Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Свиваме дефицита в НЕК с промени в Закона за енергетиката и предоговаряне на договорите с американските централи
22 Февруари 2015

Министърът на енергетиката в предаването „Неделя 150“ по Българското национално радио

 Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която в края на седмицата отчете своите 100 дни управление е наш събеседник. Добре ли се изрази вчера премиерът Борисов като сравни състоянието на енергетиката и по-специално НЕК с крастава жаба? И кого всъщност трябваше да убеди с това, че до юни трябва да се анулират дълговете в енергетиката?

Смятам, че премиерът много добре образно пресъздаде състоянието на българската енергетика към настоящия момент. А то наистина е много тежко. Енергетиката е във финансов колапс на практика. И ако ние не предприемем бързи и адекватни действия, състоянието наистина ще се влоши и на практика ще колабира българската енергетика, оттам и българската икономика.Много от мерките, по които работим, разбира се, са непопулярни и са действия, които никой досега не си е и помислял да предприема. Знаете, че енергетиката е изключително важен сектор - касае, както всяко едно домакинство, така и бизнеса, така и цели сектори в българската икономика.

Основен разбира се, но какво още в освен мерките, които вече започнахте да предприемате, и за които говорихте на своята пресконференция в петък? 

На първо място, секторът трябва да бъде финансово стабилен. Какво направихме ние за тези първи 100 дни от нашето управление? Първото нещо, към което пристъпихме като спешни и краткосрочни действия, беше да поканим на масата на преговорите нашите американски партньори от двете американски централи "Марица Изток 1 AES" и "Контур Глобал Марица Изток 3". В петък успяхме да подпишем меморандум за разбирателство с двете американски централи. Постигнахме обща визия и разбиране по отношение на това, че тези договори трябва да бъдат предоговорени. Като тук говорим за цената, която се отнася за разполагаемостта, тъй като цената, която плащаме на двете американски централи условно казано е от две компоненти. Едната компонента е свързана с цената за мощност. Другата компонента е свързана с цената за енергия. Само пояснявам, без да навлизам в подробности, че цената, която ние плащаме за мощност или за разполагаемост, т.е. да не работят централите, но да бъдат в готовност, ако трябва да се включат  в системата е по-висока, доста по-висока, от тази, ако централите произвеждат електрическа енергия. Ние стигнахме до разбирането, че трябва да вървим в посока намаление на тази цена. И по този начин да бъде намален общият микс, който се формира в двете централи и съответно НЕК да спре да изкупува електрическа енергия по цена, която е по-висока от тази, на която компанията продава електрическата енергия на регулирания пазар.

Ефектът от това, обаче, едва ли ще е видим до юни, нали?

Поставили сме си срок до края на м. март да предоговорим условията на тези дългосрочни договори. Паралелно с това, обаче, ние трябва да търсим вариант за изплащане на просрочените задължения на НЕК към двете централи. Тези просрочени задължения са малко над 600 милиона. 

И това вече е ключовият въпрос откъде ще ги вземете?

Точно така. Наред с това НЕК дължи над 1.2 млрд. лв. на производителите на ел. енергия. Това са ВЕИ-та, когенерации, заводски централи, топлоелектрически централи, на които също имаме ангажимент да изкупуваме електрическата енергия по преференциални цени, когато те произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Така че финансовите предизвикателства пред НЕК са наистина много големи. Другата много важна мярка са промените в Закона за енергетиката. В четвъртък на второ четене в енергийна комисия на парламента мина Законът за енергетиката с измененията, които се предвиждат там. Смея да твърдя, че всяка една от промените в закона е насочена към това да бъде свит дефицитът в НЕК. Това, което ние предлагаме от енергийния микс да бъдат извадени топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен начин. Смятаме, че ефектът ще бъде около 100-150 милиона на година, което никак не е малко. Наред с това преференциалните цени и насърченията, които са по Закона за енергията от възобновяемите източници няма да се прилагат вече за обекти, енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на промените в Закона за енергетиката. Това също смятаме, че е една много решителна и много сериозна крачка напред към изтичането на пари от системата и минимизирането на дефицита в НЕК.

Опасявате ли се какъв ефект може да имат тези мерки в определени сектори, като например ВЕИ централите или пък ТЕЦ-овете?

По отношение на ВЕИ централите България е достигнала своята цел за определен процент от електрическата енергия. Така че, аз смятам че имаме разбирането на нашите партньори от сектор и не смятам, че ще има сериозен отпор или сериозни аргументи против тази промяна. Хубавото е това, че и в енергийна комисия в парламента видях единомислие по важните теми, което наистина е добре и дава надежда, че вървим в правилната посока.

По отношение на парите, които НЕК трябва да започне да разплаща има ли идеи откъде ще се вземат?

НЕК към този момент няма как сама да се справи със своите задължения. Трябва да мислим за начин, по който системата да бъде финансирана, така че да може да разплати своите задължения и да тръгнем оттук нататък на чисто. Но за да стане това, ние трябва да предприемем всички мерки, всички действия течовете в системата, дефицитът в системата да бъде занулен, за да имаме вече ясна визия за това как вървим напред. И повече дефицити в системата просто не бива да бъдат допускани.

Т.е. първо, запушваме дупките, после приключваме с дълговете? И все пак парите трябва да се дадат от държавата. Дали част от тези пари, за които сега се коментира, тегленето на външен дълг, няма да се използват в енергетиката?

Министър Горанов, мисля че много ясно поясни необходимостта от дълг. Първо, трябва да знаем, че става въпрос за едни 12 млрд., които са дълг от много преди това и той трябва да бъде погасен. И всъщност говорим за 4 млрд. дефицит в областта на публичните финанси. За енергетиката разговаряхме и с министър Горанов, имаме визия оттук нататък да се мисли в тази посока, евентуално за някакво кредитиране, но преди това ние трябва да запушим дупките в системата и течовете в системата, за да има ясна гаранция, че каквото и да се вземе като кредит, то ще бъде погасявано текущо.

За запушването на дупките трябва да се изясни кой носи отговорност за това състояние, включително да се мине и през тежката тема за енергийните лобита. Очаквате ли някаква помощ в тази посока от новосъздадената в парламента комисия, която трябва да изясни състоянието на енергетиката? Впрочем, тя може би ще изясни неща, които вече вие знаете от предишното си качество на финансов инспектор?

Аз съм сигурна, че комисията, която се създаде в парламента ще има своята много важна роля, тъй като тя ще навлезе навътре в енергийния сектор. И няма как да не се стигне и до конкретните периоди, в които са извършвани определени нарушения и съответно до конкретните лица, които по това време са управлявали по един или друг начин сектор "Енергетика". Така че – да, разчитам много тази комисия и съм сигурна, че тя ще бъде изключително полезна за изясняване на истината за сектор "Енергетика".

Готови ли сме вече да водим откровено този разговор – кой, кога и защо допринесе сега да сме в това състояние на колапс?

Аз и в предишното си качество на директор на Държавната финансова инспекция, винаги съм била готова да водя подобен разговор, тъй като моята професия изискваше от мен и продължавам да мисля по този начин, че всяко едно действие трябва да бъде, действие или бездействие, или някакви нарушения в сектора трябва да бъдат ясно посочвани, съответно трябва да бъдат и ясно посочвани и лицата, които саги извършвали. Така че в предишното си качество в редица доклади, които Агенцията за държавна финансова инспекция е съставила, проверките, които е извършила в сектор "Енергетика", те са много конкретни и много ясни. В тях се съдържа информация за съответните нарушения, които са извършени, за лицата свързани с тях, съответно и за това какво сме предприели ние. Всичките тези доклади са изпратени на прокуратурата по компетентност да се произнесе тя дали са налице съответно данни за престъпления и какво следва да се направи оттук нататък. Така че аз винаги съм била "за" това да се казват нещата такива, каквото са и да се посочат хората, които са виновни за това.

Има ли после някаква реакция по тези доклади, например за "Белене" или по другите нарушения, които установявате?

Да, за "Белене" все още бях директор на Агенцията за държавна и финансова инспекция", когато получихме официална информация от прокуратурата, че е образувано досъдебно производство за престъпления и за вреди в особено големи размери, причинени на НЕК. И оттук нататък се чака развитие на събитията.

На фона на тази черна картина в енергетиката, прозвуча доста оптимистично очакванията ви до края на годината домакинствата да могат да си избират доставчик на ток, след като пазарът бъде напълно либерализиран. Има ли противоречие в тези две неща?

Либерализацията на пазара е задължително условие за един ясен хоризонт в енергетиката и за разплитане на много от възлите в сектор "Енергетика". Смятам, че с либерализацията на пазара ние ще постигнем една прозрачност в сектора и всяко едно българско домакинство ще може да избира своя доставчик на ел.енергия, съответно ще може да избира между условията, които доставчици предлагат. Ние работим много усилено в тази посока за либерализацията на пазара. Българската независима енергийна борса е независимо търговско дружество, което работи много амбициозно в тази посока. Лицензът му бе връчен в края на 2014 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сега се работи по избора на платформа. Така че смятам, че до края на годината, такава е нашата амбициозна цел, до края на годината ние да либерализираме сектора.

Вчера президентът Плевнелиев заговори дори за регионална енергийна борса при посещението си в Румъния?

Да, защо не. Нека, първо, стъпка по стъпка, както се казва, да направим нашата енергийна борса, да изберем съответно платформата и оттук нататък защо не?

И най-важният въпрос за хората – как това ще се отрази на джоба им?

Най-важното, според мен, е първо да има конкуренция. Когато има конкуренция и всичко е поставено на пазарен принцип, условията за абонатите ще са по-добри. Силно се надявам, че ще бъдат излъчени, ще помислим за съответните механизми, така че да не се отрази негативно либерализацията на пазара върху джоба на българските потребители.

Това предстои. Съвсем скорошен обаче е въпросът за европейския единен енергиен съюз. Очаква се през следващата седмица на 25 февруари ЕК да изложи концепцията за този енергиен съюз. На този фон дойде отказът на Унгария да го подкрепи. При посещението на Путин там стана ясно, че позицията на Унгария за момента е такава. България как ще се впише в този разговор и имаме ли яснота какво точно искаме ние от тази нова единна политика?

Нашето правителство ясно в своите приоритети е посочило, че ние ще работим активно за подкрепа за създаването на европейски енергиен съюз. Считаме, че това е една форма, която ще допринесе за това да бъде осигурена енергийната ни независимост, както и съответно ще се повиши и конкуренцията, така че ние стоим твърдо зад тази наша позиция и активно работим в подкрепа на създаването на европейски енергиен съюз.

Но това е като една обща концепция. Като конкретни искания, които България ще постави, за които ще работи, може ли да се говори или още е рано?

Още е рано да се говори за конкретните искания, нека европейският енергиен съюз стане факт и тогава бихме могли да говорим за някаква конкретика.

Например дали това би бил добър формат да се говори за това какви газови коридори заобикалят България или минават през нея, имам предвид последните коментари около така нареченият "Турски поток" и неясните предположения ще има ли отклонение на тръбите или не? Всичко това се свежда в крайна сметка и до европейска позиция.

По отношение на темата, свързана с така наречения "Турски поток", ние трябва да кажем, че към настоящия момент България не е получила официална информация, писмена информация от своя съ-акционер "Газпром". Смятам, че е рано да говорим за каквото и да било развитие на събитията, във връзка с така наречения "Турски поток". Знаете, че на 9 февруари в София беше проведена среща на групата на високо равнище във връзка с изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа и на тази в много конструктивен диалог с нашите европейски партньори споделихме всички теми, които касаят и вълнуват, както България, така и Общността, тъй като ние трябва да се разглеждаме като част от едно цяло на Европейската общност. На тази среща излязохме с много ясни послания, свързани със сигурността на доставките на природен газ, което е приоритет, както за България, за нашето правителство, така и за Европейската общност. Излязохме с обща позиция, че всяка една страна трябва да има минимум три източници на доставки на природен газ, което да гарантира нейната сигурност и стабилност в доставките на природен газ. Много активно в тази връзка ще работим за изграждането на интерконекторните връзки на България със съседните страни, именно с Румъния, Гърция, Турция и Сърбия. Като наш приоритет и така сме концентрирали своето внимание върху изграждане на интерконектора Гърция-България. Тази връзка е изключително важна за нас, защото ще ни осигури диверсификация на източника - България ще има възможност да получава природен газ от друг източник, различен от Русия. Тук възможността за диверсификация на източника е България да получава природен газ от Азербайджан. Постигнахме много сериозен напредък за тези 100 дни във връзка с изграждането на интерконектора Гърция-България. Българското правителство потвърди държавна гаранция в бюджета за 2015 г. в размер на 80 милиона евро за изграждането на този проект. Изготвихме пътна карта, която показва как трябва да се движим във времето, така че да изградим тази интерконекторна връзка до края на 2018 г. Тази пътна карта я връчихме на нашите съакционери от съвместното дружество, нашите съ-акционери от Гърция, така че да се движим и да работим в една посока. Смятам, че има добри сигнали и от нашите гръцки партньори. Ние ще работим в една посока. За тях също изграждането на този интерконектор е приоритет. 

И все пак по отношение на "Южен поток" – било то бивш, неспрян или какъвто и да е, докога ще ни задоволява положението "не сме получили официална позиция от руска страна, че проектът е спрян?" Не е ли редно при това продължаващо положение да поискаме категоричен отговор спрян ли е или не? Защото междувременно пристигаха едни тръби, какво става ток, едни земи се отчуждаваха заради строежа на газопровода, какво става с тях? Компанията "Южен поток-България" продължава да съществува, докога?

Тръбите продължават да стоят на българска територия, те са на пристанището в Бургас. По отношение на нашата позиция във връзка с "Южен поток" – тя винаги е била много ясна и категорична за нашето правителство и тя остава непроменена. Ние винаги сме твърдели, че "Южен поток" е важен за нас, той е важен затова, защото ще доведе до диверсификация на маршрутите на природен газ, ще доведе до икономическо оживление във връзка с изграждането на този проект. Но ние винаги сме казвали, че този проект трябва да се случи при спазване на европейското законодателство. Още през м. декември 2014 г., веднага след изявленията на президента Путин, аз още тогава през м. декември проведох разговор с руския министър на енергетиката г-н Новак точно в тази връзка, за да споделим нашите виждания за изграждането и продължаването на проекта "Южен поток". Той поясни, че те са направили своя анализ и са преценили, че ако трябва да бъде спазено европейското законодателство "Южен поток" няма да бъде икономически изгоден за тях проект. И това всъщност беше отговорът на нашите руски партньори. В този разговор използвах възможността да споделя нашата идея за изграждане на газов хъб на територията на България, който ще бъде свързан с това тръбата на проекта "Южен поток" в морската част на България и излизането на сухоземната част край Варна да се случи. Тогава г-н Новак поясни, че те са чули за тази идея, но нямат официална информация от страна на ЕК, но ако получат такава те ще я разгледат и ще я анализират. Така че на срещата на 9 февруари ние представихме подробна презентация на нашите европейски партньори във връзка с нашата идея за изграждането на газов хъб на територията на България, като тази презентация съдържа, както техническите параметри, така и финансовите параметри във връзка с предложението. Нашите европейски партньори поеха ангажимент да разгледат това наше предложение и съответно да се произнесат съвсем скоро какво е тяхното виждане по тази тема. Така че ние сме направили всичко възможно, за да получим актуална информация за становището на нашите руски партньори във връзка с изграждането на проекта "Южен поток".

Т.е. тази ситуация на никого не пречи и докато те решат да ни кажат какво мислят, ще приемем това положение?

Ние нямаме друг полезен ход, трябва да изчакаме, защото всяко едно изказване в публичното пространство на практика не е материализирано в съответен документ. Когато става дума за едно акционерно дружество, каквото е нашето акционерно дружество между "Газпром" и БЕХ, то тогава взаимоотношенията трябва да се базират на изцяло писмени документи и юридически издържани, за да можем ние със сигурност да знаем каква е визията на нашите партньори.

Разбрах ви. Благодаря ви за разговора. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

 

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения