Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif26.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Има шанс през страната ни да преминава газ от шест източника
14 Март 2015

6 млрд. лв. европейско финансиране могат да се излеят в икономиката ни през 2015 г., казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „24 часа”

 

Г-н Дончев, кога и пред кого в ЕК ще представите газопровода, който ще пренася азерски газ? И кой е този газопровод - “Набуко” или интерконекторът Гърция-България?

 

Газопроводът не може да се разглежда извън общата и сложна картина на доставките на газ и съдбата на България в тази ситуация. Нека да направим преценка какво имаме. Първо - тройката тръби, които идват от Русия през Молдова и Румъния. Те са с капацитет 25 млрд. куб. м газ - едната отива в посока Турция, другите тръби - в посока Гърция и Македония.

 

И нашата транзитна мрежа обслужва транзита на руския газ.

 

Да, точно така. Има ТАНАП (трансанадолския газопровод), по който до 3,5-4 г. ще идва каспийският газ. Той ще стига до южната ни граница. Имаме неприключилия все още “Южен поток”, който в континенталната му част е под въпрос, но в морската му част, смятам, че все още е възможен. Това е трети източник. Ако не броим добива от дълбоко Черно море, с който трябваше всъщност да започнем, източниците стават 4.

 

Защо трябва да започнем от местния добив?

 

Защото е най-важен от всичките тези неща.

 

Каква е вероятността да има добив на газ от блоковете в Черно море?

 

Вероятността е 100%. Това, което е с по-ниски проценти на вероятност, сигурно 70%, е да има големи залежи за 200 г. напред. Към 60% е вероятността да има и нефт. Имаме и така наречения вертикален газов коридор.

 

Той е от Гърция през България до Румъния. Него ли ще представяте в Брюксел?

 

Чакаме да приключи описанието на цялата схема, за да стигнем до трасето през България. Друг източник е Румъния. Тя не транспортира газ, но добива и успява да държи цената си ниска. В един момент ще започне да експортира в посока юг. Очертава се и словашката инициатива...

 

Това е “Ийст ринг”, нали?

 

Точно така, словашката инициатива е доставки от “Северен поток”, терминали за втечнен газ, норвежки газ и всичко, което е на север, да се транспортират на юг. Идеята е да се използва част от газопреносната мрежа на Украйна газът да влиза в тройката тръби, които идват от Русия през Молдова към България. До момента изброихме 6 възможни източника на газ.

 

Как България се включва във всичко това?

 

Да видим първо как България се включва в ТАНАП? Това е по българо-гръцкия интерконектор. В последните месеци имаме невероятен прогрес, настъпен е педалът до дупка, защото проектът е хиперприоритетен, макар че капацитетът му е само 5 млрд. куб. м на година. Ако говорим за йерархия на приоритетите, първият е сигурност на доставките и с тази газова връзка го гарантираме. Вторият приоритет е България да си запази ролята на транзитираща страна. Транзитът е приходи, стойността на мрежата ни е 25 млрд. лв. и както казва премиерът, не можем да я нарежем на скрап. И на трето място - ако по геополитически причини страната ни бъде заобиколена от газопреносните потоци, това за мен е риск за националната сигурност.

 

Има една китайска приказка - като ни предлагат лимон, да си направим лимонада ли?

 

Точно така. И стигаме до 2 неща. При условие че имаме 5 или 6 източника на газ, нормалното е да започнем да мислим за газоразпределителен център. А като говорим за доставки на газ в посока запад или северозапад, трябва да започнем да мислим за трасе, по което да се движат тези доставки. Дали ще го наречеш континенталната част на “Южен поток”, или “Набуко”, е все едно. В България могат да влязат, включвайки и собствения добив, не по-малко от 75-80 млрд. куб. м на година.

 

В туитър сте написали - газът тече от едно място, а парите от друго. Какво значи това?

 

Газът идва от изток или от югоизток, а парите към България се движат по-скоро от Запад. Особен кръстопът е България.

 

Ще срещнете ли потоците газ с парите?

 

Напълно възможно е. Сръбската газова връзка се прави изцяло с европейски пари. По гръцката може да имаме 50% еврофинансиране. Но имаме шанс за 6 източника на газ към България и всички предпоставки за интензивна газова търговия. И е реално да има газоразпределителен център, той може да бъде при Варна. Но за да правиш търговия трябва трасе. А когато говорим за пари, същественият въпрос е какво представлява това трасе? Един вариант е да бъде европейски проект. Другият е - пак европейски проект, но съчетан с публично финансиране и със силно участие на частни оператори. Това са двете отворени опции и ние водим интензивен диалог и на Запад, и на Изток, за да направим една подобна хипотеза реалистична.

 

Руският президент Владимир Путин в последните си изяви не отхвърли “Южен поток” в морската му част.

 

Не я отхвърли. А аз преди 2 седмици изпратих писмо до ЕК да поискам правен анализ за съответствие с европейското законодателство на хипотезата руска тръба да стига до българската територия от Черно море, но без продължаваща сухоземна част. Искаме, преди да провокираме интереса на всичките играчи, които биха участвали в хъб или трасе, от правна страна всичко да е ясно. И очаквам отговор. Сигурен съм, че това ще бъде основание за руски интерес към тръбата. А разпределителният център може да бъде пилотен проект за Европейския енергиен съюз.

 

Промените в енергийния закон, които вече са факт, ще свият ли дупката в енергетиката?

 

Няма как да бъде свита с промените, въпросът е тя да не се разширява, да не се трупат нови дефицити в системата. Дупката може да бъде свивана с други мерки.

 

С увеличаване на цената?

 

Не. Не смятам, че увеличението на цената е решението на проблемите в енергетиката. Трябва да бъдат полагани всички усилия цената на тока да е ниска. По-скоро мерките са в по-доброто управление. Това са бъдещи действия, които са свързани с акции на пазара, с държавни гаранции.

 

В началото на мандата казвахте стряскащи нещаза европарите, които ще бъдат загубени. Напоследък говорите, че тази година ще бъдат усвоени 4,5 млрд. лв. от старите програми и още 1,1 млрд. лв. ще бъдат платени тази година от новите.

 

Питате ме какво се е случило за тези 4-5 месеца ли? Без да провокирам излишно скромността си, резултатът е отпушено финансиране на двете оперативни програми - “Околна среда” и “Регионално развитие”, и приети 4 от 7-те програми от новия програмен период. И редуциране на риска от загуба на средства за 2014 г. 10 пъти. Когато влязохме в управлението, рискът бе да загубим между 250 и 500 млн. лв., приключихме годината с 27 млн. Новината е, че най-трудното предстои. В рамките на 2015 г. трябва да разплатим всичко от стария програмен период - това са 5 млрд. лв.

 

Предстои да приключим всички спорни въпроси по “Околна среда” и “Региони в растеж”, което очаквам да стане скоро. Така че амбицията е колкото може по-скоро да започне новият програмен период.

 

Той не започна ли?

 

По програмата “Човешки ресурси” вече е започнал. Но вече имаме една нулева година - 2014-а. Целта е да няма две, както беше през предишния период. Ако нещата са както ги планираме, тази година трябва да платим от новия програмен период 1 млрд. лв.

 

Това означава, че само от европейско финансиране в икономиката ще влязат между 5 и 6 млрд. лв.?

 

Точно така, тя ще бъде най-силната от началото на членството ни в ЕС.

 

Тогава защо в бюджета предвидихте ръст от 0,8%? И след като през 2014 г. с всичките протести и нестабилност, ръстът на БВП е 1,7%.

 

Защото сме консервативни. А и не забравяйте, че през 2014 г. се случи криза с една банка, а негативният ефект се очаква през 2015 г. Прогнозата ни е съобразена и с консервативните предвиждания на ЕК. Предпочитам към края на годината да има приятна изненада и растежът да се окаже по-голям.

 

Да се окаже 2%, например?

 

Дай боже. 2% е прагът, над който икономиката започва да усеща растежа.

 

Смятате, че растежът ще се усети ли?

 

Дай, Боже.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения