Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif16.12.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Основната ни задача е да си съберем приходите и да намалим дефицита
22 Август 2015

Очакваме 800 млн. лв. повече от ДДС, казва министърът на финансите пред в. „Труд”

Министър Горанов, изпълнението на бюджета засега върви с излишък. Каква е прогнозата Ви за цялата година?

 

Преизпълнение на приходите ще има. Голяма част от него ще отиде за намаление на дефицита, който беше предвидено да намалее спрямо 2014 г. от 3,7 на сто до 3% през 2015 г. Очертават се и някои проблеми, свързани с европейските средства. До края на тази година трябва да бъдат извършени всички плащания по проекти, които се изпълняват по сегашния програмен период. Това крие потенциални рискове от необходимостта за осигуряване на допълнителен ресурс за авансово финансиране на тези ускорени плащания, особено през втората половина на годината. Продължават да се правят анализи в тази посока. Основната ни задача е да съберем по-голямата част от приходите. В последствие усилията ще са насочени както към успешното приключване на програмния период, така и към намаляване на предварително заложения дефицит с възможно най-много спрямо предвиденото в годишния разчет.

 

Кои са основните причини за ръста на приходите с близо 2 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година?

 

Към юли приходите са повече с 2,180 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година. Това се дължи основно на два фактора. Ако ги разделим условно на европейски средства и данъчни постъпления, по-голямата част идва от подобряването на събираемостта на данъчните и неданъчните приходи. Над 1,416 млрд. лв. от увеличението се дължи на тях. Основната част е по линия на ДДС и акцизите. Има значително подобрение и в постъпленията от осигурителни вноски.

 

Въпреки ръста на приходите от акцизи спрямо същия период на 2014 г. изпълнението на годишния план по това перо е на 48%. Защо все още има трудности по отношение на акцизите?

 

Събираемостта, която цитирате е към 30 юни. Към края на юли вече тя е 58% или толкова, колкото трябва да постъпва. Към месец август отчитаме още по-добро изпълнение. Номиналният ръст на приходите от акцизи достига 316 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Това означава, че имаме с 12,2% ръст на постъпленията. Това минимално забавяне към полугодието отдавна е преодоляно и по отношение на акцизите също ще има значително преизпълнение на планираните със закона за бюджета разчети.

 

А какво показват предварителните данни за изпълнението на бюджета и по отношение на другите данъци?

 

Общото преизпълнение на ДДС също е с 12% номинално или към края на юли това е с 520 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 г. Вероятно към края на годината, ако се запази този темп, можем да достигнем до 700-800 млн. лв. повече само от ДДС. Това не отговаря на темповете на ръст на икономиката, следователно това номинално увеличение идва основно по линия на по-добрата събираемост.

 

Как установихте проблема с пломбите на измервателните уреди в бензиностанциите? Дайте подробности - за колко случая става дума, от колко проверки? За какви бензиностанции става дума - в по-малки населени места или за вериги?

 

Диспропорциите в горивата установихме в началото на лятото, когато информацията за изведените горива от данъчните складове започна да се разминава със декларираните в системата на приходната администрация постъпления от ДДС. Когато забелязахме тенденцията на разминаване, започнахме проверки. Първоначално на вносителите на горива, в последствие и на терен по отделните обекти за продажба на дребно. Там се натъкнахме и на проблема с това, че някои обекти биха могли да бъдат манипулирани заради лошо поставените уреди, свързани с функционирането на самите бензиноколонки. Забелязахме на много места така поставени пломби, че да дават възможност за манипулиране на уредите. Това от една страна създава предпоставка за ощетяването на фиска, а от друга и на потребителите. Липсата на гаранции за точност на измерванията дава възможност на някои места да се наблюдава разминаване между отчетеното на самата бензиноколонка гориво и това, което попада реално в резервоарите на клиентите.

 

В момента тече препломбиране на всички такива бензиностанции. Преобладаващите проблеми са в по-малките обекти, но има констатации и в някои от големите вериги. Не ги делим и ще бъдем безкомпромисни към всички, които си позволяват да продават некачествени горива и да ощетяват фиска.

 

Възможно ли е да се направи компромис за земеделските производители, които заплашват с протести във връзка с изискването да се монтират измервателни уреди във ведомствените бензиностанции?

 

Производителите и търговците на горива многократно са заявявали готовност да доставят колкото и каквито е нужно горива, където и да посочат земеделските производители, в която и да е точка на страната. Никой не твърди, че организацията на снабдяване на горива трябва да е точно такава, каквато в момента използват те. Ако някой прецени, че количествата горива, които използва са малко и не му се налага да прави такава инвестиция, той би могъл да премине към другите методи, описани в наредбата, които не подлежат на допълнителна инвестиция. Такива са например подвижните цистерни, които дават възможност да се съхраняват достатъчно големи количества горива. Тези производители, които обработват огромни площи и консумират хиляди литри горива, ако искат задължително да извършват снабдяването си с горива през стационарни резервоари, те трябва да подлежат на по-строг контрол. Има много случаи, при които на такъв тип уреди за съхраняване на горива се извършват зареждания на неземеделска техника. Има случаи, при които чрез тях се реализират количества горива, които контрабандно са произведени и по този начин се избягва плащането на ДДС и на акциз.

 

Разходите за заплати и възнаграждения на чиновниците са 1,884 млрд. лв. към юни. Това е 53,3% от годишния план. Ако харчовете продължат със същия темп до края на годината по това перо ще са необходими допълнително близо 233 млн. лв. Как се вмества това в приоритетите на правителството за съкращаване на разходите в бюджетния сектор с 10%?

 

Безспорно има изоставане в плана за оптимизиране на разходите за персонал. Многократно информирах правителството за министерствата, които изостават и не предприемат необходимите мерки. Заявили сме неведнъж, че лимитите са фиксирани в годишния закон за бюджета и те трудно могат да бъдат променяни без актуализация, каквато нямаме намерение да правим. Затова има реален риск, тези министерства, които не си спазват графиците за разходване на средствата и не предприемат необходимите мерки да изпитат затруднение в края на годината. Сред тях е а Министерството на вътрешните работи, където не се предприемат мерки в тази посока. Имаше дебат за законодателна инициатива за преминаването на голяма част от служителите, които не са на рискови позиции и не се изисква да работят в условията на първа категория труд, да преминат на трета. За съжаление тези реформи изостават и в края на годината ще имаме доста проблеми с бюджета на силовите ведомства.

 

Все пак съм оптимист, че голяма част от министерствата ще успеят да се справят. За тези, които не успеят, отговорът е, че законът за държавния бюджет е определил лимитите и само парламентът може да ги промени. Проблемът остава на колегите, които не са предприели съответните мерки за повишаване на ефективността на разходите си.

 

Това как ще се отрази на бюджета. Възможно ли е да има преразпределяне от средствата, предвидени за капиталови разходи към административните?

 

За първа година лимитите на разходите за персонал са фиксирани в Закона за държавния бюджет. Правителството не може да се изкуши да приоретизира разходите за заплати за сметка на инвестиционни и други разходи и да ги увеличи със собствено решение. За да се променят тези показатели, трябва да се направи актуализация на бюджета, а това не се налага. Трябва съответните разпоредители да предприемат необходимите мерки.

 

Запазват ли се намеренията на правителството да свали границата на сумите, които могат да се разплащат в кеш според Закона за ограничаването на плащанията в брой?

 

Мерките свързани с ограничаването на плащанията в брой са свързани с намаляването на дела на сивата икономика. Още през 2010 г. при първото правителство на премиера Борисов се прие Законът за ограничаване на разплащанията в брой. Тогава се изказаха много тези, че не бива да се определя твърде нисък лимит и той беше фиксиран на 15 000 лв. Смятаме, че е дошъл моментът размерът на разрешените плащания в брой да бъде намален. Банковата инфраструктура е изключително добре развита. Нищо не налага определени търговски сделки и плащания в такъв обем да бъдат извършвани в брой. Ще предложим намаление. Все още се обсъжда колко точно да бъде. В много европейски държави, например в Италия и Франция, ограниченията за плащания в брой са доста по рестриктивни от тези у нас.

 

Кога промяната ще стане факт?

 

В кампанията за изменение на данъчните закони, която предстои, ще намерим място и за изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Тези мерки ще бъдат приети преди края на 2015 г. и ще важат от началото на 2016 г.

 

Какви други промени по отношение на данъците предвиждате за 2016 г?

 

Те са в три направления. Първото е промяната в данъчните закони. То е свързано с хармонизиране с европейското законодателство. Втората голяма група е свързана с подобряване на контрола и намаляване на възможността за избягване на облагане, а третата голяма група мерки са свързани с намаление на административната тежест и подобряване на обслужването.

 

В различните закони се предвиждат различни мерки. Например по отношение на ДДС измененията, които ще предложим са свързани с удължаване на срока за прилагане на режима за обратно начисляване по отношение на търговията със зърно. Там срокът е до края на 2015 г., ще предложим да бъде удължен до 2018 г.

 

По отношение на акцизите вече обявихме намеренията си за промени. Има график за увеличение на акциза върху цигарите в съответствие с европейския регламент, който изисква достигането на минимални нива на облагане до началото на 2018 г. от 90 евро на 1000 къса. Добавени са и някои мерки, свързани с намаляване на възможността за избягването на плащането на акциз за тютюневите изделия.

 

По отношение на горивата предлагаме изравняване на акцизните ставки за горивата, използвани като моторно гориво с тези на горивата, използвани като гориво за отопление.

 

Това ще доведе до сериозен скок в цените на горивата за отопление.

 

Нашият анализ показва, че консуматорите на такова гориво с намалена акцизна ставка го купуват по цени равни или по-високи от цената на бензиностанция. Това са предимно бюджетни организации, детски градини и др. Това показва, че намалената акцизна ставка не отива в полза на поевтиняване на отоплението за социалните заведения, детските градини и въобще за консуматорите на такъв тип гориво, а по-скоро остава в увеличението на печалбата на търговците на горива. От друга страна, се наблюдава изписване на огромно количество такива горива, които реално не се използват от крайните получатели, имащи право на такъв тип гориво, а се наливат в превозни средства и се използват като моторно гориво. По този начин значително се ощетява фискът.

 

В бюджета за 2016 г. ще предвидим необходимия ресурс за компенсиране там, където действително цената на горивата ще се повиши. За съжаление, изкривяването в модела показва, че няма причина за такава компенсация. В този смисъл е спекулация, че се очаква драстичен ръст на цените. Дори и това да се случи, консуматорите ще бъдат компенсирани през бюджета. Допълнителните постъпления, които ще реализираме от ограничаването на злоупотребите с такъв тип горива и избягването на плащането на акциз пък ще помогнат да се реализират допълнителни мерки.

 

Как по точно ще бъдат компенсирани тези потребители?

 

Най-големият обем такива потребители са бюджетни организации. Това са детски градини, училища и социални домове. За тях, там където се види, че цените, по които сега са купували горива са по-ниски от цената на горивото, което се предлага като гориво за зареждане на двигатели, разликата ще бъде компенсирана чрез увеличението на съответните бюджети. Там, където купуваното до сега гориво е на цени близки до моторното гориво, такава компенсация няма да се налага. В този случай печалбите на търговците ще намалеят и избягването на плащането на акциз ще бъде ограничено.

 

Колко средства ще бъдат необходими за компенсирането на тези организации?

 

Първият анализ, който направихме показва, че не трябва да бъдат компенсирани, защото масово са купувани горива на цени по-високи или равни на тези от горивата с платен акциз. Там, където се налага, с увеличение на съответните бюджети. Няма да се получи ценови натиск върху съответните организации.

 

В страни от тези бюджетни организации, засегнати ще бъдат и битовите потребители.

 

От статистиката, с която разполагаме става ясно, че тези потребители са изключително малък брой. Трябва да имаме предвид, че не трябва да се насърчава използването точно на този вид гориво за отопление, защото от екологична гледна точка България е сред държавите с най-голямо замърсяване на атмосферния въздух и има наказателна процедура срещу страната ни. Трябва да използваме всички механизми да балансираме така данъчната и акцизната политика и да я настроим към модерните екологични стандарти.

 

А по отношение на акциза за цигарите, вярно ли е, че обмисляте промяна в облагането им така, че от 2016 г. цената на по-скъпите цигари да се повиши повече в сравнение с по-евтините?

 

Със сигурност, ако има по-евтин клас цигари, които да задържим с промени в структурата на акциза и цената им да не се увеличава от следващата година, това ще способства справянето с контрабандата. Ако цената на цигарите се повиши драстично, неминуемо се минава към търсене на контрабанда. Ще търсим такава структура на акциза през следващите години, която да дава възможност за съществуването на евтини марки цигари на нашия пазар, които да не стимулират търсенето на контрабандни цигари.

 

Графикът за промяна на акцизите беше приет в края на 2014 г. и е част от Закона за акцизите и данъчните складове. В момента се обсъжда коя би била най-правилната структура, която да доведе до сравнително запазване на ценовите равнища на ниския клас цигари.

 

По отношение на идеите общините да могат да събират част от данък общ доход, ще може ли този модел да се приложи от 2016 г.?

 

По време на съставянето на програмата на правителството, от икономическия екип на ГЕРБ анонсирахме идея да се въведе една добавка над съществуващите равнища на данъка върху доходите на физическите лица. В правомощията на общинските съвети щеше да бъде да определят дали да съществува. Тя би могла да послужи като допълнителна основа за приходи. Общините не искат да носят такава отговорност за такива решения и срещнахме доста сериозен отпор в тази посока. Тяхното желание е да преотстъпим част от данъците, които централното правителство формира. Аз съм с резерви за възможността това да се случи в обозримо бъдеще, тъй като и сега държавният бюджет е на дефицит и голяма част от разходите, които правят общините се финансират за сметка на трансфери от бюджета. Бюджетът поема и цялото съфинансиране по европейските програми. Нещо повече по отношение на земеделските програми, по които са бенефициент малките общини, заплащаме и ДДС за сметка на централния бюджет. Тези приходи са ни необходими за финансиране на общите разходи.

 

Вече е ясен списъкът на кредиторите на КТБ. Най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете. В каква степен очаквате да бъде удовлетворен той след осребряването на имуществото на банката. Ще успее ли фондът да си върне заема на държавата?

 

Фондът неминуемо ще успее да си върне заема на държавата, тъй като ежегодно и преобладаващо приходите във фонда са постъпления, които се генерират като постъпления от търговските банки. По-интересно е до колко ще успее да се удовлетвори като кредитор от масата на несъстоятелността на КТБ. За съжаление дългият период на квестура, в който КТБ стоя и начинът, по който е била управлявана преди доста са ерозирали активите на банката. Изискват се изключително големи усилия да може да се върнат в масата на несъстоятелността активи, които буквално са били откраднати.

 

Допуснати са много сделки, които макар и законосъобразни са нарушили масата на несъстоятелността чрез даване на предимство на едни кредитори на банката пред други. Нещо, което се опитваме да преодолеем, чрез законодателните изменения, които се приеха на няколко пъти. Прави се всичко необходимо. Ако можеше да се възстановят 80-90% от активите на една фалирала банка, тя е би фалирала изобщо. Оптимист съм, че ще успеем да постигнем средните нива на удовлетворение на кредиторите. Те, като изключим необезпечените кредитори, никога не са над 30-40%. Затова е важна ролята на банковия надзор, за да не се допускат никога повече такива модели на управление на търговските банки.

 

Остават ли в сила намеренията фондът да вземе заем и да върне предсрочно част от средствата?

 

Остават в сила, но без да бързаме, тъй като търсим най-добрата цена, на която фондът би могъл да се кредитира. Има разговори с международни финансови институции, сред които е и Световната банка. Те са готови да подкрепят фонда. Водят се разговори за около1 млрд. лв. при атрактивни цени като лихвени условия. До края на годината ще бъде реализирана подобна операция.

 

Имате ли информация какво се случва с делата, които инициират синдиците за обявяване на прихващанията в КТБ за недействителни?

 

За съжаление нещата са извън изпълнителната власт. Уверен съм, че се прави всичко необходимо да бъдат защитени интересите на банката в несъстоятелност и оттам на кредиторите. Доста искови молби са внесени в българския съд. Става въпрос за сложни и тежки юридически казуси, но очакваме максимално бързо да се произнесат.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Томислав Дончев: Шест години пред края са договорени 50% от европарите
04 Декември 2017

Започваме подготовката на следващия програмен период, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа“

trans.gif
Красен Кралев: Българските деца имат нужда от герои като Григор
04 Декември 2017

Увеличаваме заплатите на топсъстезателите, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: 163 милиона ще бъдат изразходвани за модернизация на спешната помощ в страната
01 Декември 2017

Всички трудности са преодолени и подготовката на проектното предложение се изпълнява в срок, заяви министърът на здравеопазването в интервю за "Денят започва" на БНТ

trans.gif
Лиляна Павлова: С председателството ще променим имиджа на България
01 Декември 2017

За нас е важно да бъдем движеща сила за просперитета и стабилността и мира в региона, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС пред Българската телеграфна агенция

trans.gif
Теменужка Петкова: Няма да съм аз министърът, подписал да не се прави нищо с АЕЦ “Белене”
25 Ноември 2017

Не може с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените за оборудване 3 млрд. лв., казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа“

trans.gif
Нено Димов: Забраняваме старите печки
24 Ноември 2017

Сервизите няма да пускат повече замърсяващите коли, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения