Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.11.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Трафикантските мрежи са се превърнали в доходен бизнес, който залага на карта живота на много хора
29 Август 2015

Министър на външните работи в интервю за предаването "Събуди се" по Нова телевизия

Добро утро на външния министър Даниел Митов.

 

Добро утро.

 

За съжаление поводът е много неприятен – трима българи, замесени в трафик на хора, трафик на бежанци, завършил трагично със смъртта на близо 80 човека в един камион в Австрия. Какво знаем? Знаем ли им вече имената? Знаем ли какви са тези българи?

 

Oгромна човешка трагедия, първо. Второ, това, което можем да потвърдим със сигурност е, че става въпрос за трима българи, които са арестувани по подозрения за участие в този нелегален трафик на хора.

 

Какви са тези хора?

 

Това, което е ясно до момента е, че това е станало в рамките на 24 часа със съдействието и сътрудничеството между българските и австрийските служби за сигурност, което, разбира се, е отчетено като голям…

 

Т.е. България също е имала информация за този канал, за това, което се случва?

 

Не, не, не става въпрос за канал. Става въпрос, че в момента, в който е тръгнало разследването, в момента, в който е намерен въпросният камион, ние заедно с всички останали колеги от държавите-членки, на чиято територия практически се е извършвало самия трафик, сме успели съвместно да издирим въпросните лица. Това се оценява и в интерес на истината, това е едно от добрите неща, които са се случили в случая.

 

В България тези хора известни ли са? Познати ли са, имат ли досиета?

 

Не мога да кажа. До момента тече разследване, по-добре да оставим на това на разследващите органи. Когато станат ясни повече подробности те ще бъдат казани. Това, което, обаче, искам да кажа е, че до момента от това, което знаем, най-вероятно не става въпрос за трафик на хора през територията на България. Значи, трафикантските мрежи до такава степен вече са се разраснали и са създали своя логистика, че това се е превърнало в много, в ужасяващо доходен бизнес, който залага на карта през цялото време живота и съдбата на хиляди хора.

 

И какво означава това, че българските трафиканти вече са си изнесли бизнеса в чужбина, след като това не минава през наша територия, казвате?

 

Това са мрежи, съществуващи в рамките на целия Европейски съюз (ЕС). Националността, в случая, няма абсолютно никакво значение, защото подобни хора, съучастници в подобни престъпления, съществуват във всяка една държава-член на ЕС. Като казвам във всяка, означава наистина във всяка. Това е логистика от транспорт през настаняване, през храна и т.н., всеки един елемент от тази логистика си има хора за това. В рамките на ЕС трябва много сериозно…Този проблем вече сме го говорили в Европейския съвет, че трябва да бъде адресиран много сериозно, но сега вече е настъпило време, в което няма какво повече да се направи, освен да се затегнат много тежко мерките и наказанията срещу такива престъпни групи, защото…

 

За каква индустрия, обаче, говорим министър Митов? Можем ли по някакъв начин да я вкараме в някакви параметри? За какви пари иде въпрос?

 

Не бих могъл да цитирам суми в момента. Предполагам, че един ден ще имаме възможност да обобщим и подобен тип данни. На територията на България ние отдавна сме започнали работа по този въпрос. Българското законодателство до момента предвиждаше единствено глоба между 1000 и 8000 лева при установени подобни престъпления, което е абсолютно смешно. Затова по инициатива на българското правителство, българският парламент вече е внесъл и на първо четене са минали промени в Наказателния кодекс, който вече започва да предвижда много по-строги наказания. Ще има до 3 години затвор, а при участие, при установяване на съучастие от страна на длъжностни лица и отнемане, конфискация на имущество.

 

Ако го установим, ако се хванат, защото в случая ги хващаш, защото има едни трупове там в един камион, колкото и цинично да звучи.

 

Тези неща са установими…Не, хващат се постоянно. Между другото, постоянно ние залавяме такива хора. Имаме такива случаи постоянно. Въпросът е, че трябва да се затегнат мерките и наказателната отговорност трябва да стане много тежка, трябва да стане наистина безкомпромисна.

 

Трябва да бъдат ударени по бизнеса.

 

Точно така.

 

Трябва да им бъдат отнети парите, за да не им е доходно.

 

Парите, имуществото и трябва да се знае, че хора ще влизат в затвора за такива неща, защото този бизнес до голяма степен е заместил в известна степен и бизнеса с наркотиците, това от една страна. От друга страна тук става въпрос…

 

По- добри пари се правят от хора, а не от друго.

 

Тук става въпрос за живота и съдбите на хиляди хора, което е абсолютно безобразие. Вие знаете случаят с хората, които се издавиха в Средиземноморието преди едно известно време…

 

Да.

 

Сега този случай.

 

Този случай е аналогичен.

 

Това се случва постоянно, и това трябва да престане веднъж завинаги. Няма значение каква е националността в случая, пак ще повторя - такива мрежи съществуват в цяла Европа, те са организирани, и тук, разбира се, на национално ниво, ние взимаме съответните мерки, но на европейско ниво трябва да се създаде съответната регулаторна рамка, която да задължи всички държави-членки да се отнасят по максимално строг начин с подобен, с такъв феномен. Това е едното.

 

Добре, само за да заключим този случай, кажете, тези хора етнически българи ли са?

 

Нямам, няма да коментирам повече темата. Това ще се разбере, това ще стане ясно в хода на самото разследване.


Защото имаше информация, че единият е от сирийски произход.

 

Всякакви информации изтекоха, вие знаете. Те се промениха във времето. По отношение на идентичността на тези хора аз повече информация няма как да дам. Тече разследване, няма как да направя нещо повече.

 

А получавате ли? В смисъл получавате ли от мисиите?

 

Разбира се. Разбира се, че получаваме. Ние поддържаме постоянна връзка и с мисиите, знаете, и с нашите служби за сигурност, така че е ясно.

 

Дали има и други замесени българи? Разследва ли се?

 

Всичко се разследва, абсолютно всичко се разследва.

 

А в България тече ли разследване за този конкретен случай по тези конкретни хора?

 

Всичко ще си мине по процедура. Разбира се, че и в България нещата са ясни. Въпросът е, че когато тече разследване…

 

Е, като са ясни, кажете ни.

 

Не мога да кажа неща. Вие това го знаете добре, сега, недейте постоянно да ми извивате ръцете, защото няма как да минем на други по-важни теми. Въпросът е, че когато тече разследване, информацията, която имаме до момента е тази, която е, и когато станат ясни резултатите от разследването, информация ще бъде дадена, това е от ясно по-ясно. Аз искам да кажа друго – въпросът с бежанските потоци в Европа се превръща в нещо, което вече много време не му се обръща внимание, това не е феномен от вчера.

 

Да, това се случва от години.

 

Това се случва от години, особено през Средиземноморския маршрут и сега, обаче, когато поради кризите в Близкия Изток и Северна Африка, а и поради съвсем ясно и целенасочено организиране на потоци от хора посока Европа, ние опряхме в ситуация, в която да не можем да реагираме адекватно. Сега ще трябва да се фокусираме много ясно и много бързо върху основните проблеми. Първо, споразуменията за реадмисия. Ние вече много дълго време говорим на ниво Европейски съвет за това, че трябва да е ясна дефиницията на трети държави, които са сигурни, в които бежанците могат също да останат.

 

Искате ли да го преведем за хората, които гледат в събота сутрин телевизия. Това означава да е ясно при какви обстоятелства ние можем да ги върнем там, откъдето те са тръгнали.

 

Точно така. Т.е. кои държави са сигурни, за да можем да връщаме обратно хора, защото ние вече направихме на няколко пъти разграничението…

 

Макар че те идват без документи. Казват ви, че са от Сирия. Очевидно са от Еритрея, примерно, от някъде от там, но казват, че са от Сирия. Какво правим?

 

Значи, хората без документи не са чак толкова голям брой и в крайна сметка има начини и как да се справим и с това. Това е едно - реадмисия, т.е. връщане на хора. Направихме разграничението между това, че бежанците са бежанци. Европа има задължение към тези хора, но има голям брой, огромен брой, всъщност, икономически мигранти, които са друга категория.

 

Как ги разграничаваме едните от другите?

 

Бежанците, ясно е откъде идват и какви са причините, поради които бягат. Икономическите имигранти са съвсем друга категория хора. Европа години наред вече не може да интегрира част от общностите, които са дошли като икономически имигранти. Вие виждате колко чуждестранни бойци дойдоха от държави-членки на ЕС…

 

Които сега се бият за „Ислямска държава“ в Сирия.

 

Отидоха да се бият за т.нар. „Ислямска държава“.

 

От друга страна на територията на европейски държави атентати се извършват от второ, трето поколение европейци.

 

Второ или трето поколение хора, които не са се интегрирали. Значи, този огромен брой хора, които в момента идват, как Европа се надява да ги интегрира, аз, или поне част от тях, аз, откровено казано, нямам отговор, а и не мисля, че някой в Европа има такъв.

 

Общоевропейска стратегия, телени мрежи и да ги връщаме? Или като нас да пратим военните със специализирана техника по границите?

 

Обща европейска стратегия е нужна. Вече бяха очертани, преди няколко месеца вече бяха очертани основните проблеми. Това, което чуваме в момента, не е ново. Това се знае. На ниво Европейски съвет не само е обсъждано, а е ясно, че трябва да се взимат мерки. Въпросът е, че в един момент се оказваме в ситуация, в която държавите – членки на ЕС, очевидно реагират поотделно според ситуацията. И наистина тази стратегия не е заработила.

 

Действат по сигнал.

 

Действат по сигнал, точно така. Има и още нещо. Държавите, които се стремя към европейско членство, те трябва да бъдат също привлечени в този разговор и техните системи. А за третиране на бежанците, емигрантите, трябва да бъдат интегрирани с общата европейска стратегия. Дали ще вървим към обща охрана на външните граници, дали ще променяме Дъблинския регламент, който е абсолютно неадекватен. Той е създаден в ситуация, в която бежанският натиск в света и в Европа изобщо бяха много различни. Затова Дъблинският регламент трябва да бъде спешно променен.

 

Много дипломатично се опитвате да кажете да извием сега ръцете на Турция и примерно на Македония да не ги пускат към Европа, към страните от ЕС.

 

По никакъв начин никой на никого не иска да извива ръцете. Турция е поела огромна тежест в случая, когато става дума. Ние това го знаем, Европа го знае. В Турция има над 2 милиона вече бежанци. И това означава огромни средства, това означава третиране на тези хора, това означава те да останат там. Европа трябва да помага в случая на Турция, защото говорим за изпълнение на точно тази стратегия, около която сме се съгласили. Турция е сигурна държава и съвсем спокойно ние бихме могли съвместно с Република Турция да си сътрудничим и ние го правим. Вие знаете, че беше подписан наскоро тристранен протокол за съвместна охрана на границите ни между България, Турция и Гърция. Но така или иначе тези мерки не са достатъчни. Ние в момента говорим за ефектите и за лекуване на ефектите. А причините, които създават бежанската вълна, са много по-големи и много по-сериозни. Първо…

 

Там трябва да се решат проблемите. В Сирия, в Северна Африка…

 

В Сирия, в Северна Африка. Но те не са само по отношение да речем на т.нар. "Ислямска държава". Която е ясна опасност, която първо се разширява, второ създава легитимност на територията, която вече контролира, създава държавна архитектура. Тя може да е варварска, може да е от 6-и век…

 

… Тя създава парадържавни структури.

 

… цивилизационно несъвместима и атакуваща дори нашата цивилизация, но така или иначе е някаква архитектура, която си се налага. Създадена е някакъв вид икономика. Генерират много сериозен ресурс в рамките на времето, в което овладяха и петролните полета на Сирия, и други територии. Това е проблемът, върху който трябва да се насочим. Очевидно стратегията до момента по отношение на борба с т.нар. "Ислямска държава" не е сработила достатъчно.

 

А какви са рисковете на територията на самата Европа? Защото, от една страна, с потока от бежанци неизменно проникват и радикални елементи. От друга страна, присъствието на толкова много нетипични за нашите географски ширини хора радикализира пък крайно десни. Предизвиква също такова напрежение.

 

Вижте, вие рисковете в общи линии започнахте да ги изброявате, това са рискове, да, безспорно, радикални елементи, създаване на нестабилност за популисти и екстремисти да използват ситуацията и да я превърнат в политически разговор, който е цивилизационно несъвместим с това, което Европа е в момента. Но и от друга страна, ние трябва да си дадем ясна сметка, че ние имаме отговорност и в региона на Близкия изток и Северна Африка. Проблемът е по-скоро, че сме се отдръпнали оттам и се опитваме някак си през палиативни мерки да ограничаваме някои конфликти и очевидно не успяваме, отколкото че се намесваме прекалено. Много често западният свят е критикуван и обвиняван, че се е намесвал прекалено много в определени ситуации в други части на света.

 

В случая е вдигнал ръце.

 

Да, де, ама като не се намесва, като седи пасивно, виждаме, че съществуват потенциални опасности за самата Европа.

 

Добре, какво първо да направи Европа? Да гаси тук пожара в собствената къща или да…

 

Всичко трябва да се прави едновременно, няма първо и второ. Всичко трябва да върви паралелно. Гасенето на пожари, ако изобщо можем да употребим такъв термин…

 

Журналистически е термина. Но от друга страна, виждаме какво се случва. То си е хуманитарна криза.

 

Надявам се, че няма да се стигне до истински пожари. Но хуманитарна криза е, тежък е натискът, ние трябва да се справим със ситуацията вътре в Европа много адекватно, от една страна. От друга страна, трябва да започнем много по-сериозно да се занимаваме с проблемите в Близкия изток и Северна Африка. И тук ще кажа нещо друго. Държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка не са достатъчно ангажирани в битката срещу "Ислямска държава". Някои от тях изобщо, въпреки че са в коалицията за борба срещу ИДИЛ, не полагат достатъчно усилия, за да може тази опасност да бъде елиминирана достатъчно бързо. Трябва през дипломатически усилия да се фокусират всички тези държави за битка срещу ИДИЛ поради простата причина, че първите, които ще бъдат засегнати и пометени от този варварски феномен, са точно те. Регионът страда най-много, върху нас се изсипва някаква част от ефектите, но регионът на Близкия изток страда най-много от този конфликт. Затова той трябва да бъде решен максимално бързо и през дипломатически усилия и, разбира се, помощ и съвместни действия заедно с държавите от региона. Няма как да се избегне. Започват самите те да го признават, самите държави в региона.

 

Започват да си признават, че трябва да се задействат.

 

Виждат ефектите от бездействието.

 

Добре. Съвсем мъничко време ни остана за един въпрос, свързан с предстоящите избори и референдума. Предупредихте за риск за провеждането на референдума в чужбина, външно министерство го организира.

 

За да не драматизираме, свръхдраматизираме, ние сме предупредили за определени рискове, които съществуват при организацията. Един от тях, разбира се, е фактът, че хората, които трябва да бъдат командировани, които ще бъдат командировани, държавните служители, които ще бъдат командировани като членове на СИК в чужбина, няма да могат да упражнят конституционното си право на глас на местните избори.

 

А не може ли да не ги командироваме, а българите, които живеят в чужбина, да си направят избирателни секции?

 

Точно така. Това е, разбира се, нещо, което се опитваме да направим. И аз се обърнах вече няколко пъти към политическите партии, особено представените в парламента, и ще продължавам да го правя, да ни помогнат в случая, защото в крайна сметка това е и в тяхна полза, да използват, разбира се, организациите си и мрежите си сред българските общности, така че да може СИК в чужбина да бъдат попълнени и да се налага да командироваме прекалено много хора. Това са едно средства и второ, тези хора няма да могат да гласуват на местните избори в България. Така че това от една страна, от друга страна, разбира се, такива технически детайли като това какъв е интересът в отделните държави, колко секции трябва да се отворят. И тук работим с ЦИК добре, разбира се, и ще се опитаме точно този феномен да не го…

 

Може ли да обещаете, че феноменът на опашките пред посолствата и консулствата няма да се повтори?

 

В някои държави има много висок интерес, сега къде ще има опашки, къде няма да има опашки…

 

Ами то традиционно опашките са на няколко места, където има най-много българи.

 

Но знаете, че на последните избори всъщност опашките не бяха толкова големи, на няколко места имаше струпване на хора…

 

В Лондон си спомням, че имаше някакви километрични опашки.

 

Имаше, но това беше не на предишните, а на по-предишните.

Ние на предишните избори отворихме много голям брой секции и хората по-голям избор къде да отидат да гласуват. Сега ще е същото, особено в държавите, от които има заявен интерес, пак ще има секции, разбира се. Но има и риска да отворим секции на места, тоест да сме задължени по места, където ще гласува само секционната избирателна комисия, никой да не дойде. Затова точно този баланс е всъщност един от рисковете, за които предупредихме. Но с ЦИК се опитваме точно там да решим проблема и да намерим този баланс.

 

Добре, благодаря ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
НЕНО ДИМОВ: ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОКОЛНА среда
07 Ноември 2017

Министърът на околната среда и водите пред агенция "Фокус"

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: БЛИЗОСТТА НА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ УЛЕСНЯВА РАЗРАБОТВАНЕТО НА СЪВМЕСТНИ ПРОЕКТИ
04 Ноември 2017

Министърът на туризма в интервю за македонското издание МКД

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ПОЛИТИКАТА ЗА ОБХВАТ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ И ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ
01 Ноември 2017

Интервю за предаването "Всички в час" на Радио "Фокус"

trans.gif
Красимир Каракачанов: Ще искаме оферти и за нови Ф-16, и нова за “Грипен“
30 Октомври 2017

Трябват ни и нови ракети, радари и подводница, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа“

trans.gif
Красимир Вълчев: Имаме най-много средства за образование от десетилетия
30 Октомври 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за в. "Труд"

trans.gif
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ИНВЕСТИРАМЕ В ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
28 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за „Дарик радио"

trans.gif
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения