Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивайло Калфин: Държавната политика за интеграция на ромите не е успешна, трябва много повече ангажираност
09 Юни 2015

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика пред „Дневник”

 

Наскоро завърши Десетилетието на ромското включване - инициатива, в която държавата обеща да полага целенасочени и системни усилия за интеграция на ромите. Десет години по-късно сме свидетели на гета, където хората възпроизвеждат мизерията върху следващите поколения и сякаш нищо не се случи. Защо?

 

Случиха се неща, ако погледнем статистиката, ще видим, че немалко неща са се случили през последните десет години. Обаче не се случи този видим поврат, промяна, която всички очакваха. И проблемите в ромската общност продължиха да се задълбочават.

 

Проблемите са много и въпросът е, че това, което липсва, е една действително цялостна и целенасочена политика, приоритетна, за включване на ромите. Макар че бих дори разширил обхвата – ромите не са проблем на държавата сами по себе си, проблемът е бедността в държавата. Бедността между ромите е много по-висока, има си обяснение - ниската грамотност е по-висока, образованието, въобще всички социални проблеми в тази общност са по-изострени. Но не бих слагал всички под една шапка, познавам роми, които работят здраво, изучават си децата и са много добри членове на обществото. Както и познавам хора, които имат подобни на проблемите, приписвани на ромската общност.

 

Факт е обаче, че между ромите има много повече проблеми, свързани основно с бедността. И това, което видяхме в Гърмен, ме е страх, че освен че очевидно може да се случи навсякъде в страната, то е и симптом, а не е локален проблем.

 

Симптом за какво?

 

Симптом за растящо напрежение, което е резултат на съвсем различен мироглед от това, което си представяме в центъра на София.

 

Казахте, че позитивната статистика някак си не се отразява на хората. Защо?

 

Не, не точно статистиката, можем да разказваме много позитивна статистика. За последните 10 години например 220 000 роми са се включили в програми или са започнали работа, има програми за настаняване, при които на около 9000 души е било помогнато да бъдат настанени и така нататък. Мога да продължа много.

 

Проблемът е, че не са обърнати тенденциите, а те са много негативни. Една много тревожна статистика например е за отпадащите деца от училище – около 23 на сто от ромските деца отпадат, като при етническите българчета този процент е 5,3.

 

Така че политиките ромите да са по-образовани, да живеят в по-добри условия, да се включват повече в обществото, да развиват културата си, очевидно не са успешни и там проблемите са още по-големи.

 

Ако трябва да обобщя – има множество направени неща, множество статистики, които някой ще извади, за да каже колко много е направила държавата. Но всъщност негативните тенденции са се задълбочили, което за мен означава, че програмата не е успешна.

 

И липсва на практика целенасочена политика?

 

Достатъчно активна такава няма. Има стратегии, планове, отчети. Не бих казал, че имаме една безгрижна държава, която не прави нищо, но просто тя трябва да бъде много по-активна. Липсва достатъчна политическа амбиция и мотивация този въпрос приоритетно да се постави и да се решава. Той не е приятен политически.

 

Стигмата към ромите е много голяма, негативното отношение. И каквото и да направиш за тази общност, среща сериозна съпротива в някои кръгове.

 

Трябва да разберем, че когато има проблем в обществото, той е на всички. Не е само на тази или онази група от хора или село, то е на цялото общество. И пак заради бедността имаме и другия проблем – каквото и да направиш, то се гледа много внимателно да не би някой от ромски произход да е получил нещо повече от всички останали. И веднага се почват разкази за едни хрантутници на гърба на държавата.

 

Това го виждаме и в медиите, ще ме извините. Сега например се показват едни огромни къщи във варненското Игнатиево и се почват разкази как тези хора точат социални помощи и държавата. Специално направихме проверка и тези хора не са социално слаби и не получават социални помощи. А даже и да получаваха всички възможни социални помощи и детски добавки, пак нямаше как да построят подобни къщи. Но веднага се казва: "Аха тези злоупотребяват с фондовете на държавата."

 

Къде се къса връзката между институциите, които правят отделните политики, засягащи ромската общност?

 

Ще се скъса нещо, което го има. Когато го няма, трудно може да се скъса. Всяко министерство си работи в неговата си област. Съветът, на който съм председател, трябва да прави политики, да ги отчита, да вижда постигнатото и ненаправеното. А той е сведен до представянето на едни програми и отчети. Той не може да замени държавните институции, но трябва да набелязва конкретни политики с ясни отговорности и ангажименти.

 

И съм твърдо решен да направя сериозни промени в работата на този съвет. След две заседания, на които присъствах, съм убеден, че трябва промяна. Първо, съветът е изключително широк, без да е напълно ясна представителността на всички участници в него.

 

От друга страна, държавните институции, които участват, всъщност не са ангажирани, техните представители, обикновено служители с неособено висок ранг в съответното ведомство, идват като слушатели или докладчици по някаква тема. Неправителствените организации пък намират поле за изява.

 

И от цялото говорене нищо не следва. Не се поемат ангажименти, не се взимат конкретни решения. Затова се къса и връзката между отделните политики.

 

Какво конкретно и стъпка по стъпка трябва да се направи, за да започне това обръщане на тенденциите, което все още и според вас го няма?

 

Вече споменах, че ще се опитаме да направим тази реформа в съвета. И политиката за излизане от проблемите да идва доста по-активно от държавата.

 

Големите проблеми всъщност идват от ниското образование, ниската квалификация и това води до маргинализирането от най-ранна възраст. Тук трябва да се вложат всички усилия, даже битовите проблеми са на втори план.

 

Всъщност проблемът вече е със съвсем ранното отношение към децата. Ако оставиш детето до седем години да не научи език, да няма навици и се опиташ да го вкараш в учебната система едва на седем години, то бързо ще спре да ходи. Въпросът е как да вкараме децата в детските градини. Ходенето на детска градина пък ще намали сериозно отпадането от училище. Защото, отивайки направо в първи клас, някои от ромските деца не знаят и български език. И докато наваксват, губят мотивацията си да продължат.

 

И тук пак съм по-скоро привърженик на метода на убеждаването, тъй като в годините се е доказало, че репресивните мерки не работят. Ето например миналата година за 5000 деца са спирани месечните помощи, но очевидно това не е повлияло много на семействата.

 

Така че дори съвсем законната принуда просто не е ефективна. Друг е мирогледът, ценностите. Дали ни харесва или не е друг въпрос, но нали идеята е политиката да е ефективна.

 

Всички къщи да бутнем, всички помощи да спрем – това няма да реши проблема. Ето сега например в Гърмен ще бъдат бутнати незаконните постройки и какво ще стане – ще отидат в гората, ще огладнеят и ще са заплаха за същите тези жители на местното село Марчево.

 

В същото време например дори усвоените балкони на хората са незаконни. Колко хотели са построени на брега на морето? Но се вглеждаме само в ромските гета.

 

Може би много хора ще ми се разсърдят и ще кажат, че какъвто е законът за всички, такъв трябва да е и за ромите и те са длъжни да си учат децата. Съгласен съм, само че това не работи. И държавата трябва да има своята роля, да се намеси и да коригира проблема. Това не става с показване на мускули и императивното: "Ето го закона, прочети го и го спазвай."

 

За мен ключът решаването на проблемите да е от вътре, да се работи с хора в общността, а не с репресивни мерки. С подкрепата на хората в общността. Има добри практики, не е нужно да започваме от нулата. Ето например има 170 здравни медиатори, които и според конкретна статистика допринасят изключително много и има видим ефект за намаляване на проблемите като ранната бременност, на тежки заразни болести като ХИВ-СПИН, туберкулоза и др. Има и трудови медиатори, които сега се назначават. Те обаче работят на близка до минималната заплата и са много натоварени. И съм абсолютно съгласен с призивите да им се увеличи бюджетът. Трябва да се създаде и някаква координация между различните медиатори, които влизат в махалите. Това е начинът да влезеш в тези общности.

 

Така че, ако някой ме пита за какво трябва да се дадат пари, бих казал – за увеличаване на медиаторите, построяване на детски градини близо до общността и завишаване сериозно контрола и стимули върху училищата, за да няма фалшиви ученици с фалшив учебен материал.

 

Но виждаме, че от страна на "обикновените българи" сякаш има все по-малка търпимост. Какво може да се направи при това положение?

 

Обществото трябва да разбере, че се действа с различен подход, защото в ромската общност има сериозен проблем и той не може да бъде решен по друг начин. Страхувам се обаче, че отиваме все по-далеч от това разбиране, обществото става абсолютно нетолерантно, когато става дума за каквито и да било специфични мерки по отношение на ромската общност.

 

Пак се връщам на проблемът с бедността – тя е причината за увеличаване на тази нетърпимост. Масово българинът мисли, че не е на мястото си, не е оценен, че светът е черен. И това рефлектира върху всеки, за когото се смята, че получава повече привилегии. Това не би се случило с някого, който няма проблем да си купи храна, лекарства, да изучи децата си.

 

Друг механизъм е показване на добрите примери на добри, активни роми, работещи. Да, факт и проблем е, че не е рейтингово да се говори добре за ромите, не печели доверие. Затова и проблемите се замитат под килима и остава само празното антиговорене, от което не следва нищо.

 

Но наистина трябва да се разбере, че днес се влагат едни пари за ромската общност, защото утре това ще струва дори още по-скъпо. И то не само като пари. Става въпрос за начин на живот, сигурност, всекидневие, стандарт, и то не на ромите, а на цялото общество.

 

Говорихте за ценностите на тази общност. Все повече в гетата забелязваме присъствие на евангелски църкви например, които променят стереотипите. Вакуумът на места се запълва дори от радикален ислям. Къде е ролята на традиционните вероизповедания в България в този случай?

 

Традиционните вероизповедания действително трябва да се намесят много по-активно. И няма лошо и държавата да ги подпомогне. Защото, когато не влязат традиционните религии, се получава благодатна почва и за различни крайности.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения