Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: Одобрена е Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
20 Май 2015

Министърът на земеделието и храните в предаването „Денят започва“ по БНТ

Добро утро на министър Десислава Танева.

 

Добро утро.

 

Може би не сте били на линия толкова рано сутринта, но ние показахме за едни животновъди, сигурен съм, че знаете за това, че готвят национален протест в Димитровград, в петък.

 

Разбира се.

 

Протестът е насрочен срещу драстичния спад на изкупните цени на млякото и в защита на работещите в сектора. Искат 1 лев изкупна цена, възможно ли е това, увеличението е над 100%? Те казват, че в момента получават около 0,45 лева за литър.

 

Аз съм в непрекъсната комуникация и диалог с животновъдите. Да, в момента в сектор „Земеделие“ най-тежка е ситуацията в млечния сектор и тези животновъди, които са в млечно направление. Аз ще обясня подробно какво ще направим, но ми се иска да започнем с добрата новина, че имаме одобрена Програма за развитие на селските райони.

 

Ние искаме да започнем с проблемите, пък и до добрата новина ще стигнем.

 

Ще обясня всичко.

 

Ще говорим и за селските райони.

 

Но все пак искам да го отбележа, защото това е един голям успях – по-малко от 6 месеца, след като сме в мандат, след като започнахме програмата предпоследни, тя беше върната с най-много тежки бележки, ние сме в първата половина на одобрените програми, от общия ресурс 2,9 милиарда, 2,3 са европейски средства. В крайна сметка и животновъдите ще могат да ползват мерки, както на глава животно за хуманно отношение за първи път по ос 2, за агроекология, така разбира се и за инвестиции. Не само че сме …

 

Млякото обаче изтича по улиците.

 

Да. Не само, че е одобрена програмата в първите половини, но ние вече и отворихме първите мерки. За млечния сектор мерките, които сме предприели даже с Танчо Колев си говорихме преди два-три дни, може би преди да пътуваме до Катар, разбира се, че съм уведомена за протеста, кризата не е национална, не е локална за българския пазар. Ние сме в условията на европейска криза на млечния европейски пазар. Факторите са два: Единият беше, разбира се, планиран, това беше отпадането на млечните квоти. Вторият фактор, който допринесе за този срив на цените и България не е в най-тежко положение и фермерите, относно срива на цените, защото северноевропейски страни, чиято млечна продукция 70% беше предназначена за руския пазар, включително по рецепти на млечните продукти, които са за консуматорите от Русия, те са още по-зле. Последиците от руското ембарго утежниха тази ситуация. Какво можем да направим и какво правим? Първо, да започна в хронологичен ред и това, което ще направим: Режимът за управление на пасища, мери и ливади, това е една много болна тема за животновъдите, ние в края на февруари приехме промени, съгласно които този фонд в по-голямата си част е общински и в много по-малка част държавен и частен, тъй като има възстановени ливади, както и мери и пасища на собственици, там ние няма как да се намесваме в режима на управление, но за този фонд, който е публичен, а именно общински и държавен, с промени в края на февруари направихме така, че той да се разпределя само между животновъдите. Тъй като по отношение на получаването на субсидии поддържането им в добро състояние е условието, за да можеш да получиш европейските пари.

 

Но това ще даде ефект по-късно ли?

 

Разбира се, че ще даде по-късно. За първи път беше направена процедурата, регулярната ще е лятото, която сега ще се проведе, в много късия срок до кампанията заявяване на тези площи за подпомагане, тази процедура бе направена от 166 общини. Тоест близо 100 още следва да… първо трябваше да я направят, за да отговорят на нуждите на животновъдството. Ние си комуникираме със Сдружението на общините, надявам се, че лятото ще бъдат добре. Но отново стои проблемът, тъй като вече има сключени договори, които са дългосрочни, да не говоря, че общините намират методи, по които да заобикалят това изискване. Ние в момента готвим нови промени в този Закона за собствеността, дори и снощи имахме оперативна на тази тема, тази седмица ще продължим дебата, за да избегнем изкривяванията, които местните власти правят.

 

Кажете обаче за тази пазари, защото вие казахте: една от причината е, че губим руския пазар. Дали се създават възможности за нови пазари? Освен това видях, че в Брюксел преди месец или два сте поставили този въпрос с искане за помощ, нещо получихме ли?

 

Да бяхме първите, още декември месец сме поставили въпрос и дебата, и на последния съвет на министрите отново го започнахме. Какво искаме ние като страна? Европейският съюз (ЕС) приложи няколко инструмента за подкрепа на млечния сектор, като кризата е европейска. Ние няма как да говорим, че е само на нашия пазар. Тези мерки обаче не касаеха българските производители на мляко, затова настояваме за финансов европейски пакет от бюджета за…

 

И оттам какво казват?

 

Към момента няма решение по този въпрос. Включително в понеделник, преди пътуването съм изпратила отново писмо до комисаря Хоган, между другото дори по негова инициатива от последния съвет на министрите си говорихме и той се съгласи, че очевидно при нас има много тежка криза, както и при Румъния. Разбрахме се да пуснем писмо отново с искането. Надявам се искането ни да бъде удовлетворено, така че да подпомогне националната подкрепа, която подготвяме за млечния сектор.

 

Само, за да излезем от политическото говорене, каква изкупна цена…

 

Няма политическо говорене, има факти тук.

 

Добре. Каква изкупна цена могат да получат млекопроизводителите? До какви нива може да се стигне?

 

Един министър не може да казва изкупните цени, тъй като функционира пазарна икономика в страната. Ние трябва да създадем, държавата, съответният министър, който я представлява трябва да създаде условия за развитие на сектора за свободен пазар и за равнопоставеност на този пазар, но аз цена не мога да кажа, в никакъв случай. Напротив, ако кажа бих повлияла върху изкривяването на този пазар. Но трябва да се знае, че държавата не може да въведе гарантирана цена, каквато си иска. Ние можем с финансовите средства, с които разполагаме в рамките на бюджета да ги подпомогнем за тази криза, за да се издържи. В частния сектор, какъвто и да е той, да, земеделието е много тежък и най-рисков, няма гарантирана печалба и в момента сме в период на криза и тя трябва да се преодолее и да не загубим производители в този период.

 

Но като министър можете да кажете дали можеше да засилите контрола върху използване на тези млека, които се внасят, кашкавали, които се предлагат, които са вносни, а се предлагат за български.

 

Ние вървим в посока за контрола, но първо за промени в етикетирането на млечните продукти така, че да информираме потребителя, когато продуктът е направен от българска суровина, за да подкрепим българските производители, и когато е направен от млечни продукти, а не от добавки.

 

Тоест с това етикетиране смятате, че ще преодолеете проблема с вноса на чужди суровини?

 

Не. Първо – общностният пазар е общ, важното е да има информиран избор на потребителя, тоест написаното на етикета да отговаря на съдържанието. И в този смисъл контролът по това, който се осъществява от Българска агенция по безопасност (БЕБХ) на храните е много важен. Работим в посока по тези промени. Едното от предложения на единия от съюзите, по отношение на информирането на потребителя, когато млечният продукт съдържа българска суровина. Третият инструмент в дългосрочен план за преодоляване на кризата на пазара, това разбира се е намирането на нови пазари. За намирането на нови пазари в трети страни, тъй като дори да отпадне ембаргото европейският производител на млечни продукти трябва да си даде ясна сметка какво обаче в този период на ембарго се е случило на руския пазар – кой е влязъл, с каква себестойност, с каква цена и дали той би се възстановил в същия му обем като преди. Тоест да се възстанови пазарното равновесие на тези продукти.

 

Не разчитаме ли така много на Русия? Примерно Германия казаха, че ще насочат вниманието си към пазарът Китай, изобщо към азиатските пазари.

 

Ние работим в тази посока, знаете третият инструмент за подкрепа, като това, което говорихме за публичния фонд, за финансова подкрепа от Европа, националната ще я обявим до края на седмицата. Ние сме взели решение на УС на Фонд „Земеделие“ за подкрепа по държавна помощ, да минем с /…/и третото е диверсификация на пазарите и търсене на нови пазари. В края на юни слагаме началото по подписаното споразумение още края на миналата година за работа на китайския център, където Министерството на земеделието и храните ще го оперира межди Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. Водим навсякъде разговори, по отношение на разрешаването на търговията с млечни продукти. В това отношение следва и всеки предприемач да прецени производството си, включително и в Катар сме водили такива разговори, вчера с японския посланик.

 

Това щях да ви питам за Катар. Вие там договорихте интерес, обаче ние имаме ли достатъчно производство, за да задоволим този интерес? Те са проявили интерес, доколкото виждам към овцевъдство, птицевъдство, пчеларство. Това е, което беше заявено. Ние можем ли да отговорим на този интерес?

 

Да, Катар има интерес от нашата селскостопанска продукция. Ние, разбира се, това, което се иска, по отношение на овцевъдството, може би да започна от там, тъй като това е една тема, която е придобила поне публичност…

 

Благодарение на премиера.

 

Между другото и посещението, посрещането, доверието, с което се отнесоха към нас, със сигурност се дължи на премиера, който е изключително добре посрещнат в Катар, в което съм се убедила и аз. По отношение на така известните агнета, Катар има интерес. Това, към което има интерес е селскостопанска продукция, която включва наистина агнета като пръв интерес. Породата, която тях ги интересува, разбира се, я нямаме в тези бройки, категорично няма как да говорим, че ние сега днес решаваме, събираме животновъдите и го продаваме.

 

А какво значи интерес – ще инвестират или ще купуват?

 

Това исках точно да обясня. Интересът, за който говорихме с „Хасад фууд“, която е тяхната инвестиционна компания за инвестиции в земеделски сектор. Интерес представлява инвестирането в производство, в партньорство в нашата страна за производство на тази порода и съответно те помагат за реализацията на този вид агнета от тази порода „аваси“, като не става въпрос само за пазара на Катар, а изобщо за пазарът в страните от залива и арабския свят. Като се разбрахме в края на есента техният министър на околната среда, който отговаря по отношение на контрола на храните и на търговията заедно и с „Хасад фууд“, която е инвестиционната компания в земеделието, заедно и с всички големи оператори или търговци на храни ще направят работно посещение есента у нас. Като ние дотогава се задължихме, първо – от вчера сме започнали комуникация, да има представим бизнес проекти, като обикновен бизнес план, разбира се, това ще е при проявен интерес от нашите производители да направят такива партньорство, и ако „Хасад фууд“ се убеди в устойчивостта на един такъв проект да реши да инвестира, оттам да се произведе и оттам да се търгува. За нас това е добре, защото ще създаде допълнителен доход на българския производител. По отношение на млякото това ни е болна тема, навсякъде в двустранните отношения и срещи, на които им поставяме този въпрос, търгуемата стока за тях е сухото мляко. В България, и това е една от причините нашият сектор до момента да не се възползва от европейските инструменти за подкрепа е, че /…/ производство на сухо мляко, но това е търгуемата стока, поради…

 

А ние внасяме всъщност или?

 

Някои преработватели, които преценят, че това им е изгодно. Може би внасят, то не внасят, те са вътрешнообщностни доставки, ние произвеждаме сурово мляко и млечни продукти – сирена, кашкавали, но те имат срок на годност, докато сухото мляко е по-дълготраен продукт. Но, разбира се, са проявили интерес отново при бизнес план, проект, заинтересованост, който ние ще представим и има одобрение на финансовите показатели предварително от тяхна страна есента да направим работни посещения, включително и за посещения на място, там, където се прецени, че могат да бъдат създадени такива устойчиви…

 

Понеже много малко време ни остана, а предният път като гостувахте пак един въпрос остана някак си встрани, а хората постоянно го задават. Цитирам ви директно въпрос на наша зрителка: „Предвижда ли се през 2015 година отваряне на Мярка 63, „Помощ при стартиране за развитието на малки стопанства“, тъй като 2015-а е третата нулева година за малките стопанства? През 2013-а, въпреки посочени две дати за отваряне на Мярка 141…

 

През коя?

 

През 2013 година, са били посочени две дати.

 

Не към мен този въпрос за 2013-а. Беше посочена дата и за „Млад фермер“ и той не се отвори 3000 млади фермери се регистрираха.

 

Сега сме 2015-а обаче, да. Има ли шанс да бъде отворена?

 

Програмата получи одобрение. Какво следва оттук нататък – нейното бюджетиране на аванса, подготовката на наредбите за отварянето на мерките. Каква е нашата визия до края на годината? В момента върви прием по Мярка 41, при изключителен интерес. Ние вероятно значително надхвърлихме бюджета, който е отворен, така че ще сме в условията на ранкинг, тоест ще има и неодобрени проекти.

 

Това е малко на чужд език.

 

Земеделските производители го разбират.

 

Ако може да го кажете малко по-достъпно.

 

Права сте. Значи, мярката, която отворихме 41 още на риск на държавата и се радва на изключителен интерес, в момента има подадени 2168 проекта, 1000, от които са в последните 3 дни. Проектите са за близо 1 милиард лева, като поисканата субсидия е за 536 милиона лева, а бюджетът, с който ние сме отворили за мярката е 300 милиона лева, което означава, че тези проекти по критериите, които сме направили ще бъдат класирани и за една част няма да има, разбира се, бюджет. А втората мярка, която предвиждаме да отворим, това е Мярка „Млад фермер“. Искам да кажа, че ние планирахме одобрението на програмата, дори в по-късен етап. Така че вече и „Млад фермер“ няма да бъде отворен на риск на държавата. Края на юни, сега в четвъртък, утре, имаме Комитет по наблюдение за критериите на „Млад фермер“ и края на юни смятаме да я отворим. Есента планираме да отворим Мярка 42, която е за преработвателната промишленост, за инвестиции в преработвателни предприятия и всички останали мерки, включително и за малките стопанства, Мярка 63, за която и аз получавам въпроси на Фейсбука си, планираме да отворим в началото на следващата година. Защо? Трябва да подготвим наредбите и искаме все още да постигнем възможно най-добри условия, така че по-малките, жизнено неустойчивите и пазарни стопанства да могат да бъдат подкрепени.

 

Важното е, че имаме дата, началото на 2016 година.

 

Да и за общинските мерки, защото това е другият често задаван въпрос.

 

Вие знаете, че не само парите са важни, те са може би много важни, но трябва да се създадат изобщо условия за бизнес в земеделието. Така че хората да имат интерес да се занимават със земеделие.

 

Равнопоставеността на пазара и конкурентоспособността. Тези пари помага да се постигнат тези условия, но те, разбира се, не решават всичко.

 

Не са достатъчни.

 

Промяна в цената на хляба ще има ли, да очакваме ли?

 

Сега трябва да ви отговоря по същия начин, както ви отговорих за цената на млякото. Искам следното да кажа: Този сектор също е раздържавен…

 

Има притеснения за евентуална промяна.

 

Няма притеснения. България произвежда в пъти повече определен вид зърна, които изнася, и които са напълно достатъчни за вътрешното потребление. В този смисъл цената на хляба няма очаквания, че ще има някакви флуктуации или повишения, в никакъв случай, напротив. Очакваме отново добра реколта и цената вече зависи от вида хляб, от пазарната ниша, която е заел даден продукт…

 

Хората се притесняват заради тези наводнения и дъждове и затова седи въпросът.

 

От тези наводнения наистина в локален план определени земеделци са ощетени, но в национален план, по отношение на обемите, няма абсолютно никакво притеснение, напротив. Ние отново ще произведем доста повече количества зърна, отколкото потребяваме за изхранване и за фураж.

 

Благодарим ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения