

Имаше доста отрегистрации, както казвате. Разбира се не можете да очаквате всички държавни служби да знаят какво се случва във всеки дом, на всяка къща. Затова молбата или призивът към всички е, когато видят подобно нещо или когато видят подобно нещо да…

Видели са го. Тина Ивайлова като репортер на „Здравей, България“ го видя на десетки места. Разказахме го многократно, днес го припомнихме.

Няма сигнал, на който службите, разбирайте МВР и останалите отговорни институции да не са реагирали.

Има следният проблем, че тези които трябва да отписват пришълците, особено в малките населени места, са самите кметове, които може би са ги записали?

Кметът не е единственият участник в този процес и тук сте прави, че има конфликтна роля. В някои от случаите, колкото и да е неприятно може да се окаже, че той е основният инициатор. Но освен кмета в дадено населено място имаме органи на полицията, имаме областен управител, който има право да контролира, поне от гледна точка на законосъобразност, всичко което правят местните власти.

Според депутат от Реформаторския блок има отписани само около 600, а вписаните са 200 хиляди. Той приема, че 50 хиляди от тях са обичайна бройка в рамките на една година някой да си смени местоживеенето, наистина. Но другите 150 хиляди остават като че ли незасегнати и употребяеми за изборите?

Няма конкретен сигнал, на който отговорните служби да не са реагирали. Това не е единственото предизвикателство за организирането на честни и прозрачни избори.

Ако съседът има 300 души записани на един адрес и аз не знам и те формално са записани, как да дам сигнал?

Тук на първо място, би било редно, освен вас, съответният кмет, ако е добросъвестен…

Не, приемаме, че не е. Гласовете са за него, защото има такива.

Господин Дончев, оставете сигналите. Репортажи по телевизията са излъчвани за десетки места и месец след завръщането на екипите по тези десетки места, основно в Северозападна България, нещата не са се променили. Оставете добросъвестни съседи. По телевизията е излъчено. Видели са го всички институции. Не е някаква тайна. Но очевидно нищо не е направено.

Не мисля, че е така. Институциите също гледат телевизия и сутрин, и вечер, и дори да няма писмен сигнал, убеден съм, че по всеки от конкретните случаи е направено това,което трябва да се направи.

Аз исках да ви попитам нещо друго, което изглеждаше като пиар акция, но вие ще обясните дали е важно и има ли връзка наистина с нашия живот. Има заглавия днес „Един милиард ще дойдат като дадем 370 милиона“. Участвали сте в голяма конференция. Лиляна Павлова е обяснила, че това ще бъдат пари, които ще бъдат привлечени. Кажете с прости думи – за какво е това? За малките населени места, за големите градове? Този 1 милиард откъде ще се появи и за какво ще отиде?

Официалният старт или представянето на новата оперативна програма „Региони в растеж“, тя е предназначена за големите български градове. Голяма част от най-значимите инвестиции – тези в градска среда, в енергийна ефективност ще бъдат финансирани от тази програма.

Само да кажем – летят домати към влизащите в парламента депутати.

Различни прояви на изява на политическите или на персоналните емоции. В България, нали знаете, че всеки има право да е недоволен, да протестира. Единствените, които нямат право са тези, които управляват. Съвсем друг въпрос е дали проявата на тези емоции е проява на европейско отношение.

Недейте, хвърляха домати и по предното НС, по време на протестите, в които хора от…

Знам, че нито съм хвърлял домати, нито съм бил удрян от домат.

Продължете. То е трудно да се продължи, като се гледат тези кадри.

Знаете ли, освен че е весело и забавно като резултат от това, от принципна гледна точка винаги ме е притеснявало, че скоро в политическия живот няма да остане нито един нормален човек, който има смелост да се занимава с политика. Представете си, че сте нов народен представител, пълен с копнежи и идеали. Идвате за втори ден на работа и изведнъж ви удрят с домат по главата. Вероятността да се откажете да се занимавате с този занаят е много висока.

Ако сте с толкова много копнежи, не би трябвало един домат да ви откаже.

По всяка вероятност е така. И аз нямам право да говоря по подобен начин, защото хем, не броя себе си съвсем за политик, установих че седем години съм вече в политиката и би трябвало да съм свикнал с всякакви подобни прояви на народна /…/ заслужени или незаслужени.

Референдумът, който ще се проведе заедно с местните избори, има ли опит за замъгляване, заличаване, сякаш наистина изтриване на факта, че има и референдум наред с местните избори?

Не съм забелязал по отношение на референдума да се мълчи. Тепърва предстои кампанията на всички, които ще агитират или ще прокламират в едната или другата посока „за“ и „против“. От гледна точка на техническата организация на провеждането на референдума заедно с изборите, няма никакъв проблем. Говорейки са изборите, ние може би с основание се фокусирахме върху регистрациите, дерегистрациите. Има куп предизвикателства, с които трябва да се борим, например купуването на гласове. Не бива да си говорим затова само преди и след изборния ден. И това разбира се е работа и на МВР, но няма как да се случи без активно съдействие от всички. Ако всеки се прави, че не е видял, не е чул, не е разбрал, много трудно ще препятстваме всички случаи на пазаруване на гласове.

До вас вече достигнали ли са сигнали за организиране на купуване на гласове?

Валери Симеонов се пази през това време от домати.

Едва ли можете да очаквате да влезе в ролята на доброволна жертва и да пожелае да бъде ударен с домат. Сигнали към момента не, такива схеми обикновено се организират в последния момент. Фокусирани сме върху други, по-скоро технически предизвикателства. Най-вече кака са определени избирателните секции като покритие. Тук имаше няколко конкретни случаи, където имаше спор между областни управители и местна власт. Конкретният случай в област Кърджали, който е решен. Чисто технически въпроси, свързани с копирни машини, урни и т.н., те не са толкова интересни, всички ще бъдат решени. За мен големят проблем е, че ще отворим много секции в много малки населени места, включително и в чужбина, спазвайки стриктно Изборния кодекс и в голяма част от тях избирателната активност ще бъде много скромна или по-скоро никаква. Какво правим, когато имаме едно село, когато имаме четирима човека и двама подкрепят един кандидат, а другите двама подкрепят друг. Как в крайна сметка тези хора ще си изберат кмет и редно ли е четирима души да гласуват за кмет?

Благодарим ви за това гостуване. Томислав Дончев – вицепремиер, беше наш гост.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения