Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Амбицията ни през новия програмен период е да бъдат отворени процедури за над 6 млрд. лева
23 Януари 2015

Интервю на вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика за предаването „Преди всички“ на БНР

Вицепремиерът Томислав Дончев с две амбициозни обещания от тази седмица – 2015 г. да е най-силната от гледна точка на работата с европарите от началото на членството ни в Евросъюза и да се сложи край на безнаказаността на държавната администрация, която работи по европейски проекти чрез Закон за еврофондовете, който да бъде внесен на пролет в парламента. Обещанията, освен да се припомнят, когато се направят, са и да се следят дали се изпълняват. Кое ви дава амбицията да смятате, че 2015 г. може да е толкова добра след много слабата 2014 г.?


Може да звучи като слаба амбиция. Ние сме обречени 2015 г. да е с най-високия обем плащания и ако тук не следваме най-амбициозните цели, резултатът ще бъде загуба на пари. В крайна сметка 2015 г. е последната година от стария програмен период и това, което бъде разплатено до края на годината, е това, което страната ни ще е успяла да разплати за целия програмен период. По правилото n+2 сумата, която трябва да бъде платена от стария програмен период, е наистина впечатляваща. Става дума за близо 4,5 милиарда лева. Освен това, обаче, ние имаме амбицията новият програмен период 2014-2020 г. да стартира реално като реални плащания. За тази цел ни е назначен темп на одобряване на оперативните програми, темпът, с който се акредитират управляващи органи, което е мой ангажимент. Като цяло амбицията ни е да отворим процедури за не по-малко от 6 милиарда лева и да бъдат разплатени не по-малко от 1,1 милиард. Кумулативното натрупване на суми от стария и от новия програмен период наистина предполага един значим обем плащания, което ще има ефект и по отношение на инвестиционния процес, и по отношение на икономиката. Но си даваме сметка, че това е тежко предизвикателство, доколкото да напомни, че всичко това трябва да бъде свършено от същите администрации и същия брой хора - няма как да бъдат назначавани нови хора. И сравнено примерно с изминалата 2014 г. това е повече от два пъти повече пари, които трябва да преминат през системата.


Докога е критичният момент, в който трябва да положим много усилия, за да започнат да се реализират тези амбиции – март, май?


Всеки ден от годината е важен. Това, което със сигурност не бива да се случва, е в последните дни от годината – тогава наистина ще е късно. Или както се случи тази година, в последните два месеца да бъде правена мобилизация, да се използва всеки ден, понякога и всяка нощ, за да могат да бъдат обслужвани колкото може повече плащания. Има един основен принцип в управлението на проекти – че спестеното време в началото е също толкова ценно, колкото спестеното време в края и процесът не бива да следва някаква кампанийност, а планомерност. Няма държава, която в първия си програмен период да успява да плати 100% от разполагаемите й средства. Вероятно България няма да бъде първата. Ние към момента имаме над 70% вътрешни плащания, т.е. платени в страната близо 64% сертифицирани разходи, платени от Европейската комисия, така че мисля, че през 2015 г.,окуражени и от добрите стъпки, които имаме, и поучени от всички успехи, можем да гоним едни по-високи цели.

Казахте, че всичко това трябва да се прави, тази амбиция да се гони със същата администрация и като бройка, и като качество. Тогава защо този закон, на който вие много държахте още в предишния мандат, го отлагате за април? Не може ли той да бъде вкаран по-бързо и да може да започне и модернизацията на администрацията паралелно с работата по програмите?


Законът можеше да бъде факт още 2013 г., ако мандатът на правителството и на парламента не беше приключил предсрочно. За съжаление, по време на 2013-2014 г. законът не беше приоритет. Към момента работата по него е възстановена. Концептуални въпроси, отворени около закона няма, по-скоро техническа работа. В крайна сметка, както всеки текст, той трябва да бъде консултиран с всички заинтересовани страни, доколкото в него има промени. Но най-важното в закона, въпреки че обществеността и медиите се фокусираха върху възможността, ако някой от служител не си върши работата както трябва, да получи наказание. Далеч не е това най-интересното. Изминалата година показа, че системата трябва да бъде защитена от всякакъв вид политически емоции, истерии и експерименти. На второ място, това, което е най-важното - балансира правата на участниците в нея. Към момента това, което каже управляващият орган - примерно дадено министерство - това обикновено е последната дума в процеса. Аз познавам експертите, които работят във всички управляващи органи, в министерството. Това са вероятно едни от най-добрите експерти в държавната администрация, но не съществува гаранция, че те винаги са прави. Много често този, който ползва парите - това може да е по-голяма или по-малка община, някоя агенция - понякога в един възникнал спор няма гаранция кой е прав. За съжаление, към момента системата не предполага този, който ползва парите, този, който усвоява средствата - нека да напомня - е този, който реално инвестира, който превръща парите в блага за хората, той няма възможности да си търси правата. Съществува такава само по реда на ГПК, това е дълго съдопроизводство, много скъпо. Идеята е, ако някой счита, че правата му не са спазени, тоест проектът му не е одобрен, а заслужава да бъде одобрен, ако има разход, който не е верифициран, тоест не е признат, или особено в случаите, когато някой е получил финансова корекция, тоест отрязано му е част от финансирането заради твърдяно нарушение, той да има възможност да си търси правата, но по много по-бързия ред – по реда на АПК, ползвайки структурата от административни съдилища. Това балансира правата и отношенията в системата и до голяма степен не само дава шанс на бенефициентите да си търсят правата, но и ги дисциплинира, управляващите органи.

Това консултирано ли е по принцип с представителите на съдебната власт, защото по принцип административните съдилища са сред най-натоварените? Там, знаете, наскоро имаше спорове в какви срокове насрочват дела, какво правят. Дали това наистина ще е по-бързата процедура?


Безспорно е по-бързата. Не може да сравняваме скоростта на съдопроизводство по ГПК и по АПК. Аз за първи стартирах процеса по консултации, ако не ме лъже паметта, още през 2012 г. Последният цикъл консултации е правен от служебния кабинет и от г-жа Цанова. Информацията, че представителите на съдебната система, в конкретния случай на Върховния административен съд, не само съд, са запознати, но изразяват увереност, че прогнозният на обем подобни производства е изцяло по силите на съдебната система. И последно, коментирайки закона, сроковете за реакция, в които всяка администрация трябва да реагира, трябва да изпълни задълженията си, да одобри проекта, да одобри разход също, ако бъдат фиксирани над закона - това е един много по-силен ангажимент. Ако щете, макар че не обичам този термин, елемент на законова принуда, който гарантира, че всеки ще си върши работата, както трябва да я върши.


Дали е готова системата за тази амбиция, заложена в закона, за електронно подаване и стандартизиране на документите?


Системата като софтуер и като хардуер се изготвя в момента. Амбициозният план е електронният мозък на процесите в общи линии да е готов във втората половина на тази година. Макар че признавам - без да искам да формирам някакъв политически укор по отношение на предходното титулярно правителство, че подготовката му е закъсняла и упражнението би било по-лесно и рутинно, ако просто се опитаме да направим същата система, която имаме към момента, с дребни подобрения, но предизвикателството е много по-голямо, защото ние се опитвахме да направим различна система, която да позволява не само електронно подаване на документи и електронно отчитане, но която да предпоставя нов модел изобщо на процесите - много по-кратки с много по-прости форми, които трябва да се попълват. Тече изключително интензивен вътрешен дебат на експертно ниво, дали имат документи, от които трябва да се откажем, с оглед да направим, простичко казано, живота на тези, които изпълняват проекти, по-лесен, но най-вече да гарантираме по-бързо движение на парите. Имаме контроли, оказа се, които не носят никаква добавена стойност от гледна точка на качеството, на контрол, губят време и излишна бумащина. Цялата електронна система, целият мозък на процеса трябва да бъде съобразен с тези изисквания. Вярвам, че това ще се случи.


Кога горе-долу очаквате този закон да бъде факт? Ето, вие казахте електронната система до средата на годината, евентуално самият закон през пролетта ще се внесе, може би ще има някакви дебати. Тоест откога ще може да заработи?


Би трябвало да има дебати, въпреки че така или иначе една предварителната подготовка е направена още през 2012-2013 г., но практиката показва, че обикновено наново винаги се събуждат и коментари, и емоции. Два са ни основните акценти в законодателната програма. Едното е Законът за еврофондовете, другото е Законът за обществените поръчки. И следвайки един амбициозен, но пък реалистичен план, Законът за еврофондовете би следвало да е факт, надявам се, гласуван от българския парламент до края на този политически сезон - имам предвид преди началото на лятната ваканция на Народното събрание. А Законът за обществените поръчки да е на вниманието на парламента най-късно веднага след началото на новия парламентарен сезон.


В който какво да се случи, предвид това, че има някакви промени, които се правят на парче, свързани с обществените поръчки? Какво трябва да регламентира този Закон за обществените поръчки?


Нека да напомня, че преди всичко останало на нас ни е необходим изцяло нов закон. Това, което се случва през последните години, е средно един път, два пъти или три пъти годишно да се правят къде козметични, къде принципни, къде безпринципни понякога, за съжаление, ремонти в закона, почиващи на политически емоции или на неясни или пък ясни намерения. Това трябва да се прекрати и в крайна сметка от толкова много кърпене законът е труден за следване и от тези, които възлагат, и тези, които кандидатстват, признавам си, и тези, които контролират спазването му. Изцяло нов закон - имаме добър повод за това. В крайна сметка трябва да транспонираме европейски директиви в сферата на възлагането на обществени поръчки. Крайният срок за това е началото на 2016 г., но аз мисля, че имаме възможност да го сторим преди това. От гледна точка на транспонирането на директивите като основен текст, нещата са вече готови. Може би в близките седмици ще сформирам работната група, която ще довърши работата, но за да не губим време, буквално от първите седмици на мандата на правителството вече поисках предложение от всички браншови и експертни организации - Камара на строителите и Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на архитектите, Национално сдружение на общините - какви са им концептуалните виждания, какво трябва да се промени, за да може в крачка да бъдат взети предвид. До седмици ще формирана работната група с представители на всички ведомства, както и с представители, разбира се, на всички външни организации, които са заинтересовани. Надявам се в най-бързи темпове да тече подготовката на закона. Но от гледна точка на политическо виждане, тоест от гледна точка на кройка на политиките, законът трябва да е толкова прост, колкото е възможно да бъде. Практиката показва, че голяма част от нарушенията се дължат не обезателно на злонамереност, а на прекалената сложност на правилата.

Само да ми кажете - в това изброяване на основания за промени в Закона за обществените поръчки през годината, къде разполагате последната, която беше много коментирана - с оградата по границата, без обществена поръчка? Конюнктурна, политическа, необмислена? Имаше много спорове за това последно решение на парламента.

 

Аз признавам, че не можах да проследя конкретния текст, който беше подреден през миналата седмица, и чисто като експертен коментар не знам дали това беше необходимо. Но доколкото законът и към момента позволява в екстрена ситуация, която изисква бърза реакция, да не бъде провеждана процедура. Целта на влагането в обществени поръчки е да гарантира, че обществените средства се харчат правилно в полза на обществото, на най-ниска цена и стремейки се да постигнат най-голям ефект. Нека да не забравяме, че има ситуации, когато провеждането на процедура означава нерешаването на проблема. В бедствена, в екстрена ситуация никой няма да прави процедура, а трябвайки да достави нещо, да нахрани хора, които имат нужда от храна, да им осигури вода или транспорт. В крайна сметка невинаги нормата може да е по-силна от живота. Такива изключения има.

Едно уточнение ще ви помоля, във връзка с ваше изказване на срещата с бизнеса онзи ден - колегите видяха противоречие между вашето изказване за цената на тока и последвало изказване на шефа на комисията, на ДКЕВР. Имате ли какво да продължите сега като размисъл? Ще се задържа ли цената на тока - нещо, в което упреквахте много предишното правителство, или имахте предвид нещо друго?

Първи приоритет е балансиране на енергийната система. Но аз имам на предвид нещо друго. Като цяло има една теза на анализатори и т.н., разбира се подкрепяна включително от някои политици, че по-високата цена на електроенергията има и положителни ефекти, доколкото стимулира и бизнеса, и домакинствата да вземат мерки, свързани с енергийната ефективност и да правят производствата и жилищата си много по-енергийно ефективни - аргумент, който да кажем, ние можем да приемем. Но в същото време, съобразявайки се със социалния фактор – доходите на една голяма част от българите, и нещо, което е по-интересно… докато бях в Европейския парламент, въпреки краткия си престой там, положих доста усилия да чета, да разбера повече относно новите инициативи, свързани с реиндустриализацията на Европа, и всички анализи категорично показват, че една от големите спънки на европейската индустрия изобщо е високата цена на енергийните ресурси, особено сравнено със САЩ и сравнено с Азия, и е основната пречка пред конкурентоспособността на европейската икономика. Повдигнах въпроса, конкретно в случая говорейки за България, е още една причина да се опитаме цената на електроенергията специално да бъде максимално обвързана, е именно да се подържа конкурентоспособността на българската индустрия. Нека да напомня, че целият дял на индустриалното производство в Европа е 16%, а в България е два пъти повече. Така че това далеч не е абстрактният въпрос.


Въпросът е дали няма да се получи противоречие с ДКЕВР, която да наложи поредна смяна там заради несъгласие с правителствената политика.


Нека да напомня, че в Народно събрание вече тече процедура по законодателна промяна, където в крайна сметка регулаторът, комисията трябва да се избира от парламента. Според мен това е една добра стъпка. Вече безспорно правителството не бива да се меси в работата на държавната комисия. Това все пак не ни отнема възможността да споделяме какво мислим.

Да имате мнение.

Особено пък на място, където тече дебат, като тази среща с бизнеса.

На финала - няколко думи за вашите очаквания днес от това първо събиране на Съвета по развитие при вицепремиера Румяна Бъчварова. Доколкото там ще се обсъжда управленската програма на кабинета, пък вие работихте по управленската програма на ГЕРБ, доколко това, което ще бъде обект на дебат, се различава от това, с което влязохте в изборите и ги спечелихте?

Грубата подмяна на тези обещания, ангажименти от програмата би било вид предателство, но няма нещо подобно. До голяма степен програмата отразява намеренията, с които ние сме участвали в изборите. Не мисля, че има значим елемент или теза, която отпадна. По-скоро имаме добавени нови и нови приоритети, предвид коалиционния характер и на правителството, и парламентарната формула, която осигурява подкрепа. Но аз не очаквам някакъв остър, най-малкото политически дебат, доколкото всички, които са работили по финалния документ, са положили усилия да отразят и формулата от програмната декларация, разбира се, запълвайки я с детайли и с конкретика. Мисля, че работата по документа би била по-скоро, едва ли не редакторска, отколкото да влезем в режим на някакъв политически спор.

Тоест смятате, че са изчистени някои противоположни виждания по различни политики, които бяха демонстрирани по време на преговорите за правителството, и сега този документ е консенсусен?

Още на ниво програмна декларация мисля, че голяма част от противоречията бяха или изчистени или бяха влезли в режим на компромис. Доколкото програмата отразява цялата геометрия на програмната декларация, аз не мисля, че вътре има незатворени противоречия. Документът би следвало да е достатъчно кохерентен, да няма взаимно изключващи се цели вътре в него. И не мисля, че би породило някакви особени политически турболенции. Разбира се, очакванията ми може да са неправилни, политиката е малко като прогнозата за времето - колкото и прецизно да се правят прогнози, има шанс да бъдат неверни.

Краткосрочните са по-сигурни от дългосрочните, така очевидно е и в политиката. Понеже има вече колегиални журналистически критики, че с изказването на премиера, че само две неща са трайни завинаги – Корана и Библията, си оставяте отворена врата да променяте тази програма във времето. Колко наистина стабилен ще е този документ? Доколко няма да се влияе точно от тези сложни отношения между коалиционните партньори, които виждаме, че от време на време избухват?

Дори най-брилянтният план, правен от най-добрия специалист по планиране, в един момент му се налага да се сблъска с реалността. И историята, и бизнес-планирането, и между впрочем военното дело, показват, че дори най-съвършеният план никога не може да бъде реализиран в най-малки детайли, сблъсквайки се с живота. И това е нещо нормално. По-сериозният въпрос е да не се допуска груба подмяна и на целите, и на принципите, което е най-важното, защото другото в живота ни сблъсква с предизвикателства, които довчера не сме подозирали, че съществуват. Особено през последната година. В крайна сметка имаме геополитическа нестабилност по периферията на Европа, имаме икономически новини - необезателно всичките добри. Светът не се движи по познати алгоритми. Така че за зло или за добро, ни чакат предизвикателства, за които вероятно не подозираме, но за които трябва да бъдем готови.

Така е, но все пак е и много жив споменът от предишното управление, когато БСП обясняваше неизпълнените си обещания с ДПС, а ДПС обратно - с БСП. И накрая подчиниха предизборните си кампании на това, че неуспехът е заради другата партия. Та, затова ви питам.

Да. Това е чудодейна формула, но хубавото е когато сме минали през нещо подобно…

Да не го повтаряме.

… че обществото е развило някакви имунни сили и всички политици няма да имат смелост да направят нещо подобно втори или пък понякога трети път.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения