Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: С новата ОП „Региони в растеж“ ще се инвестира в развитието на градската среда, образованието, културата и здравеопазването
30 Май 2015

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Пет нови фонда за финансов инженеринг с общ капитал от 370 милиона лева ще бъдат създадени по новата Оперативна програма „Региони в растеж“, чието одобрение се очаква скоро от Европейската комисия, съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на конференция за кохезионната политика на Европейския съюз. Това са десетократно повече средства спрямо изминалия програмен период, когато имаше само два фонда – за София и за останалите шест големи града. Темата ще коментираме сега с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

 

Министър Павлова, какви ще бъдат целите на тези пет нови фонда?

 

Така, както в този програмен период 2007-2013 направихме пилотно инициативата „Jessica“ като Фонд за градско развитие за седемте града, сега вече в новия програмен период 2014-2020 целта е да дадем по-голяма възможност на частните инвеститори, на публично-частното партньорство и да привлечем по-голям ресурс за градско развитие, защото в оперативната програма, в основната ос, която именно е и градско развитие, ние имаме 1,3 милиарда лева, които безвъзмездно предоставяме на 39-те големи общини като наши конкретни бенефициенти за подобряване на градска среда, образователна инфраструктура и като цяло за инфраструктура. Паралелно с това обаче, създавайки тези фондове, нашата цел е да увеличим и да мултиплицираме този ресурс от 370 милиона лева под формата на публично-частно партньорство и той да се утрои и да стане още 1,2 милиарда лева реално като инвестиции, привлечени в градско развитие. Проекти, свързани с, да кажем, реализацията на спортни зони, ледени площадки, аквапаркове, базари, тържища, атракциони, изложбени, конферентни, съответно, съоръжения и всички проекти, които хем са свързани с градско развитие, хем са генериращи приходи и създаващи възможност за такъв тип партньорство като този път всъщност ние даваме възможност на всичките големи градове, всичките 39 града, на тези големи градове, те са двигатели за икономическо развитие и за растеж съгласно, включително нашата концепция за развитие на регионите. Там живее и над 75% от населението, така че потенциалът за създаване на работни места и заетост е много голям. Фондовете ще бъдат – един за София, един за цяла Северна България, един за Южна България. Отделно един отделен фонд правим за инвестиции в туризъм, туристически инфраструктура, туристически атракции и един гаранционен фонд, с който да подкрепим инвестиции в енергийна ефективност на жилищни сгради и на сградния фонд, за да можем всъщност, предвид, че не можем там да даваме на 100% безвъзмездно. За частта, която се съфинансира, да бъде всъщност финансирана, да бъде нисколихвена, да бъде дългосрочна, за да може да имаме много по-евтин ресурс, който да предоставяме като кредитиране.

 

Много проекти ще могат да се реализират явно със средства по новата програма. За какво обаче няма да може да се използват средства, примерно в сравнение с предишния програмен период?

 

Може би първо трябва да кажем обхвата на програмата. Извън първата ос, за която вече говорихме, която касае развитието на градска среда, и градски транспорт, и образователна, и културна инфраструктура – училища, университети и така нататък, в програмата много важен елемент е подкрепата на реформата в здравеопазването. Всъщност чрез програмата „Региони в растеж“ ние инвестираме над 160 милиона лева за реформата в сектор „Спешна помощ“ – оборудване на всички 28 областни града плюс всичките спешни помощи не само като стационари, но и като закупуване на всички необходими линейки, реанимобили, високо проходими линейки и апаратура за тях, за да можем всъщност по този начин да направим и това. Отделно от това предвид пък подкрепа на реформата в образованието, най-вече професионалното образование, имаме инвестиция от 200 милиона лева, която фокусираме в професионалното образование, средно професионално образование. Това са всички професионални гимназии да получат възможност да бъдат обновени, да имат добри оборудване, лаборатории и всичко, което е необходимо независимо дали тези професионални гимназии са в областта на култура или изкуства, икономически специалности или земеделие, наистина да ги подкрепим, защото и дуалното образование като такова, като дългосрочна концепция има нужда от добра база за учениците във всички населени места. Продължаваме с инвестиции в републикански пътища, рехабилитация на втори и трети клас пътища, но това, което ме питахте, което пък за съжаление не можем да финансираме – това са общинските пътища. По предишната програма можеше, вече не може да бъдат финансирани. Такива са правилата на Европа. Това е едното, което не финансираме. Другото са инвестициите, доскоро които бяха в нашата програма досегашната за туристическите атракции бяха с безвъзмездна помощ сега в новия програмен период затова правим специален фонд, защото по-големият елемент преди това, че са проекти, генериращи приходи, трябва да е нисколихвено кредитиране и публично-частно партньорство и много по-малко безвъзмездна помощ. Това е също разлика, която имаме с настоящия програмен период.

 

Стана ясно, че тези 39 големи общини ще могат сами да избират своите проекти и ще бъдат междинни звена. Как това променя контрола върху изразходването на средствата и променя ли го въобще?

 

Да, това е много голяма и много радикална, бих казала, промяна, защото тя е част от научените уроци, които имаме от първия програмен период, когато през 2007 година започнахме без готовност за проекти, без яснота и бих казала – с инвестиции на парче, защото тогава оттук там, който кмет е по-активен в зависимост, откъдето има обявена схема за финансиране, просто подготвяш някакъв проект и кандидатстваш. Не винаги с добро качество, не винаги за добър или изобщо някакъв проект, което беше притеснението тогава. Да не говорим, че много често се случваше, че първо се правеше, да кажем, асфалтирането на улиците и после изведнъж с някакъв проект за водопровод се разкопаваше всичко. За да избегнем това, предоставихме финансиране на тези големи и средно големи общини да си направят интегрирани планове, да си направят своите проекти и проектите да включат комплексна дейност и подземна инфраструктура и после вече отгоре инфраструктура, за да нямаме тези кръпки и да нямаме това финансиране на парче. Именно защото инвестирахме толкова много в предварителната подготовка, в предефинирането на проектите, в плановете в проектите, това ни дава увереност, че ние вече на един вид първата стъпка на подготовката на проектите сме я направили. Затова им делегираме правото сами, на местно ниво заедно с техните общински съвети, заедно, за да има все пак и волята и желанието на местните власти да си ги определят какви точно проекти, какви точно дейности да има и съответно да определят сами обхвата на своите проекти в детайлите, мисля, че това е, това е справедливо от гледна точка на това, че в дългосрочен план обмисляме и една децентрализация, така че трябва да се доверим и местните власти да имат отговорността, разбира се, обаче, да изберат такива проекти, които отговарят и на критериите за допустимост. Оттам нататък разбира се ние ще контролираме под формата и на текущ и на последващ контрол, че избраните проекти отговарят и на правилата, и отговарят и на приоритетите на програмата, и най-важното е, че се изпълняват спазвайки Закона за обществените поръчки от една страна и второ – за да спазват качеството, защото устойчивостта на проектите е другият научен урок освен необходимостта от предварителна подготовка и после реализация и въвеждане в експлоатация, а не да се разпаднат на първата, втората година, това също е много важно и липсва, на което ще следим много внимателно.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения