Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.05.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Таксата „задължение към обществото” трябва да бъде разпределена справедливо спрямо всички крайни потребители
03 Август 2015

Министърът  на енергетиката в интервю за предаването „Денят започва”, БНТ

 „Денят започва“ продължава на тема ток – нови цени, с енергийния министър Теменужка Петкова, която вече е в студиото. Да започнем с коментар на това заглавие „Токът скара премиера и бизнеса“. Къде е енергийното министерство, обаче – на страната на бизнеса или на страната на КЕВР?

Първо, смятам че това заглавие и коментарът по отношение на това заглавие може да бъде следният – не смятам, че може да се говори за скарване между премиера и бизнеса, тъй като премиерът лично се ангажира с всичките проблеми, които съществуват в сектор „Енергетика“. Те не съществуват от вчера или от днес, в резултат на което бяха проведени поредица от срещи, още в края на месец юни, когато бяха налице първите симптоми на несъгласие от страна на бизнеса и първите притеснения от страна на бизнеса по отношение на увеличаване на цената „задължение към обществото“. Така че не смятам, че можем да говорим за някакво скарване. Напротив. Ние имаме много добър диалог, още повече, че правителството изпълни своя ангажимент – обсъдихме с бизнеса, с индустрията промените, които правителството може да направи; мерките, с които правителството се ангажира, че ще разреши част от проблемите в българската енергетика. Тези мерки вече са факт и енергийният регулатор взе предвид тези мерки, които правителството изпълни и българският парламент и в резултат на това се стигна до тази възможност цената за битовите потребители на ел.енергия не само да не бъде повишена, така както беше планирано с близо 2%, но и да бъде намалена минимално с 0,11%.

Защо обаче бизнесът казва, че ще скочат цените на основните продукти, като започнем с хляба? Реакцията на премиера беше – когато цената падна, не намалихте цените? Само да кажем Иван Иванов коментира експертната гледна точка от тяхна страна, но въпросът е, че хората, които правят бизнес казват – цените в магазините ще скочат, безработицата ще се увеличи, доходите ще намалеят, затова предупреждават.

Може би трябва да започнем с това, че Законът за енергетиката ясно е постановил как трябва да бъде разпределена цената „задължение към обществото“. Тази цена „задължение към обществото“ трябва да бъде разпределена справедливо и по равно спрямо всички крайни потребители. Ето защо не е възможно, аз предполагам, че и господин Иванов е пояснил в разговора, който сте провели, че не е възможно да бъде въведена диференцирана ставка по отношение на индустрията и на битовите потребители, просто защото законодателството не позволява подобна крачка. Но за сметка на това по отношение на индустрията са налице насоки на Европейската комисия /ЕК/, които са свързани с намаляване на тежестта върху индустрията по отношение разходите за закупуване на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Тези насоки на ЕК са в сила от юли 2014 г. и ние с промяната на Закона за енергетиката от март 2015 г. веднага предприехме мерки, така че тези насоки веднага да намерят своето отражение и да бъдат транспонирани в нашето национално законодателство. В резултат на това беше изработена наредба, която е свързана именно с намаляване на тежестта върху индустрията. Тази наредба беше разработена от трите министерства – на енергетиката, на финансите, на икономиката. Тя е факт. При нейното разработване активно участие взеха и работодателските организации, индустрията. Всички те са заявили своята визия по отношение на това как трябва да бъдат формулирани преференциите, които може да ползва бизнесът. И тъй като тук става въпрос за предоставяне на държавна помощ по отношение на индустрията, тази наредба е изпратена за нотификация в ЕК. След нейното нотифициране от страна на ЕК, бизнесът ще може да ползва, надявам се това да стане максимално скоро, ние водим много активен диалог с ЕК. Процедурата, която сме заявили е процедура на пренотификация, което означава, че всички дебати, които се водят по отношение на нотифицирането на тази наредба ще бъдат в диалогов режим, така че ние веднага да можем да откоригираме това, което ЕК счита за необходимо или да отговорим на допълнителни въпроси от страна на ЕК.

Защо не възнамерява бизнесът, обаче, да изчака това нотифициране?

В наредбата ясно е записано, че тази наредба касае всъщност първия ценови период от 1-ви август тази година. Т.е. когато и да влезе в сила тази наредба, когато и тя да бъде нотифицирана, на индустрията ще й бъде дадена възможност тя да ползва своето облекчение от 1-ви август. Така че аз смятам, че индустрията трябва да бъде спокойна, затова че тя ще получи своето облекчение, което й се полага съгласно насоките на ЕК и съгласно, които насоки ние пък транспонирахме тези облекчения в нашето национално законодателство. Още повече повишението, ако има изобщо такова повишение на цените, както стана ясно от изчисленията на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, те ще бъдат много символични, почти незабележими. Така че смятам, че трябва да има едно спокойствие в сектора.

А ще го има ли? Понеже четем, че готвят протести и то съвместно със синдикатите? Нещо, което и миналата седмица се случи, но в крайна сметка, при положение, че процесът продължава, къде ще се намери решението? Думите ви изглеждат оптимистично, звучат така като – да, нещата ще се наредят. Обаче от другата страна не ги виждат нещата по този начин.

Знаете ли, аз определено високо ценя тази загриженост и на индустрията, и на синдикатите във връзка с развитието на сектор „Енергетика“ и разбира се и развитието на държавната енергетика най-вече.

Загриженост ли е това или самозащита?

Аз го разбирам като загриженост към сектор „Енергетика“. Но знаете ли, смятам че ако тази загриженост беше демонстрирана може би преди 10 години, времето когато в сектор „Енергетика“ се взимаха решения, които бяха свързани с големите енергийни проекти – с АЕЦ „Белене“, с „Цанков камък“, ако беше реагирано по-своевременно тогава и от бизнеса, и от синдикатите, и от цялото ни общество, може би днес нямаше да водим подобни разговори. Но тук искам да отворя само една скоба и да кажа – в резултат на тези решения, които са взимани от българския енергиен сектор във времето назад, Националната електрическа компания /НЕК/ генерира голяма част от своя дефицит. 2 милиарда и 300 милиона лева от нейния дефицит са именно от тези големи инвестиционни проекти „Белене“ и „Цанков камък“. По отношение на „Цанков камък“ искам само българските зрители да знаят, че НЕК плаща кредит, който краен падеж настъпва в края на 2019 г. Сами разбирате, че няма как, когато са извършени подобни разходи, както за „Цанков камък“, така и за АЕЦ „Белене“ тази цена така или иначе да не бъде платена и тя да не се отрази негативно върху развитието на НЕК.

Сега да не се окаже, че и „Южен поток“ е в този списък?

Не, „Южен поток“ категорично не е в този списък, тъй като „Южен поток“ е отделно акционерно дружество. В него принципали са БЕХ и „Газпром“. Но със сигурност по отношение на БЕХ ще се отрази това, което се е случило преди две години. През 2013 г. БЕХ е изтеглил кредит в размер на 1 милиард лева. Този 1 милиард лева, неговият падеж настъпва в края на 2018 г. Всяка година ние плащаме по 44 милиона лева лихви по обслужването на този кредит.

Питахме Иван Иванов, ако се намерят допълнителни резерви, казва той комисията има право след три месеца да определи нови цени. Имате ли отнякъде или вече се изстиска всичко от енергетиката, имате ли отнякъде къде да се пести, да се запушват дупки, пробойни, да се затягат кранчетата, така че да може да се смъкне още цената по някакъв начин?

Цялата политика на правителството в сектор „Енергетика“ е насочена именно към това – секторът да бъде стабилизиран и да бъдат спрени течовете на системата. Ние сме насочили своите усилия изцяло в тази посока. Разбира се, винаги има какво да се желае. Ето защо аз смятам, че ние ще продължим да търсим такива резерви. Неизбежно, има подобни резерви в системата и ние ще продължим да ги търсим. Вие знаете, че аз като министър на енергетиката поех ангажимент разходите в държавната енергетика, свързани с, административните разходи да бъдат редуцирани с 10% в следващите три години, като само до края на тази година очакваната редукция на разходите ще бъде близо 20 милиона лева. Така че ние непрекъснато търсим такива механизми. Разбира се нещата очевидно на всички ни се иска да се случат много бързо. Повярвайте, и на мен, и на премиера, и на цялото правителство ни се иска нещата да се развият максимално бързо, но това са проблеми, трупани с десетилетия. И наистина е необходимо време, за да бъдат решени.

Нуждаете ли се от активната роля на прокуратурата, за да разрешите проблемите, трупани с десетилетия?

Прокуратурата има, разбира се, своето място в този процес. Това са случаите, в които са налице данни за нарушения, данни за престъпления, за корупционни практики.

Къде са най-големите нарушения?

В сектор „Енергетика“?

Да.

В сектор „Енергетика“, аз и в предишното си качество на директор на Агенцията за държавна инспекция съм имала възможност да погледна на този сектор от друг ъгъл, в качеството си на контролиращ орган. Извършени са поредица от проверки в НЕК и обстойно са били проверени тези проекти, свързани с АЕЦ „Белене“, с „Цанков камък“. Смея да твърдя, че там има доста сериозни нарушения, по които аз лично очаквам прокуратурата да се произнесе.

Въпросът обаче, тези нарушения в крайна сметка дали ще видим някой да носи отговорност за тях? Назад във времето, ако върнете лентата, доколко вашите предшественици са поощрявали да се случват тези нарушения или по-скоро не са знаели? Говорим за злоупотребите.

Аз не мога да твърдя дали моите предшественици са поощрявали подобни нарушения. Със сигурност мога да кажа, че няма министър, който да застане на този пост с ясното съзнание да създаде хаос в системата или да доведе до поредица от неблагоприятно развитие на събитията. Но така или иначе това показват фактите – поради незнание, или поради лош анализ, или лоша преценка на ситуацията са вземани подобни решения.

Създаване на хаос не, но лично облагодетелстване, защо не?

По отношение на това налице ли е облагодетелстване тук е мястото и на прокуратурата, и на разследващите органи. Аз в предишното си качество като директор на Агенцията за държавна финансова инспекция и моите колеги сме извършили проверка, съставили сме доклади, доказали сме това, което сме установили и много се надявам прокуратурата да се произнесе. Там пише имената на хората, фирмите, времето, годините, през които са извършени тези нарушения.

Нека една оценка да направим на комисията, защото в крайна сметка това е първият и по-сериозен удар или пък по-сериозно решение, което предизвика обществени дискусии и реакции. Иван Иванов начело на комисията – вашата оценка като енергиен министър?

Първо, ще кажа няколко думи за господин Иван Иванов. Аз високо ценя господин Иван Иванов в качеството му на експерт и на общественик, на човек, който е с доказана репутация в обществото и с необходимия опит в областта на енергетиката. По отношение на останалите членове на КЕВР ще кажа само, че това са експерти, зад които застана българският парламент, поради което ние нямаме основание да се съмняваме или да подлагаме на дебат тяхната компетентност, тяхната обективност при вземането на решения. Смятам, че това решение, с което КЕВР излезе сега от 1-ви август е едно балансирано решение. Решение, което надявам се да постави на друга основа развитието на енергийния сектор в България.

Спомням си Делян Добрев в нашето студио като говорихме за съкращаване на разходи, мисля, че за трева каза или за цветя, някъде около АЕЦ „Козлодуй“, затова че се дават средства и там и че съответно ще се съкращават. Като говорим за съкращения и всъщност за АЕЦ „Козлодуй“ сега чета една статия затова, че политиката на съкращаване на разходите в държавните енергийни дружества няма да повлияе на програмата за удължаване на живота на Пети и Шести блок, това са ваши думи. Да кажем малко повече за това доколко действително тази програма може да се повлия от страничен фактор?

Категорично мога да кажа, че инвестиционната програма, не само на АЕЦ „Козлодуй“, а и на всички дружества в държавната енергетика, няма да бъде повлияна от тази редукция на разходите, която ще бъде извършена в размер на 10%, тъй като това ще бъде намаляване на разходите, които са свързани единствено и само с административната дейност на съответните енергийни дружества.

Косенето на трева, само да попитам, с разбира се лека усмивка?

Косенето на трева попада в този кръг на дейности, които са свързани с оказването на външни услуги, така че безспорно подобни договори ще попаднат под удара на редукцията, която предстои, и която в момента вече се извършва


Малко повече да кажем за АЕЦ „Козлодуй“ и затова удължаване? Колко пари са необходими – 400 милиона за какво?

 За АЕЦ „Козлодуй“ знаете, че един от основните приоритети на правителството е удължаването на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ето защо ние много активно работим в тази посока. 270 милиона евро са необходими затова да бъде осъществена модернизацията и удължаване на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и отделно от това около 140 милиона са необходими за повишаване на мощността на АЕЦ „Козлодуй“ до 104%. Така че това, което трябва да се знае, че всички дейности, свързани с удължаване на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ се извършват в рамките на сроковете, които са регламентирани. Дейностите, които трябва да бъдат извършени, се извършват. Така че българските граждани трябва да бъдат спокойни, така че всичко онова, което е необходимо да се направи по отношение удължаването на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ се осъществява, включително и осигуряването на финансов ресурс.

По повод спокойствието на българските граждани, премиерът обяви създаването на специално звено, което ще следи за нарушенията в енергетиката. Неговите думи звучат така: „място, където може да ни се изплъзват и да лъжат – това е между ЕРП-та и ВЕИ-та“. Пак той казва – „там няма никакъв контрол“. Защо чак сега се сещаме, че няма никакъв контрол? И кой ще го налага този контрол?

Аз, първо, искам да кажа, че правителството, аз лично подкрепям всяка една мярка, която е свързана със спирането на порочните практики в сектор „Енергетика“, включително и създаването на подобно звено. Смятам, че има своето място и ще даде подобни резултати.

То ще бъде към Министерство на енергетиката или към МВР?

Това предстои да бъде уточнено, но само искам да отворя една скоба и да кажа, че с последната промяна на Закона за енергетиката от 24 юли тази година, беше предвидена възможност, когато електроразпределителните предприятия представят пред НЕК своите искания за плащане по отношение на енергията, която те са изкупили от ВЕИ, те да представят съответно фактурите от съответните производители, както и протокол, който установява реалния размер на използваната ел.енергия. така че опитахме се да създадем по някакъв начин документи, които да дадат основание и ясно да покажат и да докажат реалния размер на изразходваната ел.енергия.

Но явно не е бил успешен опитът, щом премиерът твърди, че там са пробойните?

Това е промяна, която преди една седмица влезе в сила. Аз съм сигурна, че тази промяна ще даде своите резултати, така че ние сега ще работим и с колегите от НЕК в тази посока и съответно с ЕРП-та, да уточним реда, по който те ще предоставят тези данни, които са необходими на НЕК, за да може той да види какво на практика плаща.

Дайте да излезем малко от сметките и да погледнем мащабно на енергетиката. Нов сезон от септември, в крайна сметка като мине времето за море и за почивка, някак си ще трябва пак да се погледне към големите проекти. Има ли надежда България да направи първа крачка по големите теми, за които се бори? Говорим за газовия път, за „Южен поток“ не знам в какво настроение ще са в Москва есента?

Аз смятам, че България има реални шансове, ако бъдат изпълнени, аз съм сигурна, че това ще бъде факт, ако бъдат изпълнени тези проекти, по които ние активно работим, България да стане незаобиколим фактор на газовата карта на Европа. На първо място, това са интерконекторните връзки на България със съседните на нас страни. Искам да заявя пред вас и вашите зрители, че беше проведена обществена поръчка във връзка с довършването на интерконектора с Румъния. Това е интерконекторът, който е в най-напреднала фаза. Проведена беше обществената поръчка. Тя приключи успешно, избран е изпълнител и просто може би тази седмица предстои да бъде сключен договорът, така че до края на годината или началото на следващата България да има вече първия интерконектор с Румъния. С Гърция нещата придобиха малко по-усложнен характер с оглед политическата обстановка и политическата нестабилност в съседна Гърция. Това до голяма степен ни попречи да подпишем окончателното инвестиционно решене в сроковете, които бяхме заложили с нашите съакционери.

Т.е. засега сме на стенд бай, в очакване?

Продължаваме да водим активен диалог с нашите съакционери от дружеството „Посейдон“, така че смея да твърдя, че може би съвсем скоро, може би някъде средата на септември да имаме решение по този въпрос. Предстои ми тази седмица да проведа разговор с моя колега.

С какви очаквания сте там?

Очакванията са, че проектът ще се случи, тъй като той е изключително важен проект, той е проект от общ интерес в рамките на Европейската общност, както от гръцка страна, така и от българска страна. Ясно е заявено, че това е приоритет и за двете страни. Ето защо аз съм сигурна, че там нещата ще се развият благоприятно за всички нас, тъй като този интерконектор е изключително важен за диверсификацията на източниците, на маршрутите за доставка на природен газ, не само за България, но и за цяла Централна и Югоизточна Европа.

Въпросът е гърците да ли ще намерят пари да го финансират?

Ние водим активен разговор с нашите партньори от ЕК за осигуряване на грант, който да осигури финансирането по отношение на този проект. Имаме тяхното уверение. Нямам основание да се съмнявам, че те ще ни подкрепят.

В разгара на лятото сме, но всички си спомняме тежката зима, която преживяхме и вие съответно бяхте на различни места, където имаше кризисни ситуации. Как ще гарантирате, че тази зима няма да се повтори, при повече сняг, при по-тежки метеорологични условия? Водите ли разговори с дружествата, те да засилят своята инвестиционна програма, там където е нужно, за да може да се отремонтира мрежата?

Тежката зима, която всички ние заедно преживяхме всъщност ни даде един добър урок затова какво не трябва да се прави оттук нататък и какво трябва да предприемем като мерки. По отношение на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/, тъй като това е дружеството, което е в държавната енергетика по отношение на тази дейност, ние сме предприели много сериозни мерки, направили сме своя анализ във връзка с резултатите от зимния период и проблемите, които бяха създадени. Само искам да кажа, че ЕСО кандидатства и получи финансиране от страна на ЕК 60 милиона лева във връзка с рехабилитацията на мрежата

.
Кога ще ги получим и кога ще ги ползваме?

Надявам се да ги получим максимално бързо. Ние сме одобрени, получили сме ги, въпросът оттук нататък да бъдат проведени съответните процедури, така че те да могат да бъдат използвани по предназначение. Това са средства, които се предоставят от страна на ЕК и те имат един по-специален режим по отношение на контрола. Те подлежат на контрол, както от страна на финансиращия орган, така и от страна на нашите национални контролни органи. Ето защо аз смятам, че не бива да се съмняваме в това как ще бъдат изразходвани тези средства.


Благодарим ви за този разговор. Надявам се, че сме отговорили на въпросите, които си задават и част от нашите зрители. Още веднъж – министър Теменужка Петкова в нашето студио след горещите разговори за цената на тока в последните няколко дни и дискусиите, които се породиха.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
БИСЕР ПЕТКОВ: РЕФОРМАТА НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА ОТ 2015 ГОДИНА ВЕЧЕ ДАВА РЕЗУЛТАТ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛЕДВАНА
23 Май 2017

Правилният начин за определяне на размера на минималната работна заплата е чрез механизъм, съгласуван от социалните партньори, каквато е и препоръката на Европейската комисия, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в интервю за БТА

trans.gif
Красимир Вълчев: Повече пари за учителите с принос за напредъка на учениците
23 Май 2017

Нашата рейтингова система на университетите е сред най-добрите в света, казва министърът на образованието и науката пред в. „24 часа”

trans.gif
Николай Петров: Ще настоявам за повече пари за здравеопазване, но едва след като докажа, че може да се направят и по-малко разходи
21 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути” по бТВ

trans.gif
Николай Нанков: Трябва да редуцираме поне с 400 дни строежа на тунел „Железница”
17 Май 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ЩЕ ДАДЕМ НА УЧИТЕЛИТЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДА ЗА ДЕЙСТВИЕ
16 Май 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за програма „Хоризонт” на БНР

trans.gif
Екатерина Захариева: Турция ни е много важен съюзник, но посланикът й да внимава какво говори
15 Май 2017

Трябва да възстановим контактите с Азия и Арабския свят, ще работя за прагматични отношения с русия, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

trans.gif
Валентин Радев: Оптимизацията на личния състав в МВР е една от неотложните задачи
12 Май 2017

Министърът на вътрешните работи в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николай Нанков: Рестартирането на проектите в пътния сектор е сред основните ми приоритети
12 Май 2017

Камарата на строителите в България е ценен партньор и ще продължим да развиваме добрите си взаимоотношения, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. „Строител“

trans.gif
Красимир Вълчев: От догодина ще се промени финансирането на училищата
11 Май 2017

Министърът на образованието пред журналисти в Рилския манастир, където се състоя награждаването на училищни директори за високи резултати и принос към образованието.

trans.gif
Валери Симеонов: Икономиката е най-тежката задача пред новия кабинет
10 Май 2017

Вицепремиерът по демографска и икономическа политика в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения