Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.05.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Ако не беше европейският бюджет, България щеше да има нулеви публични разходи
26 Април 2015

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ

 

Вицепремиерът Меглена Кунева вече е в нашето студио. Нека да започнем от годишнината, г-жо Кунева. Вчера видях, че пуснахте снимки в "Туитър" – 10 години от подписването на договора за членство в Европейския съюз. Датата е 25 април 2005 година. Жалко ли е обаче, че 10 години по-късно се питаме защо сме там, трябва ли, какво се случи за 10 години? Жалко ли е или това е нормален процес?

 

Аз мисля, че сме убедени в решението си и сме убедени европейци. Подкрепата за Европейския съюз не е намаляла, даже бих казала, че вярваме повече на европейските институции, отколкото на българските. Това не е нещо уникално. В много други страни, аз имам този опит като комисар, казват: Предпочитаме да направите законодателството в Европейската комисия, защото иначе тук, на местно ниво ще започнат някакви лобистки интереси. За нас е по-сигурно да имаме качествено законодателство отвън. Разбира се, с това не трябва се прекалява. Възможността страната да вземе национално решение така, както е предвидено по договорите, по истинските националните въпроси, трябва да остане (не се разбира)…

 

Имаше ли вчера някакво тържество или как го отбелязахте?

 

Да. Като казахте "Туитър", да ви кажа, че получих по "Туитър" и поздравления от Жан-Клод Юнкер за годишнината на двете страни – за България ри Румъния. Бяха посланиците на всички европейски страни, но най-важното е, че беше по-голямата част от екипа, на хората, които водиха преговорите. Разбира се, министри от правителството, от предишни правителства, всички парламентарни групи бяха представени. Беше хубаво.

 

А помните ли, г-жо Кунева, датата тогава преди 10 години? Помните ли я? 10 години не са чак толкова много време.

 

Не, но знаете ли, свириха ученици от „Любомир Пипков“ – от музикалното училище, и аз ги попитах на колко години са били тогава – били са на 7-8 години. Така че 10 години всъщност не са малък период от време. Помня. Помня детайли, помня, че по-голяма част от мислите ми бяха свързани с екипа, който беше останал в София, и знаех, че гледат по телевизията какво се случва там. Благодаря ви, Българска национална телевизия предаваше директно.

 

Тъкмо това искам така да продължим. Имате ли нещо против – две минутки само, за да се върнем 10 години назад във времето. Това е паметта на националната телевизия. Пази този спомен.

 

Добре, че я има.

 

10 години по-късно, г-жо Кунева, коя е кризата в Европа – еврото, ситуацията в Украйна, Гърция? Кое разтърсва в момента Европа? Бежанските проблеми, наплива към Европа от Средиземно море, тероризмът в Европа?

 

Всяка една от изброените теми има своята тежест и всяка една очаква разрешение. Не живеем в спокойно време. Но тъкмо това, че сме в Европейския съюз, че има покрив над главата ни, това прави нещата за България и Румъния много по-различни. Представете си една страна, която се бори извън Европейския съюз, и то страна като нашата или като Румъния, или останалите страни, които се присъединиха от десятката малко преди нас, които се борят сами с тероризма, които се борят сами с икономическата криза. По време на икономическата криза инвестициите спряха почти навсякъде. Като изключим Полша, която задържа ръста си, навсякъде спряха инвестициите. Ако не беше европейският бюджет, ние щяхме да имаме нула публични разходи. Нула. През тази криза всеки един километър, който е строен, всеки ремонт на музей, училища, дограма и т.н, дори и в тези най-битови подробности, всичко това минаваше пред европейски програми. Ако го нямаше, ние щяхме да бъдем наистина много по зле. Искам обаче, да кажа заради кадрите, аз вчера бях отново със Соломон Паси – много беше вълнуващо на това тържество. За голямо съжаление, Симеон Сакскобургготски беше ангажиран с представянето на своята книга, но изпрати поздравления. Книгата му се представя в Брюксел. Искам специално да благодаря на всички, които почетоха това празненство. Президентът Първанов също използва случая да изпрати сърдечни поздрави. Преди това бях говорила и с г-н Борисов предишния ден. Ето Филип Димитров, Иван Станчов. Беше наистина тържество на единомислието, което е удържало през всичките тези години.

 

Прави впечатление, че само, така да се каже, само от вашите министри, само от вашия кръг хора. Т.е. няма от сегашните.

 

Не, напротив – беше министърката на околната среда. Ето, един от най-успешните кметове – три мандата кмет на Плевен г-н Зеленогорски, който винаги е бил изключителен поддръжник на европейската идея в България. Разбира се, че всеки е имал някакъв ангажимент – това са действащи министри. Радвам се на тези от тях, които отделиха време. Това е немският посланик, френският посланик беше до него. Но действително, трябва да отбележим, че голямата тежест на присъединяването, на преговорите я понесе правителството на НДСВ.

 

Аз отново ви връщам към тези кризи, за които стана дума в началото – има ли правителството, г-жо Кунева, нови мерки за справяне с бежанската вълна, която се очаква сега, лятото да се увеличи доста значително?

 

От една страна, ние трябва да работим във външнополитически план така че да изнесем възможността да се грижим за хората, които търсят убежище, извън Европа тогава, когато разбира се това не застрашава живота им. Това между впрочем, е предложение на австрийците от последния съвет, и това е добра посока. Всички външнополитически усилия, които могат да намалят напрежението са добри дошли. Но разбира се, трябва да знаем, че хората ще търсят убежище в България, и не само в България. Политиката трябва да бъде различна – трябва да бъде много по-солидарна. Т.е. страните да поемат тежестта толкова, колкото могат според техните икономики.

 

Има ли как това Дъблинско споразумение да се преформатира и някак си да не е зле за България?

 

Ние нямаме толкова силна бежанска вълна, всъщност, като сравните нещата. Дъблинското споразумение дава възможност на хората да се съберат с роднините си. В България исторически няма толкова много бежанци от тези страни. Много повече са в Германия, в Швеция, така че те искат да отидат при роднините си. Така че това са двете страни…

 

Но ако Германия и Швеция започнат да ни връщат бежанци в България, ще можем ли да ги поемем?

 

Ето това не би могло да стане, то не е и хуманно, всъщност, защото хората искат да се съберат със семействата си. Ние имаме друг сериозен проблем и той е свързан с интеграцията на тези хора. По-голямата част от бежанците в България не виждат своя живот тук – било защото, пак ще кажа, роднините им са извън нашата страна, било защото не могат да намерят работа. Но така се получава един порочен кръг – не учат български, не се професионализират тук, в България, което означава, че някак си не могат да бъдат с всички права на работещи хора в нашата страна, което означава повече тежест за бюджета, и пак ще кажа – по-малко интеграция. Ние имаме съвет, който е правителствен, за интеграцията на бежанците. Много важен въпрос. Успяхме да вземем допълнително средства – не толкова много, колкото бяхме планирали още в началото, казвам – нищо, че това е било друго правителство – за мен България е една, още тогава България е трябвало да поиска много по-голям, да докаже, че има много по-голям бежански натиск, който се очаква и на базата на това, което очакват да поиска повече пари. Сега компенсирахме малко, но наистина малко.

 

А след тази огромна трагедия от началото на седмицата във водите на Средиземно море и извънредната среща на лидерите в Брюксел, стана ясно, че тези морски военни мисии „Тритон“ и „Посейдон“ се наричат те, ще се увеличат, но какво от това? Ще имат ли ефект? Какво ще промени това?

 

Преди всичко трафикът на хора трябва да бъде спрян, контрабандата с хора. Даже и езикът на този документ се промени и вместо „трафик на хора“ се върви към далеч по-острото и директно „контрабанда на хора“. Изземането на плавателните съдове, с които ги превозват, много по-сурово наказание на тези, които извършват това нелегално пренасяне на хора, и по-голяма охрана на границите, разбира се. Всичко това е много важно. За България друго измерение, което аз искам да подчертая, и това е „Шенген“. Ние нямаме, всъщност, пълен достъп до това, което дава Шенгенската информационна система, което означава, че макар да изпълняваме и да влагаме много финансови средства в опазването на границата, ние не можем да бъдем 100% полезни. Това е много късогледа политика и аз го казах на последния съвет по общи въпроси. Говорих за 10 години членство на България и Румъния. И това е безпрецедентно – 10 години страните да се подготвят за членство, да са готови за членство и да не бъдат допуснати до Шенгенската зона, защото това се използва за инструмент да се натиснат страните да направят реформата в съдебната система. Когато има такава опасност, каквато има сега за сигурността на Европа, това не е правилна политика. Абсолютно съм сигурна в това. Утре заминавам във Франция, където ще говоря с министъра на правосъдието и с други кабинетни министри и ще продължа да настоявам за нашите права като пълноправен член на Европейския съюз, за сигурността на българските граждани в крайна сметка.

 

Като казахте, г-жо Кунева, добре успех на тази среща, защото това е като голяма ваша кауза – влизането в „Шенген“.

 

Това е кауза.

 

Но като казвате съдебна реформа – две думи за съдебната реформа. Реформаторският блок ще внесат ли свое предложение за промяна на Конституцията в частта за съдебната реформа? Обмисляте ли такова нещо Вие?

 

Най-доброто нещо, което може да се направи е тези промени да бъдат изработени от комисия, от комисия в парламента, която да е специално за промените в Конституцията. Вижте, за мен това, което ще правим с Конституцията е действие по обединяването на волята на парламента. и понеже това са представителите на българските граждани, да обединим волята на българските граждани затова, че искаме да променим – това е реформата – да променим за добро начинът, по който работи българската съдебна система. Хората искат ефективност. И тази ефективност ние всички знаем, че няма как да се получи, ако ние не сме единни. Всяка ефективност се базира на това колко привърженици ще успееш да събереш за тезата си, за каузата.

 

Без съмнение всеки иска справедливост, г-жо Кунева. Същият въпрос аз зададох в началото на предаването на Никола Филчев – бившият главен прокурор даде интервю специално за нашето предаване. Попитах го – смяната на имена в Висшия съдебен съвет (ВСС) означава ли реформа? Защо толкова държите, г-жо вицепремиер, да смените лицата във ВСС?

 

Не, не напротив. Аз не съм имала удоволствието да чуя изцяло вашето предаване и интервюто, за което говорите, но да сменим едно име с друго, това не е смяна на системата. Абсолютно, по никакъв начин. Ние пак няма да бъдем доволни от имената. А това недоволство се напластява и всъщност, не само че убива оптимизма ни, а няма работа, която да се върши без вяра и без оптимизъм, а и прави непотребно всяко усилие. Така че не става въпрос за имената.

 

Препоръчвате ли ВСС да запази, да изкара мандата си докрай? Препоръчвате ли това?

 

Това зависи от Конституцията и от закона, който ще се приеме. Независимо дали ще изкара този съдебен съвет до края мандата си, хората могат да продължат, хора, които са доказали своя професионализъм, да продължат своята работа и в следващ ВСС. Пак ще кажа, не е въпросът в конкретните имена. Те имат значение, разбира се, че имат значение. Но въпросът е системата да направи така, че да извади най-доброто от хората и да потисне или отстрани най-лошото.

 

Създава се впечатление, може би има някаква активност в съдебните среди – това е нормално, само да не е кампанийност това. Ето сега атакуват кмета на Пазарджик, обвинен е прокурора на Плевен. Т.е. има активност в залата, дано това да не е кампанийност това и дано наистина става дума за промяна на системата.

 

Ето точно това е система. Ако става въпрос за кампанийност ще отмре след 1 или 2 месеца, но ако има хора, което това им е работата, както аз искам да го направя в това антикорупционно звено, непрекъснато да следят, да могат да засичат – отдавна е трябвало да се даде сигнал. В крайна сметка, тези хора може би нямаше да стигнат до толкова тежки престъпления, ако по от рано бяха дръпнати, ако бяха отстранени от длъжност.

 

В противен случай започва лов на вещици, нали така каза г-жа Ченалова? Вие ме взимате мен за лов на вещици – така каза.

 

Не, за мисля, че това е една отбранителна позиция, която не бива да се разрешава хора, които са били с толкова много власт – да си магистрат е огромна отговорност. И тогава, когато знаеш законите, и въпреки това ги нарушаваш, имаш най-тежкото възможно наказание. По същия начин трябва да бъде за всички хора, които носят и политическа отговорност. Този орган, който създаваме, искам отново да се върна, този орган, който създаваме за борба с корупцията – единният орган – той ще започне проверка на тези около 7000 висши служили било в администрацията, било най-вече политиците. Защото това е отговорност. Когато си избран, когато трябва да водиш, да покажеш качества, от теб се иска много повече. И затова и декларацията на имуществото, и засичането на това как живееш, какво купуваш, как се държиш, съжалявам, но това върви заедно с работата.

 

Питате ли се чисто политически, примерно, сега казвате: Най-добре е да има комисия, която да изготви предложенията за реформа и за промяна в Конституцията, евентуално. Ако няма мнозинство, знаете, че много трудно без Велико народно събрание може да стане това. Т.е. ще търсите ли подкрепа? Как ще стане чисто политически? Питате ли се вече за цената на управлението? Виждате какво става – сега и протести срещу Вежди Рашидов. Това е шизофрения на протестите. Съветникът на вицепремиера Бъчварова протестира срещу Вежди Рашидов, срещу министър от кабинета. Какво става в коалицията?

 

Ние всички искаме да живеем по стандартите на Германия, да имаме това спокойствие и да имаме перспектива, но не искаме да се държим по същия спокоен начин, по който се държи един министър от немския кабинет или както се държи канцлера Меркел. Така че едното върви с другото. Ако искаме да живеем по този начин, трябва да се държим по този начин. Аз вече имах повод да кажа – един искрен разговор и едно искрено извинение, особено между хора на изкуството, които са с много по-фин профил, по-фина душевност, надявам се, че ще свърши работа. Те трябва да покажат тази душевна щедрост, да кажат какво им е минало през главата. И едно искрено извинение, според мен, би свършило работа. Както и искреното приемане на това извинение.

 

Защото се говорило едва ли не, че Радан Кънев бил сърдит на Вежди Рашидов.

 

Аз пак ще кажа, ние трябва да се държим като зрели хора. За мен умереността в поведението носи допълнителен политически плюс, защото дава възможност през цялото време да говориш разумно. Иначе, ако избухваш, хората ще слушат само избухването ти. Според мен, е много по-важно да се види какво става в културата, застрашено ли е българското кино, има ли пари за българското кино? Изпълнява ли се законът? Спомняте си, че предишния мандат на ГЕРБ това беше един от основните въпроси. Да видим дали сега нещата са се променили към добро. Това е големият разговор. И други въпроси свързани с културата. Ако ние непрекъснато теглим към скандала, никога няма да стигнем до същността. Затова, ако се успокои езикът – езикът е много важно нещо в политиката, в обществения живот, ако можем да чуем аргументите си. За мен, пак ще кажа, е много важно да има едно искрено извинение. Дано да има кой да го посрещне от другата страна.

 

Само да Ви върна – зададох Ви в началото този въпрос – чисто политически как ще се консултирате? Ще успеете ли да убедите опозицията – БСП и ДПС в необходимостта за промяна на Конституцията?

 

Надявам се.

 

Как?

 

Това, което прави – нали всички искаме да имаме разумна, спокойна и работеща държава – Народното събрание прие стратегията за реформа на съдебната система. В тази стратегия, всъщност, всичко това, което искаме да направим с Конституцията, беше залегнало в стратегията. Аз мога само да съжалявам, че това, което бяхме направили в програмата на „България на гражданите“ може би няма да се стигне дотам. Става въпрос за конституционната жалба, например. Става въпрос хората да могат да дават законодателна инициатива от определен брой хора, да има законодателна инициатива, която парламентът би бил длъжен да разгледа. Това са неща, които аз бих искала да видя в Конституцията, но ако те ще направят процеса по-бавен – добре, ще изчакаме следващия път. Но за тези промени в Конституцията, Народното събрание се съгласи, когато гласува промяна в съдебната реформа. Ще ми се да видя и текстове, които са свързвани с антикорупцията – има такава възможност. Но най-много ми се иска да бъдем навременни, да бъдем бързи, да има резултат, и тези промени, които ще направим в Конституцията да направят промените в съдебната система необратими.

 

Дано да се случи това. С извинение към нашата аудитория – много въпроси има към Вас, г-жо Кунева.

 

Освен да предложа моя „Фейсбук“ и да кажа, че ще се опитам да отговоря.

 

За съжаление, трябва да отговорим друг път на въпросите.

 

Още веднъж искам да ви благодаря за възможността да кажа няколко думи за тази годишнина от членството на България, от подписването на договора.

 

Да, един от въпросите е защо нямаше референдум за влизането в Европейския съюз, например.

 

Защото когато са започнали преговорите за България и Румъния не е предвиден референдум. Но всичко, което следим ден по ден и месец по месец, този референдум щеше да бъде в подкрепа на членството на България в Европейския съюз. Всеки ден правим референдум, всъщност.

 

Благодаря Ви, че ни бяхте на гости.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Медицинските изделия трябва да бъдат вкарани в регистър, за да се изсветлят процесите
26 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Владислав Горанов: Влизането ни в еврозоната е и политическо решение
25 Май 2017

След Брекзит Европа трябва да бъде по-единна, казва министърът на финансите пред в. „Стандарт”

trans.gif
Боил Банов: В сферата на културата за мен всичко ще бъде приоритет
24 Май 2017

Министърът на културата в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
БИСЕР ПЕТКОВ: РЕФОРМАТА НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА ОТ 2015 ГОДИНА ВЕЧЕ ДАВА РЕЗУЛТАТ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛЕДВАНА
23 Май 2017

Правилният начин за определяне на размера на минималната работна заплата е чрез механизъм, съгласуван от социалните партньори, каквато е и препоръката на Европейската комисия, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в интервю за БТА

trans.gif
Красимир Вълчев: Повече пари за учителите с принос за напредъка на учениците
23 Май 2017

Нашата рейтингова система на университетите е сред най-добрите в света, казва министърът на образованието и науката пред в. „24 часа”

trans.gif
Николай Петров: Ще настоявам за повече пари за здравеопазване, но едва след като докажа, че може да се направят и по-малко разходи
21 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути” по бТВ

trans.gif
Николай Нанков: Трябва да редуцираме поне с 400 дни строежа на тунел „Железница”
17 Май 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ЩЕ ДАДЕМ НА УЧИТЕЛИТЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДА ЗА ДЕЙСТВИЕ
16 Май 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за програма „Хоризонт” на БНР

trans.gif
Екатерина Захариева: Турция ни е много важен съюзник, но посланикът й да внимава какво говори
15 Май 2017

Трябва да възстановим контактите с Азия и Арабския свят, ще работя за прагматични отношения с русия, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

trans.gif
Валентин Радев: Оптимизацията на личния състав в МВР е една от неотложните задачи
12 Май 2017

Министърът на вътрешните работи в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения