Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Съгласието е единствената форма за движение напред
21 Януари 2015

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Още от деня“, БНТ

Започваме с Меглена Кунева, здравейте. Една Управленска програма за стабилно развитие 2014-2018 г., нали правилно е заглавието?

Да, така е.

Защо решихте да сложите „стабилно“? То „нестабилно“ развитие няма.

Има развитие, което е насочено към това да изпълни някакви краткосрочни цели. Стабилност има няколко основни фундамента, на които се опира. Това е разбирателство. Това е консултации, за да може да се вземе всичко, което дотук е свършено и когато ние свършим нашата част от работа, да може следващите да го продължат. Т.е. да има национални приоритети, национални цели и национално съгласие. И за мен стабилност означава стабилни отношения с външните ни партньори. Една голяма част от нашата политика става в съгласие, в консултации с Европейския съюз /ЕС/, друга с НАТО. Това са факти, които трябва да залегнат в една управленска програма и те са…

И четирите партньори вътре, нали…?

…да, и те са факт. Всъщност прав сте, че когато става въпрос за коалиция, да се каже думата „стабилност“ означава и висока степен на политически ангажимент. Така че тя отнася вероятно и към коалицията, но аз правя някаква вероятно много ясен знак за моето разбиране, психологическо, че за мен в момента, в който започна да работи коалицията, тя вече трябва да тушира различията помежду си, да се вземат решенията веднъж. И като сме си обещали и сме казали, че ще работим заедно, да не се концентрираме върху различията, а да се концентрираме върху нещата, които са общи. Има съвет, на който могат да се разискват чувствителни политически теми. Но иначе представата за управлението на България трябва да е едно. Може би няколко данни трябва да ви…

Това нали не звучи като пожелание, което казахте? Вече реалност ли е във вашите взаимоотношения?

Това звучи като работа. Там, където има ясни приоритети, ето – съдебната реформа, чудесен пример от днес, начинът, по който беше приета стратегията…

Вие очаквахте ли 173 депутати да гласуват?

Да, даже се…

Наистина?

Абсолютно. Аз даже преди заседанието си говорихме с Христо Иванов. Аз му казах, че съм сигурна в интуицията си, че ще имаме подкрепа, защото знам, аз познавам една част от партньорите. Знам примерно като министър как работеше Михаил Миков, като министър на вътрешните работи. Знам, че няма как той да не си спомня за трудностите, през които той е преминал и да иска да види резултат от усилията, които това министерство е правило. Знам също така, че по време на правна комисия Мая Манолова, аз бях на правна комисия заедно с Христо Иванов, Мая Манолова подкрепи, със своя глас подкрепи стратегията. Освен това министър Иванов е много спокоен в комуникацията си. Той употреби много време, за да говори с всички партньори. Т.е. бяха извървени стъпките. И смятам, че вече сме все пак по-зрели. Все пак сме 2015 г. България е член на ЕС сравнително вече достатъчно време, за да разбере, че съгласието е единствената форма за движение напред. Мисля, че всички тези съвети, на които са ходили министрите са донесли някакъв опит. Искате ли да ви кажа няколко цифри, които вероятно са важни за вас?

Първо искам аз да кажа.

Добре.

191 приоритета, 423 цели…

Точно това имах намерение и аз да ви кажа.

…1153 мерки имате в тази програма…

И пет. 1155.

1155 добре, бъркам с две. Това не е ли прекалено амбициозна програма?

Не. Така се прави.

Възможна ли е, изпълнима ли е?

Точно така се прави. Всъщност става въпрос за приоритети. Тези приоритети са в определени области. Изброени са, да, 21 области. Имаме конкретни цели. И за да се постигнат тези цели, трябва да се направят определен брой мерки. Аз ще ви дам например нещо, за което допреди малко говорихме – за съдебната реформа. Ние искаме – каква е целта? Целта е да има работеща съдебна система. Това е цел. Какви са мерките? Съдебната реформа е такава мярка, обаче, е такава конкретна цел. Но когато говорим за мерките ние вътре имаме Законът за Висшия съдебен съвет /ВСС/, имаме Инспекторат, имаме просто няколко подкрепящи…

Съд, Прокуратура?

…да, имаме няколко подкрепящи мерки, за да може да се изпълни тази цел. Вече целта ще доведе до промени в една много сериозна област, каквато е съдебната реформа. Така че те са, как да ви кажа, то е като, трябва да имаш един определен набор с инструменти. Не можеш да очакваш, че с един инструмент можеш да поправиш всичко. Ако искаш да построиш къща, ти трябват много инструменти. Ето това са тези мерки, за които говорим. Те са инструментите, за да можем да постигнем целите си.

Добре. Аз съм сигурен, че тази програма ще изисква и доста нови или промяна на стари нормативни актове. Убеден съм, особено в съдебната реформа, за която говорихме. Сега, в стенограмата ви от днешното заседание на Министерски съвет, аз прочетох следното: Вие сте поискали оценка за въздействието на нормативните актове, т.е. един нов или стар нормативен акт регулира обществените отношения, как въздейства на тях и какви са последиците. Досега това никога ли не е правено в български политически живот?

Не, прави се. Примерно имаме оценка на въздействието върху, дали един акт, който се предлага, една управленска мярка, дали изисква финансов ресурс. Това се прави. Но по начина, по който се предвижда, всъщност е много подобен на това, което примерно Европейската комисия /ЕК/ трябва…защо се прави, защо толкова бавно се прави европейското законодателство? Не че не могат да напишат в един кабинет една директива в рамките на един следобед. Има достатъчно експерти, които ще го направят. Но трябва да се види колко ще струва на бизнеса, ако се въведе това ново законодателство? Дали ще има повече плюсове, за кого ще са плюсовете и кой ще претърпи известни минуси? Какво трябва да направи държавата, за да има органи, които да направят, т.е. какъв финансов ресурс ще се иска? Колко хора трябва да бъдат обучени, за да се прилага едно законодателство? Да произвеждаме закони, които няма кой да ги прилага, даже бих казала да ги налага със сила. Няма полза. Освен това всеки…

Въпреки, че това е правено. Много пъти е правено в 25-годишната ни демократична история.

Човек трябва да се учи от това, което е видял, което е разбрал, че работи.

Има ли механизъм това да се случи, обаче? Това изисква много строен механизъм.

Изисква механизъм, изисква време, изисква изключително постоянство и изисква стабилност. Ето затова тази програма се нарича Програма на стабилното управление. И то не е само в рамките на това правителство. Този подход на добро управление, свързан с оценка на въздействието на акта, който се приема, той се прави почти…аз не знам европейска страна, в която не се прави. В някои места, като например ЕК това е буквално произведение на изкуството. Там обсъжданията, начинът, по който се приемат бележките, дълбочината на изследванията са наистина много добре направени. Ние сме може би една от последните страни, които го въвеждат.

Въвеждат подобни правила.

Които въвеждат подобни правила. Оттук нататък начинът, по който ще успява една държава е въпрос на управление, не само на ресурси. Защото с много ресурси, ако ги пилееш, включително и финансови ресурси, ще постигнеш много по-малко, отколкото с малко, но насочени ресурси, умни – умното управление, интелигентното управление може да се представи пред гражданите. Така че това е абсолютно необходимо. Бизнесът трябва да знае, ако примерно ние въведем, понеже това е абсолютно конкретен пример – знаете, че Европа в един момент мина на енергоспестяващи електрически крушки. Това е директива, която разгневи една голяма част от хората, производители и т.н. Не искаха всички да има енергоспестяващи крушки. ЕК прави дълги изследвани, за да види какво ще загубят производителите, какво ще спечели енергийната ефективност, струва ли си това да се прави.

И в крайна сметка?

И в крайна сметка решиха, че да, след това започна разбира се цяла пътна карта затова как да се смени. Защото това е въпрос на смяна на цяло едно производство. Износът, ако щете на количествата, които вече има от старото производство. Вижте, прост пример, но дава знак за това, че всяко действие, което управляващите предприемат, има огромен ефект. Има ефект много повече, отколкото това да напишеш една много хубава идея, да я сложиш на хартия. Тя може да звучи чудесно, но трябва да й е времето, да й е мястото и да има кой да я направи.

Защо не я публикувахте тази програма, днес отложихте публикуването й за петък и сега говорим малко така на тъмно?

Защото има съвет, няма да може да се събере днес. В петък се събира.

Чакате коалиционният съвет?

Да, мисля че това е коректно. Не смятам, че един ден може да…

Не, не е фатално, но горе-долу всички журналисти, които имаха желание да разберат, мисля че са го разбрали. Да ви върна, обаче, към стратегията за съдебна реформа и един цитат на Радан Кънев, който казва: „Затова крайната цел на бъдещата промяна в законите за съдебната власт е някои от нас да влязат в затвора.“ Наистина ли това е целта на съдебната реформа?

Вижте, на парламентаристи, в парламента им прилича да говорят с повече образност. Фактът, че привлече вашето внимание означава, че господин Кънев добре си е свършил работата, вие го цитирате. А всъщност това, което иска да каже е, че няма недосегаеми за правосъдието.

То не би трябвало и досега да има недосегаеми. И по сегашните закони има достатъчно възможности, ако някой е извършил престъпление или някакво нарушение, да бъде наказан.

Очевидно пътят към постигането на тези, сякаш азбучни истини, не е кратък. Поне не е кратък за България.

Не се е случвало. Смятате ли, че съдебната реформа, ако стане факт, с всички изменения и допълнения и новите нормативни актове, действително ще доведе дотам, че в България, ако някой е извършил престъпление, независимо какъв пост заема в държавната йерархия, ще бъде наказан, както това се случва в Румъния, например?

Хубаво е, че дадохте този пример, защото – да, в съседна държава, която беше със същите или дори може би по-големи проблеми от нашите, със създаването на два много стройни органа, нещо като специализирана прокуратура, да го нарека така, това е главна дирекция в прокуратурата и една антикорупционна институция, успяха да сложат ред с много усилия. Когато говорих и с двамата колеги, те ще дойдат по моя покана през февруари в България. Ще имате възможност, може би дори да ги поканите при вас, ако искате…

Ето, веднага ги каня, ако това зависи от мен, те са добре дошли.

Ще се впечатлите, ще видите, ще се впечатлите. На тях не им е било леко. Законът е бил атакуван пред Конституционния съд. Свален от Конституционния съд като противоконституционен. Атаки от най-различно естество. Но те са успели. Защо? Защото освен добрата законова база, за която сега говорим, има добро приложение. В един момент просто тези хора, правилно намерени, подкрепяни от огромното мнозинство от румънците, не са дали възможност никаква да им се влияе.

И са имали съдействието на прокуратура, на съд, все пак, за да постигнат тези резултати.

Разбира се.

Накрая един личен въпрос. Вие как реагирахте, когато разбрахте за вече, така я наричаме, шегата на Бойко Борисов, че би лансирал жена за президент на следващите избори? Питам ви, защото вие бяхте кандидат-президент само преди три години.

Аз не смятам, че това е шега. Това е една съвсем сериозна възможност, която стои пред всички нас, пред българите. Аз си мисля, че всеки трябва да има право да изяви по най-добрия начин себе си. И бих окуражила, да- трудно е, но бих окуражила всеки български политик, независимо дали е мъж или жена, да даде възможност и да подкрепи пътя напред на жени в политиката. Доказано е дотук, както виждаме – ето, госпожа Кристалина Георгиева, госпожа Ирина Бокова, че се справят навън. Защо да не се справят вътре в страната? За мен е изумително, че в съдебната система на висок пост, аз не си спомням жена да е избирана.

Имахме много жени министри на правосъдието.

Не говоря за изпълнителната власт. Говоря за съдебната система. Няма. Това е необяснимо, след като по-голямата част от магистратите са жени.

Имаме жена вицепрезидент, все пак.

Да, вие отново говорите обаче, тук за президентската институция, но аз говоря за съдебната система. Има неща, които по факта на съществуването си са много показателни за това какво се случва в България, какво е настроението на нацията, до каква степен може да се отвори възможността жените да участват, така както се полага в политиката. Впрочем в Румъния заместник-главният прокурор, т.е. специализираният прокурор по антикорупционни дела е жена и е млада. Аз лично и на двете неща – да влязат повече млади хора в съдебната система и повече жени, и на двете неща много държа.

Аз да добавя и по-големи професионалисти, дай Боже, да имаме. Не че сега ги нямаме, но те да се увеличават постепенно.

Разбира се.

Благодаря ви за този разговор.

И аз ви благодаря.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения