Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: 2015 година ще е рекордна по усвояване на евросредства
24 Март 2015

Причината се крие и в това, че има застъпване на двата програмни периода, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Преди всички“ по БНР

 

В обръщението си миналата седмица президентът Плевнелиев констатира пълен консенсус в управлението и използването на еврофондовете и изрази надежда 2015 г. да бъде рекордна за България по усвояване на евросредства. Постави и две конкретни задачи, по които обаче е известно, че правителството работи – нов Закон за обществените поръчки и Закон за еврофондовете. Ще коментираме темата сега с вицепремиера Томислав Дончев. Ако погледнем календарно и ако е вярно това, което разбирам - че Законът за обществените поръчки (ЗОП) се очаква да е факт, в сила догодина, както и Законът за еврофондовете, явно ще трябва да се борим за парите без тези закони.

 

Доколкото амбицията и двата текста – и ЗОП, и така наречения Закон за еврофондовете, е да бъдат предоставени на вниманието на българския парламент преди края на годината. Разбира се, идеята на ЗОП е да влезе в сила от 1 януари 2016 г., но той трябва да е процедиран през парламента доста по-рано – да кажем може би да се гледа до средата на годината. Същото е със Закона за еврофондовете. Разбира се, не бива да забравяме, че когато (не се разбира)… Закона за европейските фондове, той ще обслужва плащанията от така наречения „нов програмен период“, или настоящия – 2014-2020 г., а 2015 г. е последната година от стария програмен период. Така че не е съвсем конструкцията, че ще се борим за парите без въоръжението на тези два нови текста.

 

А доколко е реалистично това очакване на президента 2015 г. да е рекордна?

 

2015 г. ще е рекордна поради простия факт, че в нея имаме застъпване на двата програмни периода. Ние имаме да разплатим около 2,5 милиарда евро от стария програмен период от 2007 до 2013 г., поне това е целта, която трябва да гоним, ако не искаме да има отписани средства. Това, което е платено до края на годината, това ще е делът на плащанията през този програмен период. И допълнително имаме амбицията да отворим процедури за няколко милиарда евро от новия програмен период по всички оперативни програми (не се разбира)… Така че акумулирането на суми, застъпването между единия и другия програмен период (не се разбира)… годината да бъде рекордна. Но всъщност важният рекорд е този, който остава в (не се разбира)…

 

Важен ли е рекордът, или по-скоро, както се казва, дългосрочната победа е по-важна?

 

Не толкова счетоводният или статистическият запис на плащанията е най-важен – не, че няма да го следим и ние, и европейските ни партньори с голямо основание; не, че резултатите няма да бъдат мерени с него. Но два пъти, три пъти по-важно е това, което се постига с тези пари. Още нещо - не бива да забравяме, че 2020 г., колкото и да изглежда далеч в бъдещето, не е чак толкова много напред, вероятно ще бъде последният програмен период за България с такава интензивност на финансирането по дълъг списък с причини: поради промяната в някои статистически показатели на страната, поради промените, които текат на европейско ниво. Така че всеки ден от тези следващи – те са повече от пет години – трябва да бъде използван, за да бъде използван, за да може този паричен ресурс да се превърне в тези структурни предпоставки, които дългосрочно трябва да направят България по-модерна и по-богата държава. В противен случай някой – ние или друг, след повече от пет, шест, седем години може (не се разбира)… възможности сме пропуснали.

 

Успешното приключване на стария програмен период, за който вие говорите, предполага това да стане и със средства от държавния бюджет. Появиха се съмнения – кажете така ли е – че част от тези толкова оспорвани пари, които държавата даде възможност на правителството да тегли като външен дълг, ще са, за да се гарантира и това, че ще има достатъчно пари в бюджета за поемането на тази част от плащанията, които са през бюджета?

 

Националното съфинансиране никога не е стояло под въпрос. Никога не е стояла под въпрос нито коментар или конкуренцията на различните видове разходи в бюджета, когато се е кроял бюджет, някога да е поставяно под въпрос, или по степен на приоритетност след някой друг подобен разход. Колкото до процедурата за дълг, ние сме обяснявали неведнъж, но щом е необходимо, ще го повторим още веднъж. Това е свързано освен с рефинансирането на стар дълг, с възможност да се финансират и дефицитите за следващите две или три години. От какво се формира дефицитът в съответната година, вече е въпрос на кройка в бюджета, но няма пряка връзка между съфинансирането, осигурено от държавата, и емитирания дълг. Интересно интелектуално или ментално упражнение, но в случая е по-далеч от истината.

 

Ами, продължава да е още актуално. Сега за двата важни закона, за които говорихме – ЗОП и Закона за еврофондовете. Знаем, че големият проблем на България дотук около оперативните програми идваше във връзка с дефицитите в ЗОП. Чета сега, че обръщате нещата наобратно, т.е. първо се гледат ценовите оферти, след това се гледат останалите параметри.

 

Това е възможност, която може да бъде прилагана, която ще води до много по-бърз процес. Когато се отварят първо ценовите предложения и процедурата е за най-ниска цена, е ясно кой участникът, който е предложил най-ниска цена. Проверяват се документите на съответния участник - ако те отговарят на всички изисквания, той директно може да бъде обявен за победител, без дълги и сложни упражнения и детайлен анализ на всички оферти. Щом този, който е предложил най-ниска цена, съответства на всички изисквания на процедурата, какво друго има да се проверява? Това може би е най-интересното, но далеч не е най-важното в закона. Когато коментираме закона, нека на първо място спомена ангажимента ни да транспонираме новите директиви в сферата на обществените поръчки. Срокът за това е април 2016 г., но ние имаме амбицията, както коментирахме преди малко, да се случи по-рано. На второ място - може би на първо място по важност - старият текст е тотално лишен от функционалност. В него има рудиментарни натрупвания от различни идеи през годините, много промени. Трудно може да се каже, че старият закон следва някаква ясна логика, тотално нефункциониращ, излишно усложнен. Анализът показва, че голяма част от грешките се дължат не толкова на злонамереност от страна на възложителите, а за (не се разбира)… да бъдат следвани тези текстове. Новият закон, освен че ще транспонира директивите, трябва да съответства на задачата, която е дадена на работната група, а задачата, която е дадена, тя да бъде толкова проста, колкото е възможно да бъде проста. Разбира се, освен иновацията в обръщането на процедурата при най-ниска цена, която коментирахме преди малко, бих споменал възможността за пълна електронизация на процесите. Тук се създава цялата правна основа в новите текстове на закона и това прословуто намаляване на административната тежест, което се коментира с повод и без повод. Тук имаме амбицията, и така ще стане, за рязко намаляване на административната тежест чрез замяна на всички документи, които трябва да предоставят кандидатите, чрез единна декларация за обществени поръчки, като това, което декларира всеки от кандидатите, се проверява, когато се стига до подписване на сключвания договор, като амбицията е повече проверки да текат по служебен път между различните администрации, а не в конкретния случай бизнесът да става куриер между една или друга структура на държавната администрация, както често се случва и по повод кандидатстване в търгове. Разбира се, голяма част от натрупванията през последните години, които са показали, че не работят, ще бъдат отстранени. Предложен е оптимизиран вариант на така нареченото „едноинстанционно производство“ – само пред Комисията за защита на конкуренцията, когато става дума за поръчки под националните прагове.

 

Обаче остава и възможността за възлагане без търг.

 

Коментирате така наречения „ин хаус“ възлагане, или вътрешно възлагане?

 

Да, винаги там има съмнения, че всъщност нещо не е извънредно, нещо друго е довело в крайна сметка до преминаването на (не се разбира)…

 

За да бъда докрай последователен, още като народен представител в българския парламент, когато текоха последните промени в ЗОП от преди година и няколко месеца, самият аз имах остри коментари по повод текстовете на така нареченото „ин хаус“ възлагане, които бяха включени тогава в закона. Нека да обясня за всички, които не знаят за какво става дума. Когато възложителят е министерство, община или агенция и има търговско дружество, което е 100% негова собственост, тя може да му възложи каквото поиска, без да следва процедура. Ако трябва да бъдем коректни, това е възможност, която произлиза от едно решение на Европейския съд. В конкретния случай подобен запис вече има в новата директива. Така че ние трябва да включим подобен ред в закона. Тук същественият въпрос е дали трябва да оставим режима такъв, какъвто е в момента, а той е тотално отворен. „Ин хаус“ може да има в абсолютно всички сфери по всякакъв начин, кой както поиска. Големият проблем тук, най-същественият проблем – ние не можем да предизвикаме забран, при условие, че подобен режим е уреден на европейско ниво. Но най-голямото предизвикателство тук на първо място е ценообразуването, когато няма конкурентна процедура на каква цена се извършва възлагането – на първо място. И на второ място за мен големият риск през „ин хаус“ възлагането, през общинска или държавна фирма да се извършва превъзлагане на други компании и по този начин да се избягва де факто процедурата по обществена поръчка – факт, за който трябва да се следи внимателно. При кройката на новите текстове от закона ще имаме предвид и единия, и другия риск.

 

Т.е. това ще трябва да бъде прецизирано много добре в закона. Един финален въпрос. Цитирам ви отпреди три-четири дни: „Няма сделка за БТК“. Още ли смятате така, предвид очакването днес едни хора да дадат пресконференция и да обяснят какво се случва с „Виваком“?

 

Ще бъда пестелив, коментирайки темата, както бях пестелив, коментирайки и преди три дни.

 

И тогава, да.

 

Ситуацията е динамична. В началото изглеждаше, че това, което се случва, има повод или има характер по-скоро на блъф. Само 20 часа след това информацията, с която разполагах, беше различна.

 

Т.е. има движение на акциите, така ли?

 

Движение определено има. Сега, дали имаме реална смяна на собствеността или друг тип движение. Не бих желал да коментирам, но това, което се случва в момента, не е просто блъф.

 

Въпросът обаче, г-н Дончев, е дали по някакъв начин правителството, изобщо държавата може да реагира, тъй като много интересни подробности от биографията на така наречените европейски инвеститори се изнасят.

 

От една страна, чисто (не се разбира)…, формално погледнато, става дума за движение в капитала на абсолютно частни компании – от една страна. От друга страна, обаче, след всичко, което се случи с КТБ, държавата е в съвсем друга роля. След изплащането на гарантираните депозити държавата има и правно, и морално основание да счита, че голяма част от активите на банката би следвало да се използват за удовлетворяване на направените разходи, защото това са 3,6 милиарда – пари на всички български данъкоплатци. Коректен беше въпросът ви какви са механизмите да бъде направено това. Аз считам, че след избора на временен синдик държавата - не правителството, държавата изобщо, ще има повече възможности да преследва интересите си, а това в крайна сметка са интересите на всички българи, защото платените пари не са дошли от нищото - те де факто са платени от всички български данъкоплатци.

 

Т.е. смятате, че когато, може би още тази седмица, съдът прати вече временните синдици в КТБ, те трябва да погледнат какво се случва. Разбира се, след като научим какви са тези хора. Но ако е вярно, че те имат интерес и към „Дунарит“, и към ТВ7, изобщо други особени фирми, наистина вече държавата има проблем.

 

…(не се разбира)… може да очаквате коментираните активи и компании, някои от които са атрактивни, да не се радват на интерес или да не бъдат правени прави или обратни опити за придобиване или съхраняване. Но мисля, че казах толкова, колкото мога да кажа.

 

Добре, благодаря Ви и за това, което казахте. 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения