Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Само търговци на ток са печелили от износа
14 Април 2015

Свиването на дефицита ще позволи НЕК да не иска скок на ел. енергията от 1 юли, казва министърът на енергетиката пред в. „Стандарт”

 

Г-жо министър, чувствате ли се като коректив на икономическата история на България, след като успяхте да постигнете промяна в несправедливи договори, сключени още на 13 юни 2001 г. с двете "американски" топлоцентрали в комплекса "Марица-изток"?

 

Справедливи или не, дългосрочните договори с двете частни топлоелектрически централи в комплекса "Марица-изток" са факт. Финансовият дефицит в НЕК е достигнал такива размери, които вече застрашават нормалното функциониране на енергийната система. Това наложи комплекса от мерки, които ние изпълняваме и част от които бе предоговарянето на условията за изкупуване на електроенергия от двете централи - ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3". Радвам се, че успяхме да постигнем споразумение с нашите американски партньори и бих искала да им благодаря за конструктивния дух, който имахме по време на преговорите. Цената, по която се изкупува от частните тецове, се състои от две части - за разполагаемост и за енергия. Според условията на договорите, цената за разполагаемост е доста по-висока, от колкото тази, по която им се плаща, когато работят. Ето защо се фокусирахме върху промяна в цената за разполагаемост - с AES +тя се намалява с 14%, а с Контур Глобъл със 17% до 2018 г. и за следващите години до края на договора - с 15%.

 

Възможно ли е да се постигне второ договаряне с двете централи, този път - за намаляване на изкупните цени, и евентуално - кога?

 

Както вече отбелязах, постигнатите споразумения са само част от комплекса краткосрочни и средносрочни мерки, които трябва да стабилизират енергийната система и да запушат финансовите пробойни в нея. Тези мерки включват също прекратяване на преференциите за топлоелектрическите и заводските централи, които не произвеждат по високо ефективен начин, както и за нови ВЕИ, присъединени към системата. В средносрочен план считам, че пълната либерализация на пазара също ще съдейства за постигане на стабилност на енергийната система. Смятам, че постигнатото миналата седмица намаление на цените на двата ТЕЦ-а е добро постижение. Първо трябва НЕК да изплати задълженията си от 700 млн. лв. към двете компании. Това ще стане до края на юни с кредитен ресурс, който БЕХ ще изтегли. Една голяма част от средствата ще отидат директно в "Мини Марица-изток" за погасяване задълженията на централите към тях.

 

Както каза президентът на бизнес звено Европа на "AES" Хулиан Небреда при подписването на споразуменията, те оценяват това като своя принос към стабилизирането на българската енергетика.

 

Как ще се отразят споразуменията на финансовото състояние на НЕК?

 

Постигнатото до момента се изразява в 1 млрд. лева спестени разходи за НЕК за целия период на договорите, или по около 100 млн. лева годишно. На фона на годишния дефицит от 644 млн. лв. това не е никак малка сума. Имаме амбицията с комплекса от мерки, които предприемаме, да "занулим" дефицита в енергетиката още през настоящата година.

 

Ще окажат ли някакво влияние споразуменията с двата ТЕЦ върху цените за вътрешния пазар?

 

Това намаление на дефицита ще позволи на Националната електрическа компания да не иска увеличение на крайните цени за новия ценови период. Важно е да уточним, че намалението на цената за разполагаемост, което постигнахме с двете централи, няма как директно да се отнесе като намаление на цените за крайния потребител.

 

Ще предприемете ли стъпки и за промяна на условията по дългосрочните договори, сключени с ВЕИ централите и в каква посока?

 

Ако искаме да бъдем правова държава, която спазва правилата и на която инвеститорите вярват, евентуална промяна в договорите трябва да става единствено на масата на преговорите при съгласието на двете страни. Така, както направихме с ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3". В случая с ВЕИ централите става дума за стотици инвеститори, преговорите с които вероятно биха отнели години. Сами разбирате, че не това е решението, което търсим. Затова предприехме стъпки за премахване на преференциите за новоприсъединени ВЕИ към системата. По информация на Евростат, страната ни вече превишава заложения дял на възобновяемите енергийни източници. Ангажиментът на България е до 2020 година делът на възобновяемата енергия да е 16%, още през 2013 г. сме го нахвърлили.

 

В момента в процес на изграждане са около 40 мегавата водноелектрически централи и около 160 мегавата вятърни. С тях няма да бъдат сключени договори за преференциално изкупуване на електроенергия.

 

На съвместната дискусия, организирана от в. "Стандарт" и КРИБ обявихте, че работите за уеднаквяване на облагането на електроенергията за износ с това за вътрешния пазар с добавката "задължения към обществото". Какъв е механизмът да се случи това (чрез промяна в чл. 35 от ЗЕ или по друг начин) и в какъв срок?

 

Надявам се това да се случи в най-кратки срокове, защото действително сега българският бизнес е поставен в неблагоприятна позиция спрямо основните си конкуренти от региона, които купуват с 30% по-евтин български ток. Идеята е била чрез премахване на таксата да се стимулира износът, което да "налее" средства в енергийната система. Но това така и не се е случило. Енергетиката е продължила да бъде в плачевно състояние и дефицитите са продължили да се задълбочават. От промяната са се възползвали няколко търговци на ток, за сметка на голяма част от българския бизнес. Заедно с министър Лукарски ще направим необходимите нормативни промени, така че износът на електроенергия да не е за сметка на българската икономика.

 

Какъв ще е конкретният резултат от налагането на добавката "задължения към обществото" върху електроенергията за износ?

 

Въпросът трябва да се разреши от гледна точка на повишаване конкурентоспособността на български бизнес и подобряване условията за неговото развитие у нас. Разликата в цената за износ и за вътрешния пазар поставя българските предприятия в по-неизгодна позиция.

 

Няма ли да доведе до намаляване на износа и съответно - да намаляване на работата или дори до закриване на отделни централи и въгледобивни мини?

 

Ако дадена централа изнася по-голямата част от своята електроенергия, тя не получава за това съществено по-големи приходи, отколкото би получила при продажби на вътрешния пазар. Както казах, разликата в цените отива главно като приход за няколко десетки търговци на електроенергия, а не за централите. Затова не вярвам, че подобна мярка ще доведе до закриване на мощности.

 

Дали би се отразило възстановяването на добавката "задължения към обществото" върху цените за вътрешния пазар и как?

 

И в момента добавката "задължения към обществото" се включва в цената на електроенергията, която се използва за производство на стоки в България.

 

Да очакваме ли някакви конкретни стъпки от кувейтския инвеститор, който беше проявил интерес към проекта за АЕЦ "Белене"?

 

Предложението от кувейтския инвеститор за "Белене" постъпи в Министерския съвет - подробности нямаше, а само заявка за интерес. До момента среща с компанията не е провеждана. Ако дойдат с предложение и конкретни параметри - готова съм да изслушам всяка компания, която има инвеститорски намерения.

 

С цел намаляване на разходите - ще бъдат ли предприети стъпки за прекратяване на българското участие в компанията "Южен поток България" и кога?

 

Официален документ, от който да са ясни намеренията на руските ни партньори от "Газпром" по отношение на проекта "Южен поток", не сме получавали. Така че ние нямаме юридическо основание да пристъпим към подобно прекратяване. Рано е да се говори за това.

 

Каква ще е съдбата на Проектната компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" след отказа на "Уестингхаус" да стане инвеститор в 7-и блок на централата?

 

Срокът на подписаното с "Уестингхаус" споразумение бе 31 март. Въпреки това ние държим работата с "Уестингхаус" да продължи. Те остават стратегически партньор за българската ядрена енергетика, като компания с международен опит. Надяваме се по време на бъдещите ни разговори да намерим взаимоизгодно решение и за двете страни. България не е затворила вратата за реализацията на проекта за изграждане на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", но трябва да има стратегически инвеститор. Така че проектната компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" продължава да работи.

 

Ще бъдат ли осигурени необходимите средства за нагнетяване на нови количества природен газ в ПГХ "Чирен", за да бъде използвано намаляването цената на газа в максимален размер?

 

Всяка компания, която проявява интерес, може да запази собствени количества природен газ в хранилището в Чирен - "Булгартрансгаз" ЕАД обяви такава процедура.

 

"Булгаргаз" от своя страна възнамерява да закупи и съхрани 280 млн. куб. м синьо гориво. Около 1/3 от количествата ще бъдат закупени със собствени средства, а за останалата част се водят разговори с кредитни институции за осигуряване на ресурса.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения