Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Търсим резерви в държавните енергийни дружества
24 Юни 2015

Съвсем скоро предстои да сключим договор със Световната банка, която да разработи модела, свързан с либерализацията, казва министърът на енергетиката пред в. „Капитал Daily”

 

Г-жо Петкова, какви са краткосрочните мерки, които трябва да се предприемат за покриване на дефицитите в енергийната система?

 

Един от най-сериозните проблеми в сектор енергетика, които ние наследихме и който не са от вчера или от днес и са генериранис години в енергийната система на България, това е проблемът с финансовия дефицит в системата. Към настоящия момент дефицитът в НЕК е 3.7 млрд. лв. От тези 3.7 млрд. 2.7 млрд са така наречените инвестиционни разходи, които не са възстановени, това са разходите, които са извършени от НЕК по повод проекта АЕЦ "Белене" - 1.392 млрд. лв., и по повод "Цанков камък" - 975 млн. лв. Това са разходи, за които НЕК е изтеглил кредити и продължава да плаща задължения по тези кредити. Останалата част от дефицита - 1.4 млрд., е създаден от регулаторната политика през годините. Това са най-общо казано причините за натрупания дефицит в системата. За да бъде преодолян този дефицит, трябва да бъдат предприети поредица от мерки.

 

Това, което ние веднага започнахме активно да работим в началото на нашия мандат, е на първо място да предприемем законодателни промени, така че да можем да свием дефицита в НЕК. От 6 март 2015 г. са в сила новите промени в Закона за енергетиката, които изцяло са насочени към това да бъде свит дефицитът в системата. В резултат на тези промени ние на практика изключихме от енергийния микс топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен комбиниран начин. Само за 2014 г. загубата на НЕК от изкупуването на електрическа енергия от топлоелектрическите централи и заводските централи на преференциални цени е 231 млн. лева.

 

Спря ли се в действителност изкупуването на тази енергия?

 

Със закона това се случи, в момента е изготвена наредбата, която е предназначена да регулира как ще се упражнява на практика този контрол и количеството високоефективно производство, което реализират топлоелектрическите и заводските централи. Предвижда се да бъдат монтирани измервателни уреди, чрез които онлайн да се следи товарът на тези енергийни предприятия.

 

А правили ли сте проверка дали в действителност е спряло изкупуването на неефективната електроенергия от топлофикациите и заводските централи?

 

Към настоящия момент КЕВР издава сертификати дали съответната енергия е високоефективна или не. За да може да се реализира изцяло този модел, в наредбата сме предвидили да се издават месечни сертификати за ефективно производство. Това ще позволи на НЕК в рамките на месеца да изкупува само високоефективното производство. А сегашният модел предвижда това да се случва само в края на годината. Така през цялото това време не се знае каква част от енергията, която НЕК изкупува, е високоефективна и каква не. Нашата цел и нашата идея е това да се случва регулярно, месец за месец, така че да не се генерират повече загуби в НЕК от тази дейност. Другата много важна промяна в Закона за енергетиката всъщност е проверката на енергийните предприятия, които формират микса. Тук се включват абсолютно всички енергийни предприятия, в това число ВЕИ секторът, тук са и тецове и заводски централи. Така че за първи път се въвежда такъв контрол, за първи път този контрол ще се осъществява от независим орган, това е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В момента усилията са концентрирани към ВЕИ сектора.

 

Какво всъщност очаквате от проверките на ВЕИ сектора?

 

От проверките аз очаквам да видим какво е реалното състояние, защото досега сме чували различни версии по отношение на това какви са проблемите, какви са евентуално нарушенията по отношение на тези енергийни предприятия. Сега имаме шанса и създадохме чрез законодателната промяна възможност някой наистина да отиде и да провери документите, да провери реалната инвестиция, защото на базата на тези инвестиционни разходи, които тези предприятия декларират, е определена съответно и преференциалната цена. Не знам какви ще бъдат резултатите на проверката на АДФИ, но по закон резултати, които АДФИ ще установи, съответно отклонения или където има съмнения за някакви пропуски и нарушения, ще бъдат предоставени на КЕВР. Тя има правомощията и компетентността да разгледа всеки един от докладите, да разгледа и анализира отделни случаи, които са имали системен проблем, и това вече може да бъде основание комисията да си предприеме действия за промяна на съответните ценови решения и каквото друго сметне за необходимо.

 

Можете ли да кажете как ще бъдат постигнати съкращенията на разходите на държавните енергийни дружества с по 10% годишно. Това е една от мерките, които бяха представени след извънредната среща в Министерския съвет в неделя?

 

На извънредното заседание, което беше проведено в неделя при премиера, се събраха министрите, които имат отношение към този процес. Идеята на това заседание беше да обсъдим докъде са стигнали реформите и промените в сектор енергетика, какво предстои оттук нататък и какво в кратки срокове ние очакваме да се случи. Това, което аз представих като мерки, които предстоят да станат факт буквално до броени дни, това са резултати на проверката на АДФИ, като имаме уверението, че до 2 седмици ще имаме първите доклади, които ще ни дадат все пак някаква яснота какво ще влезе във фокуса на вниманието на КЕВР.

 

Аз отдавна съм изискала от БЕХ да се подготви един анализ на разходите, за да търсим възможности за буфери в системата и оптимизация на разходите. Това, което всъщност показва резултатът, е, че може да се търси такъв буфер в административните разходи на държавните дружества. Разбира се, това не трябва да се свърза със съкращаване на разходите за заплати или съкращаване на персонал или инвестиционни разходи. Административните разходи включват разходи за командировки, автомобили, за горива, които не са жизненоважни. Това реално са краткосрочните мерки, които трябва да се случат буквално в близкия месец.

 

Другата мярка е Наредбата за намаляване на тежестта на индустрията по отношение на разходите за възобновяема енергия. Има известни спорове с бизнеса по отношение на тази наредба, но тя трябва да стане факт до юли.

 

Не смятате ли, че трябва да има  по-сериозен контрол и на изразходването на средства за обществени поръчки. През 2011 г. АДФИ констатира сериозни нарушения в държавните "Мини Маица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2", но от тях на практика не последва нищо?

 

За съжаление е така. Смятам, че единственият начин да бъдат дисциплинирани тези възложители на обществени поръчки не само в областта на енергетиката, а и в общините и болниците, където се изразходва публичен ресурс, е контролът. Правомощията на контролните органи са да констатират нарушенията. В рамките на министерството ние създадохме структура, която се занимава с корпоративното управление в енергетиката, която следи какво се случва в тези предприятия.

 

Вече стана ясно, че Наредбата за индустрията ще обхване по-голям кръг предприятия. Какво конкретно се предвижда?

 

Кръгът на лицата, които попадат в тази Наредба, е ясно определен. Ние нямаме право да разширяваме този обхват, защото иначе може да бъдем санкционирани от Европейската комисия (ЕК), което не трябва да се допуска. В наредбата е предвидено, че от тази преференция може да се ползва енергоемката индустрия, при която 20% от разходите са за енергия. Бизнесът има определени бележки по отношение на нашето предложение. Те смятат, че трябва да се разшири кръгът на лицата, които са с по-малко потребление на електрическа енергия. Ние, разбира се, сме готови за дискусия и разговори. Готови сме също да приемем всяко едно предложение, което няма да влезе в противоречие с насоките. Така че вратата към бизнеса е отворена и сме готови за диалог.

 

Така или иначе вече заявихте категорично, че обхватът на наредбата ще бъде увеличен. Има ли ли сте разговори с представители на индустрията, които заплашиха със стачни действия и спиране на производството, дали са удовлетворени от това ново решение?

 

Ние поканихме работодателски организации като наблюдатели по изготвянето на наредбата, за да може да се чуе и тяхното мнение, защото нашето желание е тази наредбата да ползва максимално бизнеса. Не сме се виждали с колегите от КРИБ или другите организации, но такава среща предстои. Имаме определени предложения, които искаме да обсъдим с тях.

 

От друга страна, разширяването на обхвата на наредбата притесни КЕВР за това дали тези допълнителни разходи ще бъдат покрити от ценовия модел, който те са изготвили?

 

Това всъщност е въпрос, който трябва да бъде дебатиран, и това, което искам да обсъдим с бизнеса. Във финансовия модел на КЕВР е заложен един приход от цена задължения към обществото, който трябва да постъпи в НЕК, така че нейният тарифен дефицит да се компенсира. Затова трябва да е ясно, след като наредбата покрива по-голям кръг от лица, как ще се покрие разликата, защото неизбежно възниква такава. В момента с колегите правим анализ какъв обем от разходи трябва да бъдат покрити.

 

КЕВР призова правителството да търси мерки за покриването на тези разходи.

 

Ние със сигурност можем да кажем, че ще съкратим административните разходи на държавните дружества в енергетиката и ще анализираме всички предложения за разширяването на обхвата на наредбата, но трябва да направим съответния анализ и изчисления ще доведе ли това отново до дефицит в НЕК. Не трябва да се допуска компанията да генерира повече загуби.

 

Към момента обаче не може да се даде сигурен отговор дали разходите на НЕК ще бъдат покрити.

 

Търсим резерви. Точно за това е общественото обсъждане, за да видим какви са предложенията и съответно ние да направим своите изчисления, за да кажем докъде може да се разшири обхватът в рамките на финансовия модел, който КЕВР е задал.

 

В тази връзка какво е Вашето мнение относно отлагането на ценовото решение. В неделя казахте, че подобно отлагане ще увеличи дефицита?

 

Вижте, дали решението ще се вземе на 1 юли или не - това е в правомощията на КЕВР. Такова отлагане е правено и в предишни периоди и няма нищо извънредно. Смятам, че мерките, които бяха обсъдени в Министерския съвет в неделя, скоро ще дадат резултат. Ако КЕВР прецени, че те имат съществено значение и могат да повлияят на ценовия модел, то в техните правомощия е да преценят следва ли да ги отразят в модела.

 

Може ли да кажете как ще действа наредбата до нотифицирането й от Европейската комисия. Практиката показва, че подобни решения не се взимат в кратки срокове?

 

Това, което може да се направи като изход от ситуацията, тъй като бизнесът настоява тя да влезе в сила от 1 юли, е  сумата да им бъде възстановена впоследствие. Имайки предвид, че моделът на тази наредба вече е бил нотифициран, тъй като това е моделът на Австрия и Германия, се надяваме, че ЕК ще може да ускори процеса. Ние вече имахме няколко предварителни разговора с колегите от ЕК, които се занимават с нотификацията на тези документи, и мисля, че процесът може да се ускори.

 

По отношение на финализирането на споразуменията за намаляването на цените на двете американски централи пред БЕХ стои една много важна задача да намери кредит за погасяването на задълженията си към тези централи. На какъв етап е този процес?

 

Със споразуменията, които подписахме на 8 април с двете американски централи, договорихме намаление на цената за разполагаемост. До 30 юни ние имаме ангажимент тези споразумения да бъдат одобрени от компаниите майки и банките кредиторки. Вчера КЕВР е одобрила промяната в дългосрочния договор за изкупуване на електрическа енергия с "AES Марица-изток 1". С "КонтурГлобал" все още сме на финала. По отношение на кредита, който трябва да се изтегли от БЕХ, вече сме водили определени разговори и се надяваме това да стане в определените срокове. С оглед на това, че едната от двете централи все още няма одобрение от 2 от банките кредиторки, срокът вероятно ще се удължи с един месец.

 

Ние обаче трябва да се разплатим, това ще ни гарантира едно добро намаление, което успяхме да договорим с нашите американски партньори. Това ще позволи на НЕК и глътка въздух. От друга страна, в резултат на това плащане държавните мини ще получат близо 250 млн. лв. – просрочени задължения от двата ТЕЦ-а.

 

Другата голяма тема е либерализацията на пазара на електроенергия, която би трябвало да се случи до края на годината. Какви са конкретните стъпки, които трябва да се извървят, за да се случи това?

 

Либерализацията е доста сложен процес, но тя е неизбежна и е гаранция, че голяма част от проблемите в сектор енергетика ще бъдат решени. В тази връзка смятам, че ценовото решение на КЕВР поставя първата крачка към либерализацията. Ние също работим много активно. Съвсем скоро предстои да сключим договор със Световната банка, която да разработи модела, свързан с либерализацията. Нашето условие е Световната банка да излезе с резултати до края на септември, така че ние да имаме възможност от първи октомври да предприемем и законодателни промени, каквито неизбежно трябва да се направят, за да може от началото на 2016 г. либерализацията да бъде в ход. С либерализацията на практика ще се постави определянето на цената на електрическа енергия  на пазарни условия, което е и гаранцията, че никой няма да обвинява никого за това как ценообразува. КЕВР в този вариант ще има единствено ангажимента да определя таксата за пренос и достъп, а цената дали ще бъде по-висока или по-ниска - тя ще бъде справедлива цена, която ще бъде определена на базата на пазарни условия.

 

Идеята да се обложи електроенергията за износ с такса задължение към обществото няма ли да доведе отново до неговото блокиране, както през 2012-2013 г., от което в крайна сметка отново ще пострада енергетиката?

 

Бизнесът постави много остро този въпрос, тъй като те имат претенция, че всъщност цената на електрическа енергия за износ е по-ниска, като по този начин подпомагаме индустрията в съседните страни. Това, което се прави в момента, е да се анализират параметрите и изходните данни, за да се види  до какви резултати ще доведе подобна законодателна промяна.

 

В крайна сметка цената за износ е пазарна, тя е такава, каквато регионалният пазар определи.

 

Точно така, а и не бива да се забравя нещо друго, че всъщност АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" изнасят една голяма част от енергията, която произвеждат, и една такава цена "задължение към обществото" в електрическата енергия за износ също би затруднила и тяхната дейност и конкурентоспособност.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ивайло Московски: Обсъждаме дали бройката на часовете за кормуване да отпадне от закона
14 Юни 2017

Интересува ни дали кандидатът може да шофира, а не колко време е карал, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: Решаваме дали да пренасочваме пари от „Струма” през 2018 г.
12 Юни 2017

Очакваме одобрение от екоминистерството на списък със свлачища, по които да работим, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

trans.gif
Николай Нанков: С нови правила ще улесним инвеститорите
12 Юни 2017

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения