Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Румяна Бъчварова: Осъществяваме много строг контрол по границата
25 Август 2015

Бежанската криза е най-голямото предизвикателство от началото на века за Европа, заяви пред Нова телевизия вътрешният министър

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова е при нас по няколко теми. Добро утро и добре дошли.

Добро утро.

Най-актуалната тема и сериозният въпрос, който си задават голяма част от зрителите ни – застрашени ли сме от бежанска вълна на фона на факта, че знаем, че не можем да приемем повече бежанци, а и тези, които са вече в България, някои от тях живеят в нечовешки условия по лагерите и центрове?

В бежанските центрове.

Да.

Това е най-голямото предизвикателство от началото на века за Европа. Толкова много хора от друг континент, които идват. С този проблем се занимава не само МВР, откакто аз съм там. Занимава се Европейската комисия, на всички нива се търсят решения. Ние очаквахме това развитие на ситуацията. Тогава, когато съм имала възможност да го изразя и на нашите съвети по правосъдие и вътрешен ред, че тогава, когато се ограничи каналът за преминаване през Италия, ще се промени маршрута на бежанците.

И ще минава от?

И ще минава през друга дестинация, както сега го виждаме – през Македония.

При какви обстоятелства има анализ при вас, че ще започне да се преминава през българска територия? Например– кога Унгария ще вдигне своята ограда, така че през Сърбия да не преминават и какво ще стане при нас?

Скоро. Информацията е, че скоро там ще има ограда, по-скоро, отколкото ще бъде готова нашата ограда. Мога да ви уверя, че много отдавна ние следим тази ситуация. От преди 2 месеца имаме план, в който са разработени мерки за 3 варианта за развитие на ситуацията и знаем как бихме действали тогава.

Кой е най-апокалиптичният и какво предвижда?

Най-апокалиптичният е да има един такъв поток, както в Македония в момента наблюдаваме. Разработили сме мерките, и затова в момента непрекъснато следим ситуацията. Имахме заседание на оперативния щаб в петък. Вчера имахме.

Ще следите ли? Какво ще правим обаче?

Точно това се опитваме да видим – как, при какви условия би се развива неблагоприятно ситуацията. И в момента смятаме, че рискът това да се случи през нашата страна, е относително нисък, защото маршрутът не е толкова сигурен за бежанците. Всички знаят, че българските граници се пазят достатъчно добре. Ние регистрираме всички, които преминават границата, и които ние хванем от нелегално преминаващите. И връщаме тези, които се опитват да преминат на изход към сръбската граница. Което означава, че ние си спазваме всички изисквания, норми на политики и с тези строги мерки, бежанците, които се опитват да минат по трасето през България не са сигурни, че скоро могат да стигнат до дестинацията, която ги интересува – това е Западна Европа.

Да, ние сме им трасе за преминаване.

Така че според нас това е по-малкият риск, но въпреки това ние непрекъснато следим какво става, допълнителни мерки. Знаете, че имахме такива разговори, и от днес всъщност се включва и Българската армия в много ограничен състав, но има възможност това да се развие.

Да не ни стъпят на килимчето, образно казано, защото по силата на европейските регламенти, ако сме първа държава от Европейския съюз, ще ги връщат.

Те трябва да бъдат върнати, да, по Дъблинското споразумение.

И заради това идеята е да не стъпват от Турция тук. Примерно, ако дойдат от Гърция…

Ние не можем да ограничим изцяло техния достъп просто, защото сме длъжни да спазваме техните права. Но трябва влизайки в страната да бъдат регистрирани, да бъде установена тяхната самоличност.

Ако какво става ако не са? Един въпрос, който не искам да приемате като призив да бъдем некоректни към партньорите си от „Шенген“, но какво става, ако направим както се подозира, че прави Турция – оставяш ги да преминат през своята територия без да ги отбелязваш, без да има следа и т.н.?

Само искам да кажа, че турските власти полагат много усилия. Има организация. Има 2 милиона бежанци там. И в крайна сметка този натиск в момента не е стигнал до България. Проблемът е в Гърция, където почти не се регистрират бежанците. В Македония тези, които нямат регистрация също не се регистрират. При нас процентът на регистрация е много висок.

Какво ще стане, ако не ги регистрираме? Просто ще ги останем да преминат без никаква следа?

Ще създадем проблем на останалите държави в Европа.

И? И какво като го създадем?

Освен това няма да знаем, няма да имаме яснота за това кой преминава българските граници, кои са тези хора. Знаете, че в момента има една друга опасност свързана с чуждестранните бойци, терористи. Така че по този начин ние пазим и нашата сигурност.

Имате ли информация дали ще бъдат върнати в България от Германия няколко хиляди бежанци по силата на това споразумение, за което говорихте?

4500 бяха допреди известно време, но към момента почти няма върнати.

Защото са минали 6-те месеца или за друго?

Не, просто първо, самото връщане е много скъпо. Второ, то не може да бъде насилствено осъществено, ако тези хора не са искали да се върнат.

Както вчера констатирахме, лошата икономическа ситуация и недобрите условия за живот в България в момента, ни помагат да не попаднем в лапите на бежанската криза.

Липсата на перспективи за тези хора, които очевидно търсят друга перспектива на живота си икономически и политически.

Търсят нормален живот и работа.

Да.

Аз имам по тази тема един последен въпрос – няколко държави вече призовават за връщане на стария тип граничен контрол, включително проверка на багажите. Белгия го иска, синдикат на германските полицаи официално си го поиска това нещо. Вие какво мислите? Ние сме много стриктни по „Шенген“, за да не ни отрежат, че сме надежден партньор, регистрираме, пък те искат контрол.

Ние регистрираме, провеждаме контрол, на границата с Турция правим 100-процентов контрол.

Аз политически ви питам какво мислите за връщане на режима?

Не случайно казах, че това е най-голямото събитие и предизвикателство пред Европа от началото на този век. Очевидно трябва да се преосмислят определени политики. Но най-важното, което искам да ви кажа – наистина, ние въпреки високата цена, която плащаме, пазим нашите граници, изпълняваме си задълженията.

Вие за връщане на стария тип граничен контрол ли сте?

На практика, ние в момента осъществяваме много строг контрол. Тук става въпрос за контрол за вътрешните граници на „Шенген“ и това е тема, по която други държави трябва да вземат решение.

Говоря за Европейския съюз, за държавите в Европейския съюз – дали да се върне граничния контрол?

Защото знаете, в „Шенгенската зона“ преминаваш много по-лесно, отколкото се преминава една външна граница.

Споменахте преди малко думата „терористи“. Преди около седмици се появи информация, че на територията на България се издирват двама души. Предполагам, че колегите ще извадят техните снимки, защото когато гръмна темата с помощта на някои медии, така си и умря. Двама терористи – мъж и жена, някъде по южното Черноморие. Започнаха да валят предположения. Аз ги видях в магазина – оказа се, че не са те. Вие съобщихте, че това са хора, които фалшифицират документи и вие ги издирвате по силата на това тяхно престъпление. Само че твърденията, че те са свързани с терористична група някак си не бяха категорично опровергани. Ще ги опровергаете ли?

Ние официално и категорично становище, докато не направим пълни проверки, не можем да заявим.

Че не ги ли направихте, то мина много време?

Не сме ги установили тези лица на територията на България и не можем да кажем. Това е среда, особено в ситуация на силен миграционен натиск, която би могла да съществува. Всеки сигнал за такива лица, които биха създали някаква опасност, ние го проверяваме. Има сигнали за хора, които пътуват с фалшиви документи.

Тоест, все още България не знае тези две лица…

Не са на територията на България. И нашите проверки не са установили тяхното присъствие тук.

А сигналът е дошъл от чужди служби затова, че те са свързани с терористична група или затова, че са обикновени престъпници, които издават фалшиви документи?

Не мога да коментирам точното съдържание на сигнала, но мога да ви кажа, че мерките, които прилагаме, са една степен по-високи, отколкото би могла да бъде тази опасност.

Защото се получи информация, че хотелиери, ресторантьори са разпитвани и са им показвани тези снимки.

Да, проверките са направени в много широк спектър.

И всички се питаха, ако това са обикновени фалшификатори на документи, защо трябва да бъдат издирвани по този масиран начин?

Защото потенциалната заплаха, хората, които използват такива документи, се предполага, че го използват с някаква такава цел. И ние сме длъжни, както казах и ще го повторя – една степен по-висока опасност да предвидим, за да можем да направим тези проверки.

Докато сме на тази тема, един клип – международни медии, британски, го разпространиха, където казаха: За пръв път се вижда касапина на „Ислямска държава“ в лице – Джон Джихадиста. И се твърди, че този клип е изпратен по „Вайбър“ от мобилен телефон на територията на София.

Проверявахме този сигнал и мога да ви кажа, че нямахме потвърждение за такова деяние от България. Дори се смята, че този клип, който е показан, не е автентичен и не е от актуално време. Има такива случаи също по линия на международното сътрудничество ги проверяваме.

Фалшива тревога, казвате?

Не мога да го квалифицирам категорично по този начин, но към момента, към вчерашния ден всички проверки не го потвърждават.

Имате ли сигнали, доколкото е възможно, разбира се, да оповестите такава информация-сигнали, които засягат сигурността на нас, българите и на България във връзка с тероризма?

Нашата работа е да следим такива сигнали и да ги проверяваме.

Но има?

Има. Това е част от работата, това е част от общата среда в Европа. И това е основно наше задължение. Проверяваме ги. Това не значи, че има непосредствена, конкретна опасност в момента. Просто това е процеса на работа.

Разпространяват се в европейските столици и градове едни брошури как да разпознаем терориста, как да се пазим, когато има масови събирания, когато сме в градския транспорт особено подземния. Вие, в лично качество ви питам, замисляте ли се, когато се движите из улиците на България? Имате ли червена лампа по тези въпроси?

Това би било в ситуация, в която има конкретен повод и наистина някои доказани сигнали. Аз не мисля, че заради тази опасност, всички граждани трябва да стоят в едно такова състояние на напрежение. Затова се опитваме да ограничим и  усещането за напрежение, но и да си свършим работата.

На този етап, и слава Богу – дано да е така, тероризъм веднъж се случи, но не и повече. Твърдите, че сте бдителни, доколкото това е възможно, но май е по-смъртоносно това, което сами си причиняваме, поне по пътищата, поне в ситуация, в която някой се качва в колата си без книжка, за гонка, пиян или дрогиран, а пък и полицията направи така, че да прикрие, какъвто случай имаше. Бойко Борисов взе думата, изобщо всички медии говорят за това. Излъчваме клипчета на самоубийци и гонки.

И убийци.

И убийци. И въпреки това, и онзи ден един човек без книжка убил други двама души на пътя. А вчера един друг човек тук, в София, със 160 км/ч убил себе си – нямаме информация да е убил и други.

Самокатастрофирал – има такава категория в КАТ.

Защо не им пука за всичко, което прави КАТ, всичко което правите?

Много е тревожна ситуацията по пътищата. Ние затова взимаме мерки непрекъснато също. Също непрекъснато анализираме ситуацията и резултатите от нашите проверки, които масирано започнаха преди месец. Доста са стряскащи резултатите. Регистрираме поредица от нарушения, някои от тях драстични – 1 700 души са проверени, които са неправоспособни.

Как така? Без книжка кара или с отнета книжка?

Малко по-малко са тези, които нямат книжки и са с отнети книжки…

Това са тези, които сте заловили, а можем да предположим колко не сте.

Които сме констатирали в резултат на проверките. Но това, което мога да кажа – ние също очаквахме по-бързи резултати. И като гледам и колегите, и аз също, всяко тежко произшествие го преживяваме.

Ама защо не им пука? Това беше въпросът ни. Защо не се стряскат? По медиите само за това говорим, вие се изказвате по този въпрос. Твърдите, че има повече проверки. Защо не им пука?

Защото предполагам, че всеки мисли, че това е една кампания, която ей сега ще свърши, че това са случайни усилия. Защото много дълго време не е имало систематичен контрол на пътя. Това е, което констатираме, и това е, което искаме да направим оттук нататък – да създадем усещането и да осъществяваме систематичен контрол на нарушенията. И след време, надявам се, да се промени поведението на водачите.

Контролът добър ли е или проблемът е в наказанията и санкциите?

Аз не бих казала, че е добър. Първо и най-важно е да има контрол. А този контрол изисква много усилия, изисква и много средства, за да може да бъде осъществен така, както трябва. Да речем, има нужда от поне още 500-600 автомобила, които са оборудвани.

А вашият анализ какво показва? Не е ли по-лесно, ако се въведе лишаване от свобода за някакъв период от време, няма ли да стресне хората, например без книжка, да влизат в коли и да ги карат?

Вижте, това е първата реакция, която всеки един човек има тогава, когато търси решение на този проблем. Наистина трябва да има по-високи наказания. В същото време тези наказания трябва да се прилагат към всички, абсолютно, не само към някои от тях.

Кажете ми конкретно – трябва ли да се лиши от свобода водач, който няма книжка или тя е – още по-лошо – отнета за провинение? Законът не е свещена крава. Той трябва да ни обслужва нас, живите, докато сме живи.

Аз не мога в момента да изразя такава позиция. Трябва да има справедлива и действаща такава мярка. И пак казвам, ще го повторя – трябва да бъде еднакво прилагана към абсолютно всички нарушители.

То не може да е еднакво – някой не ги хващат. Въпросът е тези, които ги хванат.

Тези, за които е констатирано.

Трябват ли драстични наказания, трябва ли лишаване от свобода, например? Това питам – много конкретно, три пъти.

Нека законодателят да реши този въпрос. Това, което се изисква от нас в момента е да осъществяваме контрол. Разбира се, строгите наказания биха възпрели една част от хората.

На нарушителите очевидно не им пука от контрола, защото пак казвам, и онзи ден един 35-годишен се качи без книжка, кара с висока скорост и уби други двама. А нощес в София един е карал със 160.

Всеки ден има такива примери. Затова въведохме в изискванията и контрол по време на движение. Тоест, докато ти се движиш и нарушаваш правилата, при очевидна заплаха при пътно-транспортно произшествие (ПТП) и живота на хората, които са в движението, да може този водач да бъде спиран, извеждан от движението и санкциониран. И тук имаме трудности, защото нямаме такива коли, с каквито разполагат нарушителите, но се опитваме да го правим по най-добрия начин. И се надявам след месец, два или три да имаме резултати.

Сигурна ли сте – последен въпрос по тази тема – в честността на вашите колеги на пътя и затова, че не си затварят очите срещу заплащане? Защото за да бъдеш толкова нагъл и да караш със 160 в София означава, че ти можеш да се оправиш след това. Примерът „Сигма“.

Ако трябва да анализираме подобно поведение, то има различни обяснения, но примерът „Сигма“ е от по-отдавнашен период. Всички знаем, че имаше такива практики. Затова беше въведен контролът не само в ситуация на видеонаблюдение. Затова пък сега допуснахме да има контрол извън видеонаблюдението със съзнанието, че създаваме риск, повишаваме корупционния риск. Знаете ли, вече месец осъществяваме тези мерки – нямаме сигнал за такива корупционни практики. Все пак колегите знаят, че винаги могат да бъдат записани от телефон или да има очевидци. Дори има няколко случаи, в които служители на КАТ отказват подкуп. Имаше такъв случай във Варна в началото.

Ще ги наградите ли с някакъв орден?

Ще ги отличим, но аз мисля, че това е обичайното поведение, което се случва. И нека да не преписваме нашите страхове, съмнения и такива практики на всички. С което искам да ви отговоря – има различни хора. Аз не мога да гарантирам за 50 000 човека, но моето задължение е да създам условия, при които едно такова поведение да бъде ограничавано и санкционирано.

Бих искал да ви питам нещо, което е по-скоро политически въпрос, въпреки че е за тема „Горива“ – анализирате някакво сходство – насрочен е протест за 1 септември срещу високите цени на горивата. Такова нещо се случи при първата комбинация правителство на Борисов. Как го посрещате? Звучи ли ви необичайно или не?

Ситуацията беше по-друга преди време. Тогава имаше реакция срещу едни очевидно надписани сметки за ток.

Не, не, имаше протести конкретно за горивата. За горивата говоря. Преди това имаше протести за горивата преди протеста за тока.

Първо, нека не ограничаваме правата на хората – хората си изразяват мнението. Но всички виждат, според мен, че полагаме изключително много усилия, за да не допуснем спекулативно нарастване на тези цени. Всички проверки, които бяха направени миналата седмица на бензиностанциите, всъщност, откриха нарушения, за които не сме предполагали, които в крайна сметка се отразяват на повишаване на цените и се плаща от гражданите. Мога да ви уверя, че изключително активно работим вече месеци наред както по контрабандата – буквално всяка седмица следим процесите, направихме център за борба с контрабандата, в който се събира цялата информация, колеги от различни служби и институции работят заедно. Така е и с горивата. Продължаваме проверките и през тази седмица, стъпвайки на анализа от първата проверка. И това, което също е проблем и по отношение на горивата, и по отношение на пътищата, е в създаването на система за контрол на нарушенията.

То по-скоро този протест би бил във вашия тон, а не срещу вашия тон, захващайки въпроса на Виктор. А остана ли време да ви зададем въпрос за един случай станал известен, но може би зад него има хиляди такива – един човек, който трябва да е под домашен арест – известният крадец Яро, който след 22.00 часа оказа се, че МВР не можело да го контролира. Кажете така ли е, нищо че е под домашен арест?

Така е разписано.

И излиза той след 22.00 часа и отива и открадва още две коли. И си прави каквото иска. Собственикът на автомобилите бе така любезен да качи от камерите във „Фейсбук“ и оттам знаем за него.

Ако можехме да пазим всички престъпници да не извършват престъпления, това би било изключително добре за всички нас.

Чудесно, но то това не се нарича арест, ако е само до 22.00 часа.

Но този род опасни ситуации, застрашаващи имуществото на гражданите, понякога и живота им, е свързан с поредица от условия и работата на съдебната власт и мерките, които се прилагат към тези нарушители. В конкретния случай всички го цитират като нарушение, но някак си се премълчава това, че той беше установен в резултат на видеонаблюдение.

Благодарение на собственика на откраднатия автомобил, който потърси помощ във „Фейсбук“.

Така или иначе беше задържан и към него са приложени всички строги мерки. Защо това не се е случило по-рано, има различни анализи. Има един луфт там.

Защото полицията не го е пазела – то не е ли ясно, какъв анализ?

Полицията така, както е записано, трябва да осъществява контрол чрез маршрутите си на патрулиране и в определен времеви порядък.

Тоест, който е под домашен арест, след 22.00 часа не е под домашен арест, ако не го желае?

Става въпрос за около 170 такива случая и около 1200, които са на „подписка“.

Не може всички, казвате?

Нямаме възможност ефективно всички, затова се разработва, и това е ясно – това е европейска практика.

Гривните.

Да, с гривните. Надявам се много скоро да имаме решение. Подготвя се, мисля че и европейско законодателство в тази посока.

За да приключим по темата, вчера видях една публикация и си направих труда да я извадя и сега – вярно ли е, че има такъв текст в Наказателния кодекс, заради който вие в момента не можете хора с известни прякори и имена да задържите, не, да задържите – може би да, но не и да бъде осъден.

Става въпрос за противозаконното отнемане на...

За автокрадци, трябва да кажем, че става въпрос за кражба на коли. Ако те хванат вътре в колата, тук е цитирана реплика: Влязох да се стопля. Това не значи, че си я откраднал.

Начинът, по който се квалифицира това престъпление, то е на базата на нашия опит, на нашата практика. То не е неудачно, то е дори и понякога опасно. Затова сме внесли предложението да бъде променено.

Тоест, да, в момента е възможно, ако открадна кола и ме хванат вътре сам и няма свидетели, да кажа, че съм влязъл вътре да се разхладя или да се стопля – в зависимост от сезона.

Това е проблем на Наказателното законодателство.

От мен последен въпрос – като човек, който е от семейство на журналисти и има журналисти във вашето семейство, имаме новина, че депутатът Делян Пеевски официално вече е собственик на медии, за които се твърдеше, че са на семейството му като цяло. Това разтревожи ли ви? Това с оглед на сложните отношения, които ГЕРБ имаше през годините.

Професията на журналиста е различна от правото на собственост на медиите. По него то се различава. В началото нямаше такава голяма разлика, в момента то се различава. Мисля, че човек, който е депутат е в известен конфликт на интереси, ако има медии. Но за това има органи, които трябва да го проверят. Става въпрос за средата, медийната и пазарната среда – доколко това е разрешено.  

По закон ли конфликт на интереси или така като обществено приемливо или неприемливо? Морален конфликт на интереси.

По закон трябва да се произнесат хората, които разбират от този тип законодателство. Има и морален проблем. Но се сещам и за Берлускони в Италия, който беше министър-председател и притежаваше медии.

Доста при това.

Трябва да видим в това отношение. По принцип медията би трябвало да бъде независима и политиката й да не зависи от поведението и интереси на собственика.

А в частност?

Може да имаме и такъв случай – знае ли човек.

Независимо кой е собственикът, било то и депутат, да бъде независима медията, която той притежава.

Възможно е, ако наистина медията е истинска медия. Ако няма влияние на интереса върху политиката. Голям казус между другото, и трябва да го изясним този казус, за да не останат съмнения.

Ще има ли с кого да го изясните?

Надявам се законодателят да може да го постави този въпрос. Съответно на тях това ще покаже доколко работи системата за регулация.

Нашите европейски партньори имат упрек към законодателя, и не само към законодателя, че още не е ясно 100-процентово собствеността на някои медии в България и всички съмнения, които имаме около тях. Мисля, че европейските ни партньори често ни го казват.

Това зависи от законодателя. Ние се опитвахме да въведем правила още първия мандат. Знаете, че тогава направихме регистър на печатните издания, който би трябвало да се разреши към Министерството на културата да го поддържа. И там мярката беше да не може да се разпространява медия, която няма изяснен собственик. Но ограничения на права, ограничения на пазар би било и неконкурентоспособност, ако ограничим да речем офшорната собственост. Това трябва да бъде разписано изрично в друг закон. Но мисля, че така поне е по-ясно. Ако имаме информация за собствеността можем да преценим дали тя се отразява на политиката. Това е по-добрият вариант.

Благодарим ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения