Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Досега усвоихме 80% от европарите
14 Април 2015

Аз съм убеден, че българите ще летуват там, където им е най-изгодно и където има най-добри условия, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика

Г-н Дончев, реформаторите поискаха от вас да не бързате със сливането на митниците и НАП, за да няма сътресения в системата. Консултиран ли е с тях ходът на правителството?

 

Това е записано в програмата на ГЕРБ и е коментирано в хода на преговорите. Тяхното мнение беше, че предложението е добро, но може да предизвика трус в системата и не бива да се бърза. Говорихме за отсрочка от половин година. Сега са минали пет месеца. Има много аргументите, че е време за подобна мярка. А и като говорим за сътресения в системата, наблюдавайки някои негативни явления от последните месеци, не знам дали в момента системата няма нужда от малко трус.

 

България вече реши да сезира ЕК за готвения от Гърция авансов данък от 26%. Кажете все пак какви са вариантите за реакция на страната ни. Единствено от Брюксел ли чакаме да ни реши проблема?

 

Първо да започнем с новината, че има определено движение в Гърция по отношение на данъка. Има информация, че ще се прилага изборно, с изясняване на всеки отделен случай. Твърдят, че няма да го прилагат за фирми, които имат реален стокооборот с Гърция, т.е . когато няма фиктивни сделки.

 

Значи техният и нашият ДАНС ще се намесват?

 

Вероятно става дума за приходните администрации. Но това е информация, натоварена с известна доза неяснота. Принципният въпрос е, че тук не говорим за нарушение на конкретна норма на европейското законодателство, а на договора за функциониране на ЕС. Това решение удря фундамента на Европа - общия пазар. Той изключва всякакъв режим на протекционизъм. Едни от първите засегнати, които повдигнаха въпроса и аз се срещнах с тях, са представителите на гръцкия бизнес у нас. Тук има преместени от Гърция производства поради по-добрите условия у нас. Финансовото ни министерство вече уведоми ЕК. Очакваме реакция от тяхна страна, но това не изключва действия на двустранно ниво – между външните министри. Разчитам да се прояви разум и да не се наложи чрез репресия от Брюксел да се стигне до отмяна на подобно решение. Очаквам до няколко месеца да имаме силна реакция от ЕК. Въпросът е не дали, а кога ще бъде отменен този данък. Остава и опцията с Европейския съд, която е по-бавна.

 

Обмисля ли българската страна някакви реципрочни мерки спрямо Гърция, ако бъде въведен такъв данък?

 

Това не е междудържавен проблем, не е и търговски спор. Можем да говорим за реципрочни мерки, когато става дума за търговски или политически спор. Само изискването за политически коректен тон ми пречи да кажа, че този данък е антиевропейски.

 

Премиерът вече призова българските туристи да останат у нас, вместо да отидат в Гърция. Дали не може да ги призове втори път, за да им покажем, че не приемаме такова антиевропейско поведение?

 

Не знам как можем да направим връзка между едното и другото. Аз съм убеден, че българите ще летуват там, където им е най-изгодно и където има най-добри условия. Може би част от тях ще се съобразят с призива на министър-председателя „да подкрепим българското“. Тоест към икономическите аргументи ще се добави щипка емоции. Но не смятам, че трябва да правим връзка между данъка и това кой къде почива. По-неприятна връзка може да се направи между въведения данък и „Турски поток“. Това за мен е неприятната интерференция.

 

Вие каква връзка правите?

 

България следва стриктно европейските правила и понесе негативи за това с „Южен поток“. Ако алтернативният проект „Турски поток“ бъде подложен на детайлен икономически, политически и технически анализ, ще видим, че единствената му цел е да заобиколи България. Трасето е по-дълго, по-скъпо като изграждане, по-скъпо като такси и минава през няколко държави, които не са член на ЕС. От европейска гледна точка „Турски поток“ е по-несигурен и по-скъп. Когато коментираме общата европейска съпричастност, тук интересният въпрос е друг. Дали ЕК ще влезе в конфликт с Русия заради същите правила както при „Южен поток“? В тази ситуация ЕК трябва да покаже, че държи на спазването на правилата навсякъде в Европа.

 

Георги Първанов упрекна на пресконференция външния министър заради срещата в Будапеща на страните от „Турски поток“, на която не беше поканена България. Той обяви, че това е провал за министър Даниел Митов, може би за да не обиди премиера и правителството, че са се провалили?

 

Не мога да разбера ние какво общо имаме с проекта „Турски поток“ и какво място имаме на тази среща. Нашият формат е друг. Това е работната група на високо равнище, инициирана от вицепрезидента на ЕК Марош Шевчович. Първото й заседание бе проведено в София. Ще имаме още срещи в подобен формат, като някои от тях също ще бъдат в България. Ние нямаме място в инициативата „Турски поток“.

 

Съвсем ли умря идеята за газов хъб, така че България да стане разпределител на газ на Балканите?

 

Напротив, точно от гледна точка на европейските правила и в пълен унисон с енергийния съюз тази идея според мен е съвършено реалистична. Въпрос на преговори и на детайлен правен анализ от европейските институции. Тази идея може да се случи само ако е подкрепена и от ЕК. Може би веднага след празниците ще се видя с еврокомисаря по енергетиката Шефчович и ще коментираме темата.

 

Защо ГЕРБ показва колеблива позиция по въпроса дали главният прокурор или финансовият министър да развали спорни частни сделки?

 

Когато вземем бързо решение, търпим укори, че сме действали прекалено бързо и не сме го съгласували с всички. Когато има очевидни усилия да се намери най-доброто решение в една трудна ситуация, имаме колеблива позиция. На случая „КТБ“ не трябва да гледаме само ретроспективно. Подобна поправка може да сработи в бъдещи ситуации с имущество, свързано с КТБ.

 

Обявихте, че скоро очаквате ЕК да одобри Оперативната програма „Околна среда“. Можете ли обаче да кажете какво стана с реформата във водния сектор, която е условие да ни отпуснат парите за нея?

 

Оперативната програма трябва да подпомага реформата във водния сектор. Тук претенциите на ЕК са до голяма степен основателни. Инвестициите в сектор „Води“ може да се случват само при консолидация на регионално ниво. Не можем да си мислим за проект за водоснабдяване на ниво малка община. Не можем да си позволим две малки общини, една до друга, да имат две пречиствателни станции. Това трябва да се случва на областно ниво и да се обслужва от един оператор, който покрива цялата територия. Имахме дебат кой да бъде бенефициент на мерките във водния сектор - общините или ВиК дружествата.

 

И какво се разбрахте, кой последно ще може да харчи парите за водните проекти?

 

Реформата е процес, който отнема време - за прехвърляне на активи, за окрупняване на територии, имаме още малки общински ВиК. Имахме изключително тежък разговор преди две седмици в моя кабинет с генералния директор на дирекция „Регионална политика“ към ЕК Валтер Дефа, с директора от ГД „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК Витория Алиата ДиВилафранка и всички експерти на комисията. От другата страна на масата бяхме аз, Лиляна Павлова и Ивелина Василева. Няколко часа горещо разговаряхме. Разговорът ни беше как процесът на реформа да не бави инвестициите, защото тя може да отнеме и две години. Споразумяхме се да има определен кръг проекти за около 300 млн. лв., които да тръгнат веднага след одобряване на програмата. Това са останали от този програмен период и може да стартират веднага. Наричаме ги early birds (ранни птички). Споразумяхме се и договорите за възлагане да се сключват от ВиК операторите. Но от ЕК приеха позицията ни, че този процес няма как да изолира общините, т.е. всички проекти ще се изпълняват в партньорство или в консорциум с тях.

 

Общините ще могат ли да усвоят пари по тези проекти?

 

Не, само ВиК дружествата ще възлагат договорите за строително-монтажните работи. Но да не мислим само за провомощията по Закона за обществените поръчки. Местните власти имат правомощия по Закона за устройство на територията (ЗУТ), те издават разрешителните за строеж. Някои от водните проекти са много нервни. Има десетки километри изкопи и хората ще трябва да живеят в такава среда година и половина. Може да им спират водата през ден. В такава ситуация цялата обществена енергия се насочва към местната власт. Ако общината не е въвлечена, на база правомощията по ЗУТ един кмет може да блокира изпълнението на такъв проект. Освен това улиците, които са общинска собственост, трябва да се възстановят.

 

Колко оперативни програми са одобрени от ЕК?

 

По време на преговорите преди две седмици изчистихме спорните въпроси по ОП „Околна среда“ и ОП „Региони в растеж“ и приемането им е въпрос на техническа процедура. Всички останали пет оперативни програми вече са одобрени.

 

Като теглите чертата сега, каква усвояемост на средства от ЕС отчитате?

 

6 400 000 000 лв. вътрешни плащания, което е 80% от заделените за страната ни средства за седем години. От началото на тази година са платени 440 млн. евро, което съответства на прогнозата към края на март. До края на годината трябва да разплатим почти 2,5 млрд. лева. През последните седмици се събудиха големите инфраструктурни програми, така че се надявам плащанията да се движат изцяло според прогнозата.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения