Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: В момента в Гърция виждаме българската 97-ма година
07 Юли 2015

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Тази сутрин“ по БТВ

 

С Томислав Дончев продължаваме коментара за това как ще се отрази, добро утро г-н Дончев, на България гръцката криза. Между другото, нещо много любопитно като детайл, което ще даде, може би, поглед на повечето зрители: мои приятели, които се върнаха от Гърция казаха, че такова нещо като касова бележка те не са видели.

 

Гърция далеч не е сред шампионите на Европа по адекватно събиране на данъци. Отделно от есента на миналата година все по-малко хора плащат данъци по различни причини, включително и щедрите предизборни обещания на СИРИЗА, че ще бъдат намалени редица наложи.

 

Добре, какво да разбираме сега: те хем харчат, хем не плащат данъци, отделно искат и още пари и още отстъпки от страна на Европа?

 

Стигаме до икономическия абсурд, който обаче е основна пропаганда на новата радикална левица: хайде, да събираме по-малко и да харчим повече или много добре звучаща още една илюзия: хайде, да накажем с още по-големи данъци най-богатите. Това звучи много добре, само че всичките страни, които са се опитали да приложат една подобна мярка са се провали. Случва се, така че ако се опитаме да накажем хората, които изкарват повече пари с голям данък, с 50%-60% голяма част от тях напускат съответната държава. Между впрочем, имаше подобни опити и във Франция – те завършиха по същия начин.

 

Да, но ние не виждаме някакви резки движения от страна на Европа. Меркел и Оланд пак казвам: ние ще преговаряме, готови сме за преговори. Ето, сега смениха финансовия министър и какво от това? Защо Европа не е по-категорична, а отлага?

 

На първо място, обикновено Европа е известна с дипломатичния си възпитан тон, въпреки всички провокации. Нека да ви припомня, че миналата седмица в Атина имаше билбордове с германския финансови министър г-н Шойбле с надпис: „Този 5 г. ни прие кръвта, да му кажем – не“. персоналният натиск върху някои европейски лидери, включително Меркел е много силен, не говорим за страни, където политика се прави по различен начин и там емоционални изказвания с възможност да се даде воля на личните чувства, като правило не се приемат.

 

Ние продължаваме с емоционалните изказвания, коментари, но отгледа ли Европа змия в пазвата си?

 

Бих избягал такъв коментар, но си дайте сметка, че основните фактори в Европа, говорим за Германия, също нямат особено пространство за маневри. Те имат един мандат от парламента и те не могат да отстъпят нито милиметър от този мандат. Т. е. без някаква заявка за промяна, за реформи в Гърция нов спасителен пакет, нова помощ е невъзможна. Дайте си сметка, че всеки един от тези лидери в един момент се изправя пред гражданите на своята държава и те му задават, вероятно един от първите въпроси му задават: до кога ще плащаме? Тук не е въпросът за персонал…

 

За гръцкото хоро, което го виждаме в момента. Можете да го видите на кадрите. Явно, да, много готини по нашите критерии.

 

Вероятно няма как да не се възхитим от гордия им дух.

 

Чакайте сега – това горд дух ли е?

 

Все пак заслужава уважение смелостта на една нация да се консолидира в една позиция, дори в конкретния случай да говорим за грешна позиция, защото това е грешка. Не е моя работа да казвам кое е правилно, кое е грешно за гръцкия народ. Той е преценил по възможно най-демократичния начин, но погледнато от гледна точка на познаване на всички европейски механизми – това е грешка и то скъпа.

 

Може ли и ние да си плащаме скъпо и прескъпо, живеейки бедно, докато нашите съседи явно искат да продължават традицията на това да живеят охолно, да им е широко?

 

Отговорът е предпоставен във въпроса.

 

Да, но не го виждаме на резултат, черно на бяло.

 

Страните от Централна и Източна Европа преминаха така наречената шокова терапия. Това беше огромен товар върху системите, които се преструктурират, част от тази цена я платиха хората със загубен социален статус, със загубена работа, наложи се много хора да овладяват нови умения, дълго време стояха безработни, падна и в голяма степен жизнения стандарт. България изживя още един шок – 1997 г. Това е един от най-важните научени уроци, че трябва да харчиш толкова, колкото изкарваш. 

Това ли е гръцката 1997 г., сега?

 

До голяма степен – да. Въпросът е какво ще се случи оттук нататък и кой път ще бъде хванат. Очевиден е рефлексът в конкретния случай гръцкият народ да генерира нова илюзия.

 

Само че българският народ изгони Жан Виденов. Ако сложим знак на равенство между него и Ципрас – Ципрас, като че ли, се увенчава с титлата „герой“.

 

Към момента е така. Освен това то успешно подхранва чувството за гордост, за уникалност, както казах, факт е, че нацията е консолидирана – над 60% – не.

 

Защото са сигурни, че Европа пак ще им даде, май заради това.

 

Аз не съм толкова сигурен и проблемът не е само в Гърция, макар че самата Гърция, проблем самата по себе си, защото ако направите една историческа справка: от членството си в Европейския съюз (ЕС) Гърция досега е получила 100 млрд. от еврофондовете, 100 млрд. от стария дълг бяха опростени, поне още 100 млрд. като ликвидна помощ от последните 4-5 г. по време на кризата. Но проблемът не е само в Гърция. Ако тук се получи сработването на тази илюзия, че можеш да харчиш повече пари, отколкото имаш и то за сметка на другиго – това дефакто може да разруши целия икономически и политически ред не само в Европа. Ако тази илюзия се материализира по някакъв начин, ако позволи някой от европейските лидери да стане факт – ще наблюдаваме същия феномен и в, може би 1/3 от държавите-членки.

 

Само, може би да уточним, че тя вече се е осъществила. По-скоро дали ще продължи или не, защото 350 млрд. са си 350 млрд.

 

Един от проблемите е не само старият дълг. Разбира се, старият дълг е проблем. Въпросът е, че за да съществува икономиката на Гърция в този вид, тя има непрекъсната нужда на нови свежи пари.

 

Да вземат да си чукат касови бележки тогава, ако се върнем в началото на разговора.

 

Ето това е една от първите стъпки.

 

Защо никой не ги контролира? Защо тук трябва да се издават бележки, а там не?

 

Ще ми задавате този въпрос, ако съм гръцкият финансовият министър.

 

Добре.

 

Иначе разсъждението от българска гледна точка: трябва да избягаме от тази злорадна нишка: виж какво се случва при гърците, те ще се научат и т. н. Другата крайност също не е подходяща: ние сме неуязвими, ние сме остров на стабилността, тук е страхотно. Подобен род мисли също не е най-адекватният.

 

Остров на стабилността ли сме в гръцкото море в случая? Може ли то да ни залее?

 

Като параметри на дълг, като финансова система, като сигурност на банковия сектор – ситуацията в България е несравнима, но не това е правилната формула: колко сме страхотно стабилни на фона на нестабилна Гърция.

 

Гръцките банки в България?

 

Няма гръцки банки в България. Има български банки, които са подопечни на правилата на Българска народна банка (БНБ). Някои от тях имат гръцки собственици, но това няма никакво значение.

 

Имате ли разчети колко българи работят в Гърция? Колко пари пристигат от Гърция в България?

 

Гърция е важен търговски партньор за България. Износът ни за Гърция е примерно от порядъка на 3 млрд. Над 100 хил. души работят в Гърция. Лятно време, по време на сезона техният брой става почти двоен. Който твърди, че от кризата в Гърция няма да има ефект – определено греши.

 

Той какъв ще е – с отрицателен знак за България пак?

 

И от единия вит и от другия. Т. е. има потенциал и за положителен и за отрицателен ефект. Следят се всяка една от възможните сфери без много приказване, без много коментари. Между впрочем, това е една от ситуациите, където излишните приказки могат да направят беля, която не съществува.

 

Добре, означава ли, че българите там ще спрат да получават пари, някои от тях ще се върнат и всъщност, безработицата у нас ще нарасне?

 

Не, не означава обезателно. Има ли възможност, ако кризата се задълбочи в Гърция, което е напълно възможно, даже по-скоро вероятно, мога да ви обясня и защо, част от тези над 100 хил. българи, които са там да изберат да се върнат в България. Каква част от тях ще предпочетат да стоят и да работят тук, каква част от тях ще потърсят друга страна, за да заминат и да работят, обикновено говорим за ниско квалифициран или относително нисък квалифициран труд, е трудно да се каже. Но нека да напомня, че България освен безработица има и недостиг на работна сила, особено в някои сфери като туризма, сектор на услугите, не говоря обезателно за инженерни кадри и т. н. Така че ефектът ще е двояк. От една страна нов натиск на пазара на труда. От друга страна нови възможности за бизнеса.

 

Да, но в крайна сметка тези работници, които идват и вие казвате, че са ниско квалифицирани, което означава, че те трябва да се занимават със земеделие, селско стопанство =- нещо, което България не е цъфнала и вързала.

 

Всички ефекти са двояки. От една страна криза в Гърция би свила експортните възможности на България. От друга страна тече процес по миграция на гръцки бизнеси в България заради много по-стабилната и политическа и икономическа среда.

 

Последно: възможно ли е връщане на драхмата и въвеждане на Валутен борд в Гърция?

 

Прекалено екзотичен сценарий е връщането на драхмата. Това означава, че кризата е ескалирала до крайна степен, преговорите във всякакъв вид са невъзможни. Това вероятно е най-сложният сценарий. Според мен гръцкото правителство, с убеждението, че мощността му е повишена след референдума, ще се опита да лансира нещо близо до петъчното предложение на Ципрас, което е редуциране на дълга с нови 30% и гратисен период от 20 г., което няма как да бъде прието. По-големият проблем е друг: всички са съсредоточени върху преговорите, върху това ще бъде ли направена или няма да бъде направена отстъпка. Нека да ви кажа къде трябва да бъде най-непосредствения и опасен ефект от всичко, което имаме – това са затворените банки. Още няколко дни или още няколко седмици неработеща банкова система в Гърция, това ще има ужасяващ ефект върху икономиката. Тук не говоря за финансите, а върху икономиката. После, дайте си сметка какво ще се случи в момента, в който банките бъдат отворени. Ще остане ли някой, който има депозит там и да не се опита да си го изтегли.

 

Една голяма част от анализаторите и тези, които коментират Гърция казват, че повечето гърци имат пари кеш и изобщо не се вълнуват от това какво, или имат депозит в банка. Така че тях не ги касае директно, пряко но факт е, че в един момент ще се задъха икономиката.

 

Дори да не касае (не се разбира)… хора, няма как да не касае фирмите, защото те имат депозити, сметки в тези банки. Бизнесите им без работеща банкова система са невъзможни.

 

Симеон Дянков, между другото, вчера предрече не само седмица, а ми сигурно месец банкова ваканция в Гърция. Ако това се случи, може би ще се задълбочат и прогнозите, които вие казвате. Ако преминем към нашите теми, помните ли в предишното управление на ГЕРБ да е осъществен натиск за оставане на Иван Искров на поста гуверньор на БНБ?

 

Не помня нито някой да е бил натискан, нито някой да се е оплаквал от натиск. Не знам какво е имал предвид колегата Дянков, не съм имал възможност да му звънна и да го попитам какво е имал предвид.

 

Че външно лице извън правителството…

 

Да, дочух, но не знам за какво става дума.

 

Да, никой явно не знае, амнезията е пълна. Какво се случва, обаче в България? Между другото, българският или гръцкият ток е по-скъп, като ток за бита говорим?

 

Като ток за бита мисля, че българският. Като ток за индустрията отново мисля, че е българският, но това зависи от категориите потребители, защото индустриалният ток е поне на 3 категории. Това е за малки, средни и големи консуматори. Има няколко държави в Европа, чиято електроенергия за бизнеса е на по-ниска цена, отколкото в България. Някои от тях са развити държави като примерно Швеция.

 

Доста Ви критикуваха, че бързо сте се съгласили с исканията на бизнеса да не бъде вдиган токът.

 

Смисъл, трябваше да отнеме повече време, още 2-3 м., за да изглежда продукт на по-качествен академичен труд?

 

Не знам, това че беше бърза реакция от страна на управлението на фона на други браншови структури, които ако искат нещо, така се отнема повечко време.

 

Бързата реакция, особено в критична ситуация, мисля че е правилно решение, а и въпреки че тази реформа беше композирана, беше скроена за по-малко от седмица, зад нея стои много сериозен експертен анализ. Така че мисля, че е стъпка в правилната посока. 

Накъде стъпваме в момента – към изкуствено задържане цената на тока преди изборите? 

Категорично не. Аз мисля, че от всичко, което беше коментирано по въпроса през последната седмица става ясно, че нямаме изкуствено задържане на цената на тока, най-малкото, защото от изкуственото задържане на цената на тока през последната година сме оставили енергетиката в това състояние, което е в момента. Половината от паричния дефицита, който има вътре е в следствие, така наречения паричен дефицит.

 

Тя и преди това дупката си беше доста голяма.

 

Втората половина, образно казано, от дупката е заради „Цанков камък“ и заради АЕЦ „Белене“.

 

Тя явно, няма да бъде запълнена. Приключи ли въпросната проверка за ВЕИ-та?

 

Не, въпросната проверка, това не е проверка, а това са проверки на много от централите, и перки и слънце, продължава. В крайна сметка, трябва да бъдат проверени всички. Основната цел е да се провери дали декларираните от тях инвестиционни разходи и параметри отговарят на тази формула на база, на която на тях им се плаща на по-висока цена.

 

Четох някъде, че ако се открият нарушения – те ще трябва да връщат парите дадени 6 м. назад.

 

Има основание да си иска редуциране на плащания и за минали периоди, както и редуциране на плащането за бъдещи периоди.

 

Защо не за целия период, от който действат, явно в нарушение?

 

Според мен би трябвало да бъде за целия период, но това в крайна сметка е решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това, което трябва да направи държавата: да си влезе в контролната функция чрез Агенция държавна финансова инспекция. Не ще бъде направено, а се прави. Въпросът е, че всичките проверки отнемат време. Нека да не излиза това, обаче като вид гонение на даден бранш, в случая на ВЕИ-та, който като почтен и съвестен инвеститор не е надписал сметката, простичко казано, може да бъде спокоен. Не така е ситуацията с всички, които са си позволили да мамят. Имаме няколко категории такива случаи.

 

Явно е имало такива, които са си позволили да мамят. Те мамили ли са с политическа протекция и чия протекция, на кои партии?

 

Трудно ми е да си представя, че част от нещата, които са се случили в енергетика, изобщо, включително и във ВЕИ сектора са ставали без политическа протекция. Имаме драстични случаи.

 

В ГЕРБ имате ли хора, които са от партията, които са осъществявали протекция на други, които притежават ВЕИ?

 

Не знам за такива хора.

 

А ако проверката открие нещо подобно, разбира се, ако има такава насока проверката ви?

 

Това че някой е член или на позиция, бил депутат или какъвто и да е било друг не е никаква индулгенция или имунитет. Мисля, че сме го доказали във времето. Аз рядко употребявам такива драстични изрази, но в енергийния сектор в България има безобразия. Значи, не може да получих безвъзмездно финансиране примерно от Програма „Развитие на селските райони“, да си направиш малък ветропарк или соларни панели, после да отидеш в КЕВР и да поискаш да ти плаща все едно тези пари си ги извадил от джоба си или на база кредит.

 

Сметнахте ли колко пари са изтекли там?

 

Инвестициите от Програма „Развитие на селските райони“ са поне за 100 млн. Говорим за 350-355 проекта. Те не са големи като мощност, но пък финансовата щета е огромна, защото имаме двоен разход и двойно свръх подпомагане.

 

Последно да питаме: централите ще трябва да внесат по 5% очисления от тези ежемесечни…

 

Всички производители.

 

Всички?

 

Всички производители.

 

Това не заробва ли много държавните…

 

Не, в крайна сметка това е стъпката, която трябва да гарантира една по-балансирана енергетика и в този Фонд за енергийна сигурност, в крайна сметка България е подготвена за либерализацията, която трябва да протече от началото на следващата година.

 

Дали ще се случи нормално или със сътресение ще видим след 6 м.?

 

Дано да се случи без сътресение, но това е правилната стъпка. Тогава електроенергията ще струва колкото струва, а не колкото е казал някой.

 

Какво ще рече това: ще струва колкото струва?

 

Както, примерно хлябът, сиренето, мобилният ви телефон, автомобилът или таблетът струват толкова, колкото показва пазарът.

 

Освен, ако няма картелни споразумения, нали?

 

Тук е вече ролята на държавата да следи зорко и да наказва всеки опит за картелиране.

 

Възможно ли е от Нова година токът да скочи рязко, много, непосилно дори за българина?

 

Ако искате кратък отговор, той ще бъде – не.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения