Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif26.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Ще бъда удовлетворен, ако върнем 30-35% от парите в КТБ
29 Август 2015
Първо ще влезем в Шенген и след това в еврозоната, казва в интервю за в. „Капитал“ министърът на финансите
Какви са очакванията Ви за растежа на българската икономика?
Първите две тримесечия показват, че икономиката се развива по-добре спрямо първоначалните прогнози, при които е планиран бюджетът. Очакваме тази тенденция да се задържи. Един растеж около 2% според мен е реалистичен за 2015 г. Повечето от макроикономическите показатели се подобряват. Безработицата е почти на предкризисните нива, дефлацията започва да намалява, което е сравнително добър сигнал. За съжаление темповете на ръст на потреблението все още не са задоволителни. Но те не са свързани толкова с икономическо развитие, колкото с процесите, които протичат в обществото. Когато хората са спокойни, когато виждат перспектива, те са склонни да увеличават потреблението. И обратното, ако по някаква причина - политически сътресения или несигурност - те отлагат потреблението и това влияе на растежа.
Какво може да направи Министерството на финансите с фискалната си политика да стимулира растежа?
Бюджетът е планиран с дефицит, което предполага, че държавата ще допълва потреблението, загубено от частния сектор. Излишъкът в бюджета се дължи на по-високите приходи, а не на намаляване на разходите. Разходите, които се правят през бюджета, би трябвало да ускорят икономическия ръст. Приключването на програмния период ще концентрира много инвестиционни разходи през второто полугодие на 2015 г., което би трябвало допълнително да повлияе положително на растежа. Сам по себе си обаче бюджетът не е панацея за постигане на по-висок икономически растеж.
Изплащането на гарантираните депозити в КТБ отрази ли се върху растежа?
Хората не изхарчиха парите, а просто ги преместиха в друга банка. Над 90% от средствата веднага бяха преместени в други банки. Допълнителното потребление трябва да се търси назад в годините, когато с депозитите в КТБ са били спонсорирани футболни клубове, частни телевизии и дори политически проект.
Защо не можем да стигнем Румъния, която отчете 3.8% през първото полугодие?
Има много неща, които да заимстваме от Румъния - например структурните реформи. В България те не само са закъснели, но имаше период - между 2013 и 2014 г., когато те вървяха назад. Тогава нещата, вместо да се подобряват, се влошаваха. Без необходимите реформи няма как да достигнем темповете на растеж, които наблюдаваме в държавите, които си решават по много по-рационален и прагматичен начин структурните дисбаланси.
До каква степен повечето приходи в бюджета се дължат на борбата с контрабандата и до каква на ръста на икономиката?
Има и от двете. Но виждаме, че номиналният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е доста по-нисък спрямо темповете, с които събираме ДДС и акцизи. Към края на годината е възможно преизпълнението над планираните приходи да достигне 1% от БВП, което е около 800 млн. лв. Според мен 90% от повечето приходи са от по-добрата събираемост. Просто структурата на бюджета не предполага да събираме толкова приходи. Те реално се взимат от сивия сектор. Контрабандните цигари намаляват почти двойно - от 30% на около 10-15% през последните месеци на 2015 г. Най-големият ръст обаче е при ДДС. Очаквам той да надмине 1 млрд. лв. спрямо миналата година. А преизпълнението спрямо плана за 2015 г. може да достигне 800 млн. лв.
Но при събираемостта на акциза успехите не изглеждат толкова големи. Към края на юни бяха събрани само 150 млн. лв. повече от миналата година?
Номиналният ръст на акциза към 19 август е 315 млн. лв., или 12% номинално повече. Това е доста сериозен ръст. За съжаление не можем да се похвалим с напълно автоматичен контрол, но стратегията е да вървим в тази посока и да намалим човешкия фактор при контрола на акцизните стоки.
Ще има ли промяна на структурата на акциза на цигарите?
Не сме решили окончателно дали ще има промяна на структурата на акциза, анализът продължава. Със сигурност това, което би могло да се постигне с такава промяна, е запазването на цените на по-ниския клас цигари, за да се избегне увеличаването на стимулите за търсене на контрабанда. Търговците на по-скъпите марки цигари няма да са доволни от едно такова решение, тъй като ще намали предимствата, които те получиха с ценовото компресиране през 2009 г. (увеличаване на специфичния акциз и намаляване на пропорционалния - бел. авт.). Пушачите с по-малки възможности са относително чувствителни към всяка стотинка увеличение и са склонни да пушат и контрабандни цигари. Докато хората с повече възможности биха могли по-лесно да понесат промяна в цената на по-скъпите марки. При тях склонността към смяна на марката цигари е по-ниска. Пак казвам, няма окончателно решение в тази посока. Но ако се търси такова решение, то ще е само за да се гарантира запазването на цените на ниския ценови клас. Така че да не се увеличава натискът за търсене на контрабанда.
Преизпълнението тази година дава ли основание дефицитът да бъде свит по-бързо?
Малка икономика като нашата не бива да задлъжнява прекомерно. За мен е много важно максимално бързо да свием дефицита. Ще настоявам всеки лев отгоре да отива в тази посока и съответно за намаление на дълга. Проблемите до края на годината са основно по две направления. До края на 2015 г. приключва окончателно старият програмен период. Това може да ангажира допълнителен ресурс, защото може да се наложи авансово плащане, за да може инвестиционните разходи по отделните програми да бъдат възстановени през следващите години от Брюксел. На второ място за съжаление е вечната тема със силовите ведомства, които ангажират огромен ресурс, без обаче да създават усещане в обществото, че работата им се подобрява. Има огромни проблеми в министерствата на отбраната и на вътрешните работи. За съжаление определени ведомства не взимат предвидените в закона мерки да се вместят в бюджетите и това вероятно ще създаде проблеми в края на годината. Но със сигурност големите проблеми са в двете силови ведомства. Отдавна е извършен анализ и е подготвено решение. Служителите на МВР, които не работят в рискова среда (около 6000 души), няма причина да се водят първа категория труд, а могат да се осигуряват като за трета категория. Този проблем може да се реши законодателно.
Мнозинството от министерствата спазват ли закона и вие имате ли инструментариум да ги принудите, ако не го правят?
Това е политически процес. Инструментариумът на финансовия министър е свързан със закона за бюджета. Тази година фиксирахме разходите за персонал, така че всеки допълнителен разход за възнаграждения да минава през Народното събрание. Мисля, че по-голямата част от министрите направиха необходимото и ще успеят да се вместят. Най-големите проблеми остават в силовите ведомства, където и малкото мерки, които могат да се вземат за подобряване на ефективността на разходите, закъсняват. Вярно е, че тези мерки ще породят недоволство, но е правилно категоризацията на труда да отговаря на съответния рисков профил.
Имате ли притеснения относно разходите на здравната каса и ще се наложи ли актуализация заради нея?
Полагаме много усилия да не се наложи. Част от мерките за съжаление се взеха на късен етап. Но имам уверението на здравния министър и на управителя на касата, че няма да се стигне до такова нещо. Не съм склонен ежегодно системата да генерира дефицити, а нивото на разходите да расте с по 10-15% на година. Съществува определено напрежение в някои болниците, но други успяват да се справят. Подкрепям голяма част от мерките, които министър Москов предлага. Иска ми се обаче да се случват по-бързо, тъй като мерките закъсняват и в един момент трябва да се вземат ударно.
Доволен ли сте от това, което беше наречено пенсионна реформа? Това е другият сектор, който гълта голяма част от публичния ресурс.
Най-голямата част от реформата все още не се е състояла. Трябва да се ограничи неправомерното ползване на различни осигурителни плащания, свързани с намалена работоспособност. Като започнем от обикновените болнични листи и стигнем до инвалидите пенсии. Със сигурност системата на ТЕЛК не работи ефективно и няма връзка между степента на увреждане и трудовата пригодност. Има много случаи, при които се определя процент на неработоспособност, но човекът все пак може да работи нещо. Към това трябва да бъде насочена втората част на реформата, която очаквам да се случи до края на тази година с приемането на бюджета на ДОО. Очаквам с вицепремиера Калфин да започнем в началото на септември интензивна работа в тази посока.
Митничарите все още ли са в акцизните складове на производителите и вносителите?
Да. В момента, в който приключат контролните действия някъде, се преместват на друго място. Има 400 лицензирани данъчни склада и нямаме физически капацитет да поставим хора в абсолютно всеки данъчен склад. В момента при големите производители на акцизни стоки също има служители.
Уредите по тръбите на "Лукойл" вече работят и предават данни. Отчитате ли повече изведени количества?
Не мога да кажа точно число, но има увеличение на изведените количества за крайно потребление след задействането на автоматичния контрол.
Защо чуждите инвестиции заобикалят България? Основната причина съдебната система ли е?
Възможността съдебната система да гарантира сигурността на инвеститорите при решаването на спорове е възлова за всяка държава. Ако я има увереността, че при търговски спор ще се намери бързо решение, това ще подобри многократно условията за инвестиране. Най-големите резерви в бизнес климата са именно в тази посока. Само че понякога залитането в темата за прокуратурата скрива голямата картина в съдебната система. Най-големите проблеми пред инвеститорите не са свързани с работата по наказателния процес, а с решаването на търговски спорове. Неслучайно се стигна до казуса със съдия Ченалова и повдигнатите от френския посланик теми. За мен най-големият проблем е там, докато прокуратурата работи по наказателния процес. Опитите за отнемане на собственост са голям проблем за обществото, но не са пряко свързани с инвестиционната активност.
Но точно при случая със съдия Ченалова имаше кражба на фирма, което е престъпление, а не търговски спор. Не е ли ключово точно прокуратурата да се намеси?
За мен като финансов министър е важна скоростта на решаване на споровете в гражданския оборот. Не толкова наказателният процес.
Как оценявате работата на регулаторите и доколко те пречат на инвестиционния климат, като допускат картелиране и монополизиране на пазара?
Аз също искам регулаторите да са по-решителни в действията си срещу монопола. Хората имат субективното усещане, че има проблеми в дадени сектори, които работят на непазарен принцип. Това трябва да ни накара да се замислим дали регулаторите си вършат работата. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) най-често се занимава с проблемите около спазването на Закона за обществените поръчки и по-рядко показва решителност при премахването на изкривяванията на пазара.Така например надценката в крайната цена на горивата се оказва доста по-висока от тази, която се наблюдава в други европейски държави. Това, макар и да не е незаконно, трябва да ни накара да се замислим, че има някакво изкривяване, което трябва да се преодолее с времето. За съжаление това не е работа на правителството и затова съществуват такива органи, които да бранят конкуренцията, като КЗК.
По ваше мнение колко голям проблем е политическата корупция в страната? В публичното съзнание вече има изградени такива силни образи, какъвто беше Цветан Василев, какъвто е и Делян Пеевски. Доколко тези модели са продукт на политически чадъри и директно оказване на натиск чрез регулаторите?
Не мога да кажа, че не съм виждал такова нещо с очите си. Неслучайно доверието в политиците и политическия модел е достигнало такива ниски нива. Аз опитвам да действам в обратната посока - да се премахват тези зависимости. Това, от една страна, минава през начина, по който се правят назначенията на висшите постове, и зависимостите, които се създават при тези назначения. А от друга страна, минават през силно гражданско общество, което през последните години, виждаме, проявява нулева толерантност към подобни изкривявания.
Има обаче усещане, че и НАП проявява двоен стандарт - притиска едни фирми, докато други не пипа?
За периода, през който съм финансов министър, такива сигнали не са постъпвали до мен. Но ако този, който е проверяван, не укрива данъци, тогава няма от какво да се притеснява. Тогава единственият проблем ще бъде, че проверката ще е отнела от времето му.
Как се взима решението за данъчна ревизия и как се идентифицира конкретна компания или сектор?
Има си специални звена за селекция, които назначават ревизиите на база анализ на риска. Ревизиращият екип е различен от селектиращия. Но при една система от над 7000 души не мога да се закълна, че няма лоши практики по места. Като политика обаче има механизъм на селектиране и на взимане на решения кои търговски обекти трябва да бъдат проверени.
Тоест директорът на НАП не може еднолично да разпореди да се направи проверка?
Естествено, че може. Нормално е той като ръководител да може да назначи такава проверка. На мен обаче не ми е известно да има изнудване или целенасочени действия за притискане на един или друг бизнес. Ако имате предвид проверката на печатните медии, там много журналисти работят без трудови договори или без отчитане на реалните доходи. При някои ревизии не са правени от няколко години.
При случая с в. "Сега" се получи така, сякаш се замаза положението, като се започна ревизия и на другите медии?
Ревизията на всички печатни медии бе назначена още през пролетта. Но се забави. Ако беше започнала тогава, нямаше да го има този казус. Може би трябваше да обявим проверката на сектора, преди да я стартираме. Може би е проблем на комуникацията, но ние влагаме повече усилия в работа и по-малко в комуникация.
Каква е оценката ви за кредитния пазар в България? Какъв ще е ефектът от Гърция, от неработещата икономика и какво може да се направи, за да могат банките да станат посредникът, който трябва да са?
Голяма част от банките изявяват готовност да кредитират. Забавеният темп на кредитиране е свързан по-скоро с липсата на качествени проекти, които да бъдат финансирани. Банките са свръхликвидни в момента и съхраняват голяма част от резервите си в БНБ при 0% лихва. Не бива да ги обвиняваме в липса на интерес, по-скоро можем да направим тревожната констатация, че инвестиционната активност в България намалява. Със сигурност неблагополучията в Гърция влияят на общия климат, но нямат пряко отражение върху банковата система, най-малко защото мерките по отношение на българските банки с гръцки собственици, които се взеха още 2014 г., минимализираха рисковете от внасяне на несигурност.
По всичко личи, че сегашното решение за Гърция не е окончателно и само отлага проблема. Ще продължи да е генератор на несигурност. Какво е вашето виждане за гръцките банки? Очертава ли се тенденция за консолидация и продажби?
Процесът на консолидация е естествен процес и е добър за нашата банкова система. Ще подобри ефективността на банковата система и аз го приветствам. Като цяло проблемите, които собствениците на тези банки срещат в Гърция, вероятно ще ги провокира да търсят купувач за бизнеса им в България. Не изключвам възможността до няколко години освен консолидация между самите тях да наблюдаваме и продажба на техния бизнес на територията на България.
Кой според вас носи отговорността за фалита на КТБ? Удовлетворяват ли ви изводите в доклада на специализираната комисия и може ли да гарантирате, че няма друга КТБ?
Това, което се видя в КТБ, не се е случило за един ден. То се е развивало пред очите на политическата класа и държавните органи, които е трябвало да знаят за случващото се вътре и да предприемат съответните мерки. Най-прекият отговорник е този, който е управлявал банката. И стигаме до Цветан Василев. Защото когото и да упрекваме косвено, прекият извършител на всичко случващо се вътре е управителният съвет на банката и акционерът, който е назначил ръководството. Доколко ме удовлетворява докладът на комисията, аз винаги съм смятал, че парламентът не е място за следствени действия и разследвания. Наехме международна компания и очаквам от нейните доклади да излязат по-интересните изводи и факти. Истинските разследвания би трябвал да ги правят българското следствие и прокуратурата. Иначе докладът можеше да съдържа повече неща. Но аз не мога да упреквам комисията, защото концептуално не вярвам, че това е нейна работа. Те не разполагат нито с оперативните способи, нито с възможността да направят задълбочено разследване.
Този доклад публичен ли ще е?
Ще положим всички усилия, което може да бъде казано на обществото, да бъде казано. Временно може да се въздържаме от предоставянето на тази информация, ако тя би увредила интересите на обществото, свързани с възможността за връщане в масата на несъстоятелността на активи, които са били откраднати от КТБ.
Какви са вашите надежди, колко от активите могат да се върнат?
За съжаление голяма част от липсите в КТБ не са свързани с кражба на активи, а с похабяването им. Всички тези проекти - футболни клубове, медийни проекти, политически партии. Тези пари не са инвестирани, за да им се намери връзката и да бъдат върнати. Те са изразходвани и изхабени. Ще бъда удовлетворен, ако успеем да достигнем средните нива, които се наблюдават в други държави при такъв тип несъстоятелност - 30-35%.
Какви са притесненията ви преди оценката на качеството на активите в банковата система?
Ако нямаше нарушено доверие в начина, по който функционира финансовата система, нямаше да се налага оценка на качеството на активите. Дали сме си достатъчно време, за да може, ако някъде има натрупани дисбаланси, те да бъдат коригирани. Общо взето, мисля, че начинът, по който е функционирал банковият надзор, е предпоставял рискове да се трупат неизчистени проблеми, а както видяхме, на места и лоши практики.
Премиерът вече в няколко интервюта подхвърля, че правителството помага на няколко банки. Има ли такова нещо, кои са банките и не е ли нерегламентирана държавна помощ?
Единствената банка, която се подпомага ликвидно, е ПИБ. Там има разрешена държавна помощ и всички действия, свързани с нея, са съгласувани с ЕК.
В бюджета за следващата година предвиждате ли да заложите повече непредвидени разходи, в случай че се наложи държавна подкрепа след оценката на активите на банките?
Добрата новина е, че вече имаме закон за преструктуриране, който ни дава правен инструментариум как да действаме, в случай че има определени неблагополучия при финансови институции. Подобен тип операции не засягат разходната част на бюджета дотолкова, доколкото, ако се наложи подкрепа, този тип операции се класифицират в сферата на финансирането. Тук въпросът е ще създадем ли ликвиден буфер при такива проблеми. Отговорът е да. В нашите разчети сме предвидили достатъчно ликвидност на правителството, за да може да действа в тази ситуация.
Как оценявате доклада на ЕК за банковия сектор. Той беше разделен на две - банки с чужда собственост и банки с местна собственост. Там бяха идентифицирани конкретните проблеми - експозиции в свързани лица и т.н.?
Гледам с нужната загриженост. Неслучайно всички политически сили се обединихме около това, че е необходима оценка на активите, за да бъде върнато доверието, а лошите практики да бъдат изчистени и преустановени. В този смисъл докладът, макар и провокиран от фалита на една банка, е навременен и се съобразяваме с препоръките в него.
В същото време обаче и държавната ББР беше използвана за рефинансиране на кредити в КТБ на "Водстрой 98" и "Булгартабак", които се свързват с Делян Пеевски, а не за насърчаване на малки и средни компании. Това нормално ли е и как се взимат тези решения?
Не е нормално и обмислям въвеждането на допълнителни лимити в Закона за ББР извън общите правила за кредитиране. Иначе конкретно за сделките с фирмите, които цитирате, те не са сключени в периода, в който аз нося отговорност. Но аз много внимателно разгледах всички големи експозиции. Взели сме всички мерки повече да не се случват подобни неща и да гарантираме, че тези експозиции се обслужват редовно. За наша радост независимо от начина, по който са сключени сделките, и съмнителната целесъобразност, експозициите са редовни.
Как върви комуникацията с ЕК, която настояваше да се извършат проверки на качеството на активите в банковия, пенсионния и застрахователния сектор до края на годината? Има ли смекчаване на тона от страна на Брюксел?
Комисията вижда, макар и не със скоростта, с която им се иска, че се движим в тази посока. Има обективни обстоятелства, които предрешават скоростта, с която това може да бъде извършено. В закона за преструктуриране включихме едногодишен срок от неговото приемане. Би трябвало до август следващата година да е приключило. БНБ е доста напреднала и вече са изготвили заданието за възлагането на външен изпълнител, който да изготви методологията, по която ще бъде извършена оценката на активите. Трябваше първо да подредим БНБ, защото нямаше капацитет и нямаше как да се случи. КФН макар и със забавяне също ще изготви заданието си, като стъпи на вече свършеното от БНБ.
Правителството работи ли за влизане на България в еврозоната и единния банков надзор?
Единният банков надзор изисква оценка на качеството на активите. След него вече могат да ни приемат като страна партньор и да въведем единния банков надзор, без да сме член на еврозоната. Преди това няма да ни допуснат. Това е задължително условие. А присъединяването към единния банков надзор е неофициално условие за приемане в еврозоната. Добре ще е да влезем в еврозоната, защото предимствата са много повече от недостатъците и рисковете. Трябва да бързаме максимално, колкото ни позволява изпълнението на формалните критерии. Но първо ще влезем в Шенген и след това в еврозоната.
imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения