Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Румяна Бъчварова: Съветът за развитие е рамка, която гарантира стабилно управление и отстояване на политически идеи
18 Януари 2015

Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация пред БНР

Румяна Бъчварова, заместник-министър председател по коалиционна политика и държавна администрация. Г-жо Бъчварова, какви са вашите приоритети във вашата функция на министър без портфейл?

Първо, благодаря за поканата и за възможността да отговоря на тези въпроси, защото си давам сметка, че много дълго време конкретните задачи не ни дадоха възможност така публично да обявим приоритетите - говоря за моя кабинет. Идеята да има вицепремиери без портфейл беше основна идея тогава, когато конструирахме правителството. Това не е случайно, искам да кажа най-напред, защото впечатленията и опитът ми от първия управленски мандат бяха, че изключително много проблеми в процеса на управление се създават там, където трябва да се координират усилия, вземане на решения между отделни сектори, и тогава, когато вицепремиерите имат собствен ресор, това е изключително натоварващо за тях и не е достатъчно ефективно за ефекта, за крайния резултат от управлението. Затова убеждението ми беше, че вицепремиерите трябва да бъдат само вицепремиери и основно да се занимават с координиращи функции. Успоредно с процеса на преговорите за нашето правителство, беше формирана Европейската комисия и това, което видяхме в интерес на истината малко по-късно – че там е избран същият подход. Очевидно сложността на управлението такова, каквото е в момента, изисква да се заложи изключително много на координационните механизми. В този смисъл коалиционната политика е един такъв механизъм и тя е много важна тогава, когато имаме екип, подкрепен от четири партии. Всички в началото бяха свидетели на проблемите, които се появиха, начина, по който ги разрешихме. Аз мисля, че това беше естествено, защото това е един нов тип поведение. До този етап координацията във връзка с цялостната политика на правителството, базирана на коалицията, ставаше в лични контакти. От миналата седмица имаме вече конституиран Съвет за развитие. Това е един орган към Министерския съвет, в който ще бъдат обсъждани всички спорни въпроси на коалицията, ще бъдат обсъждани и въпроси, които са свързани със стратегическото развитие. Той така беше и създаден този съвет пак през първия мандат на ГЕРБ и се надявам да имаме много по-добър ефект, отколкото начина, по който действаме досега. Аз съм председател на съвета и в този смисъл това е една от моите отговорности, един от моите приоритети.

А на какво равнище участват другите?     

Участието е всички министри, вицепремиери с представители на ръководствата на парламентарните групи. Там, където има нужда, ще участват и представители на ресорните комисии в парламента. Т.е. това е орган, който на територията на правителството двете власти си взаимодействат, за да могат да бъдат взети решенията. Надявам се това да сработи добре, защото имам впечатления от това как работеше самият орган, въпреки, че в него не участваха и парламентарни представители.

Този съвет би трябвало да ви избави от изненадата да видите как едно или друго решение в парламента може да получи бламиране от страна на вашите иначе обявени коалиционни партньори.

Да, това е основната цел. Но знаете ли, тогава, когато се спряхме - то е записано в декларацията всъщност и в коалиционното споразумение - ние търсехме легитимен формат, в който да се правят тези консултации. Аз не съм прекалено оптимист да смятам, че няма да има такива проблеми и ще ви обясня защо. Но в рамките на този орган, мисля, че ще можем да провеждаме дискусиите, които иначе текат по медиите. Голямото предизвикателство пред междукоалиционните отношения е в това, че ние приехме, че се обединяваме в рамките на определена програма, определени тези, но остана възможността всяка една от политическите сили да прокарва своите собствени политически идеи и да търси мнозинства извън коалицията. Мисля, че това беше ключът към постигане на съгласието, защото до този момент каквото и да било взаимодействие между отделни партии се базираше на изричното „или… или“, т.е. ти нямаш никаква свобода извън тези отношения. Оказа се също, че има аналог в световната практика – т.нар. „гъвкави коалиции“, „гъвкава геометрия на политическите отношения“. Има рамка, която гарантира управлението, стабилното управление, надявам се, и оттук нататък в парламента всяка една от партиите може да се опитва да отстоява собствените си политически идеи.

Това донякъде изглежда като че ли да прикрива, когато си правят непочтени номера коалиционните партньори - да ги наречем „гъвкавост“.

Ами, не беше това идеята тогава, когато го уговорихме и регламентирахме. Ако някой може да се възползва от тази възможност и го прави, всъщност би трябвало да обясни защо в крайна сметка…

В крайна сметка вие не бяхте подкрепени, да кажем, за промените в пенсионирането, в пенсионната област, като партньори от вашите партньори.

От Реформаторския блок, да.

Сега, въпросът е съдебната реформа. Тъй като има заглавия, особено от вчерашния ден, които предчувстват, че подкрепата за съдебната реформа ще бъде изключително скромна, и то в рамките на ГЕРБ и Реформаторския блок. Т.е. останалите две партии няма да бъдат отзовали се на тази идея.

Съдебната реформа е ключът към успеха на нашето развитие оттук нататък и аз мисля, че има консенсус, че тя трябва да се случи. Големите разминавания започват и ще продължат за начина, по който тя трябва да се случи. В началото - пак ще се позова на декларацията – ние имаме отбелязани основната й рамка, но оттук нататък в парламента тя ще бъде съгласувана, финализирана и т.н. Две неща са изключително важни. Първо – да имаме открит и публичен разговор по тази тема, защото сигурно си давате сметка колко време проблемите в съдебната система под сурдинка, отказ да се обсъжда, липса на визия за това какво трябва да се случи. Мисля, че сега е дошъл моментът и, доколкото имам впечатления, има и от съответните институции готовност да започнем този разговор по публичен начин, за да го направим по най-добрия начин. И второто е, че просто трябва да признаем всички слабости и този, който е против реформата, трябва да обясни, защото аз в момента не виждам някакъв сериозен интерес за това да бъде спряна реформата. Тя е условие за жизнеността на целия обществен организъм оттук нататък.

Т.е. вие си представяте, че ще бъде гласувана?

Но вижте, ние можехме да започнем мерките по реформата с решение на правителството, но това, на което настояваше министър Христо Иванов и получи подкрепата на правителството и премиера, е, че тя трябва да мине през парламента, точно за да постигнем обществения консенсус по нея, за да може каквото и да стане с това правителство и след този мандат, защото става въпрос поне за шест-, седемгодишен период на реализация на мерките, тя няма да бъде спряна. Това е много важно. Консенсусът в парламента гарантира по-голяма устойчивост на това, което започваме сега.

Но така или иначе ще бъде с решение на правителството?

Решението на правителството е задължително и то е достатъчно. Ние искаме нещо повече. Ние искаме всички политически сили да изразят отношение, тези, които преценят, да се ангажират с тази концепция за реформа, за да можем да сме сигурни в това, което правим. Наистина става въпрос за дълъг период от време.

Чисто психологически вероятно ще се използва настроението след поредния доклад по наблюдение и контрол. И бездруго предчувствията за този доклад не са много розови, направо мрачни.

Те са доста категорично мрачни, но това е истината за ситуацията, в която се намираме, и ситуацията, до която сме се довели. Тук изобщо не посочвам конкретни виновници – дали са управляващите от предишния мандат, или от по-предишния мандат. Това е, което всички ние виждаме, виждат го и отвън. И тук изобщо не става въпрос за куртоазия за това как да отговорим на доклада. Тук става въпрос наистина да свършим най-накрая тази работа.

Добре, но с какво си обяснявате съпротивата и на парламентарно равнище, разбира се, пък и в медии протича това? В какво най-вече?

В това, че има много интереси, които са заинтересовани от това състояние на съдебната система. Те имат и своите публични, и своите непублични аргументи. Естествено няма реформа, която да носи смисъл, без спрямо нея да има негативна обществена реакция. Това е факт, няма реформа, на която всички ръкопляскат и казват, че са много щастливи. Смисълът на това политическо действие е да провокира някакво статукво на интереси и да се опита да го разруши. Даже с министър Иванов си говорихме, че това е началото на една дълга битка – не ми хареса като дума, но един дълъг процес, в който ще има изключително много трудности. Но това, което виждам и от него, и от останалите, е изключително категорична воля да се захванем с тази работа.

Като не е битка какво е?

Да речем, че е работа, но във всяка една робота има и елемент на повече амбиция.

Този военен термин не ни харесва очевидно, макар че тези дни твърде много военнолюбци и хора, които предчувстват военни планове заради ескалацията на напрежението, свързано с атентата в Париж, но разбира се, и предчувствие заради кризата в Украйна. Подобни сигнали са разчели мнозина наблюдатели. Вие как разчетохте основното послание от посещението на висшия американски дипломат в София? Разбира се, имаше и въпрос на един от коментарите на ВВС – защо толкова много високопоставени визити напоследък в София, включително и очакването на шефа на НАТО.

Аз участвах в срещата с държавния секретар, участвах и в предишната среща с британския външен министър, и мога да кажа, че и двете визити бяха категоричен знак на подкрепа за сегашното управление и за премиера. И го казвам не защото съм работила с премиера и съм била началник на кабинета, а защото това беше обективно разчетено в цялата комуникация на срещите. А и самият факт, че те се провеждат толкова интензивно, в толкова кратък период – тук не става въпрос за официална и протоколна държавна визита, става въпрос, че ключовите хора, които определят европейската и световна външна политика, дойдоха в България, за да декларират тази подкрепа. Мога да ви кажа, че това не е наистина просто формален знак, а това е един дълъг процес на разговори и на създаване на доверие между нашия екип още предишния мандат, тогава, когато бяхме в опозиция, и сега, началото на това правителство. Може би си спомняте, с Борисов - тогава като опозиционен лидер, ние бяхме във Вашингтон в началото на юни и имахме срещи на високо ниво в различните институции в САЩ. Тогава се проведе един изключително откровен разговор, в който Борисов представи позициите си, вижданията си по най-категоричния начин и мисля, че на тези срещи беше оценена неговата откровеност. И най-накрая най-големият ефект и смисъл от тези визити е, че ние видяхме как България отново е на картата на европейската и световната политика. Беше осъзнато, че България е наистина един обект на съзнателно въздействие, провокация от страна на Русия за запазване на влиянието, но нека не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три съществени руски проекта. Това като че ли някак си остава в сянката - един газопровод, един нефтопровод и ядрен проект. Това е изключително силно политическо действие и поведение, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. Другото, което мога да кажа…

Но нима това е гордост, доколкото няма яснота за енергетиката?

В контекста на световните отношения това е изключително важно поведение, което определя политическата идентичност. До този момент на България се гледаше като на един евентуално потенциален скрит, завоалиран партньор на Русия, което отслабва позициите на цялата общност, която се опитва да преодолее проблемите си, които има с Русия. Сега се видя, че нашата позиция наистина е последователна и затова е и подкрепата, която ни е декларирана. И най-важното нещо – струва ми се, че на последните срещи много ясно пролича, че България е разпознаваема със своите проблеми и особености от световните политици. Досега някак си интересът към страната ни беше доста по-общ, а сега аз се впечатлих изключително много от подготовката, която имаше Джон Кери и целият му екип за ситуацията в страната и за възможностите, които оттук нататък може да се продължи. Така че не искам да звуча патетично, но мога да ви уверя, в опита ми от последните години, че по-успешни визити като че ли не сме имали. Надявам се това да резултира оттук нататък, защото – още един факт, на който искам да обърна внимание – общото изявление, което беше след срещата, е, че ние продължаваме в работен формат развитието на отношенията със САЩ. Четири работни групи, които всъщност на практика ще гарантират един процес, при който ще се развиват и осъществяват двустранните отношения. Обикновено това се случва в една междудържавна комисия, в която се обсъждат възможните теми, спорове или проекти, а тук става въпрос за четири такива работни групи, което е една истинска форма на сътрудничество.

Да ги изброим – за какво?

Става въпрос за енергийна сигурност, за националната сигурност, за култура и образовани и върховенството на закона.

Вие казвате, че тези три проекти – „шлем“ ли ги наричаше Първанов…

Да.

… са били буквално привнесени в жертва, за да се осребри някакво доверие към Българи, да бъдем идентифицирани. Това изглежда прекалено скъпа жертва, доколкото има тревога и съмнения, че България може да уреди проблемите на енергийната си система. Едва ли - аз дори не допускам, че това е една логика, която аз взимам съвсем повърхностно от вашето изказване – че това не е така, те практически са били невъзможни.

Дългите дискусии по тези проекти на практика водеха до един основен извод – че ние не можем да докажем тяхната икономическа състоятелност. И тогава, когато тези проекти са били приети и бяха обявени, те изглеждаха доста грандиозно, но и нивото, на което са сключвани договорите, и всяка следваща стъпка, която е била предприемана – те не са чак толкова много, в интерес на истината – не може да се докаже, че те имат преки, съществени или значими ползи за българската икономика. Това беше основният аргумент и ако предишните екипи са приемали изцяло „за“ или са се опитвали да спрат тези проекти, ние се опитахме…

Не предишните екипи. Борисов, в качеството му на премиер за пръв път, сложи началото на „Южен поток“, не предишните екипи.

Това беше договорено и този проект има своя икономически смисъл. Но начинът, по който беше предложен и направен – той да бъде изцяло гарантиран, 100% доставки на Русия – не можеше да продължи по този начин, защото ние нямахме гаранция. Ако не бъде изпълнен целият дебит на тези тръби, ние нямаме никаква гаранция за ползите от транзита, който ще се осъществи през нашата територия. Основният, най-същественият проблем – няма доказателства, при това няма категорични доказателства за ползите от всичките тези проекти. Затова логично се мислеше, че те са направени по начин, по който по-скоро биха имали ефект на политическо въздействие, на политическо присъствие, отколкото на съществена полза. Логично е да има и елемент, който да бъде привлекателен за българската страна. Кой не би се съгласил през територията му да минават стратегически енергийни съоръжения, газопроводи и т.н.? Но и ядрената централа, нека да не забравяме и „Бургас – Александруполис“, и „Южен поток“ на практика се оказаха по-скоро с недоказани ползи, отколкото с категорични предимства, за да могат да бъдат избрани. Затова ние никога не сме казвали „Категорично отхвърляме този проект“. Не, ние казвахме и в началото - тогава, когато преди да вземем… три години тече този процес за решението за спирането на „Белене“ – нека да бъдат доказани ползите за българската икономика от тях. В момента те не могат да бъдат доказани.

Какво може да очакваме от това обещание за сътрудничество, изразено в един експерт, който ще ни осигурят САЩ?

Вижте, не трябва да се съсредоточаваме толкова върху експерта като едва ли не политкомисар на другата държава тук, по-скоро такъв експерт ще улесни контактите ни с други държави, със съседни държави с по-големите проекти, с Европейската комисия, за да можем да координираме усилията си. Защото в хода на целия този процес, в който ние осмисляхме, опитвахме се да разберем икономическата състоятелност на тези проекти, течеше успоредният процес на търсене на алтернативите. Днес е категорично ясно и в Брюксел, и за нас, и за американските ни партньори, че трябва да се работи ускорено и приоритетно за интерконекторните връзки и свързаността на нашата система с тази на съседните държави. Т.е. в тази посока би ни помогнал един такъв експерт и аз се надявам много скоро да има резултат и да започне изграждането на интерконекторните връзки и някои от тях да бъдат привършени.

По отношение на отбраната има ли нещо, което може да бъде пояснено за тези срещи, които бяха проведени, или очаквания? Има ли някаква определеност, която изисква от българска страна увеличаване на средствата за въоръжаване и техника?

Мога да кажа, че ние очаквахме тази тема да бъде поставена. На втората среща тя някак си остана в сянка, не беше категорично поставена към нас. Факт е, че България като член на НАТО има ангажименти да достигне едно ниво на разходи за въоръжението си, което да бъде съпоставимо с останалите държави, но има и разбиране, че състоянието на страната ни е такова, че в този момент ние не можем да си го позволим. Става въпрос - и това е много важно като уточнение за всички, и за публиката, и за хората, които се занимават с тази тема – че става въпрос за една перспектива до 2020 г., когато ние трябва да следваме тенденция на увеличаване на тези разходи не за друго, за свръхвъоръжение, а за да можем да модернизираме състоянието на българската армия, която да бъде релевантна на състоянието на останалите ни партньори.

Доволна ли сте от начина, по който медиите видяха тази визита или тези визити – в множествено число? Имаше включително и забавни текстове заради някакво позоваване на Магьосника от Оз. Казвал ли е висшият американски дипломат подобно сравнение за жълтите павета, които му напомняли Магьосника от Оз?

Аз не бях в тази част на излизането, не мога да кажа нищо за тази реплика, но също както с отношението към коалицията и самия процес на съставяне на правителството, мисля, че и сега малко по-трудно успяваме да тълкуваме новите моменти, които се случват в политиката, и да ги разбираме не по традиционния начин, по този, който сме свикнали да ги разбираме. Не съм имала възможност да проверя цялостното медийно отразяване, но това, което видях на самата пресконференция, беше едно към едно отражение на самите разговори и мисля, че едва ли е оставило съмнение в който и да било добронамерен анализатор това, което се е случвало на срещата.

Често пъти има и множество неща, които остават без да бъдат пояснени, или пък предположения, или пък дава самото ускорение, самата ситуация, която в момента изглежда, че е силно притискана от събитията в Париж, от тревогите около това дали ще има много сериозни последици за положението в България. Страховете, които настъпват на тази тема – може би това допълнително прилага определени съмнения или пък въпросителни към това какво ли идва още. Нещо в този смисъл.

В този смисъл. Вижте, това е голяма тема, в която ни предстои да се потопим не само като управляващи, но като общество, защото извън конкретните опасности за всеки един, нарушаването на неговата сигурност, тази заплаха на практика променя балансите и в световната политика, и в стратегическите концепции. Една армия не може да помогне на такава заплаха. До този момент всички политически, финансови усилия на държавите са насочени към гарантиране на сигурността основно чрез военните, армията. По отношение на терористичната заплаха се изисква развитие на други ресурси, на други способности и това неизбежно променя както политика, така и живота на хората. Дали това е тенденция, за съжаление ще продължаваме да следим с напрежение и с тревога, но фактите са такива. И глобалният свят е поставен пред тези опасности. Ние сме вече част от глобалния свят. Ето това е нещо, което като че ли малко по-трудно осъзнаваме и всяко едно предизвикателство – дали е в Ню Йорк, дали е в Париж или някъде другаде, то се отнася към възможностите за развитие на такава ситуация. И тук при нас, в България трябва да сме готови. Хубаво е, че имаме партньори, имаме възможност да черпим опит, имаме изключително активни и добри отношения с останалите държави и търсим съвместно тези решения.

А вие сте поредното правителство, което обещава да съкрати администрацията в България. Тези 10% смятате ли, че ще бъдат изпълнени? Няма ли да се стигне до изкризване в края на годината?

Румяна Бъчварова: Ние не обещаваме това. Ние смятаме, че тенденцията за намаляване на числеността на администрацията е обективно необходима. Намалява населението, оптимизират се административните структури - естествено е, че числеността на администрацията трябва да следва тази тенденция. Ограничават се и публичните разходи за администрацията. По-важно е да направим така, че администрацията, независимо от нейната численост в момента, от това, че тя ще стане и по-малка, да работи по-добре с гражданите и с бизнеса. Това е основен приоритет и по-скоро погледът, интересът, усилията в подобряването на функционалността на държавната администрация трябва да бъдат във фокуса на усилията ни, отколкото механичното съкращаване на апарата. То ще дойде по естествен начин. Свързано е с възрастовата структура – има много хора, които са в пенсионна възраст, предстои да бъдат пенсионирани. Но е необходимо да се въведат новите технологии, които изискват нови умения, трябва да влязат в системата по-млади хора, които да оперират. И в крайна сметка да се промени маниерът на работа на администрацията - вътре в самата администрация – тя да стане потребител на собствените си услуги, защото е установено, че над 60% от услугите, които администрацията предлага на гражданите, на практика са такива услуги, които тя самата произвежда. Т.е. гражданинът посредник между една или друга администрация – ако това бъде премахнато, а то е въпрос на технически решения, изключително много ще бъдат облекчени и гражданите, ще бъдат облекчени и административните процеси. Затова много ми се иска за това, което трябва да се случи в администрацията, да говорим не само като – хайде, тук ще махнем 10, 12 или 30%, а да говорим за това как тази администрация може да работи по-добре за гражданите.

Това, разбира се, би трябвало да кажем, че е една мечта за почти всяко правителство и че всяко правителство въвежда в обръщение своя клиентела неизбежно – нещо, което сигурно пречи. Сега по отношение на тази ваша пряка специалност за коалиционната политика – при какви обстоятелства самата ГЕРБ би се отказала от това да върви в тази коалиция?

Ако се окаже, че коалицията е спирачка за политиката, която искаме да провеждаме.

Но изразена в какво?

Изразена в неприемане на предложения, на решения, на блокаж на едно или друго политическо решение. Но това, което в момента виждаме, е изключително ускорение на работата по основни направления. Само погледнете в колко съществени сфери се започват реформи. Реформира се и транспортната система – това, което виждаме в последните дни с железниците, и здравеопазването – беше обявена концепцията за реформа на министър Москов. Средното и висшето образование – предстоят съществени нови законопроекти, част от които са готови и са внесени и трябва да бъдат приети. Изключително активно се работи в областта на регионалното развитие, строителството. В социалната сфера целият този малко труден дебат за пенсионните фондове, но изцяло системата, надявам се до март да имаме ясна визия за тази реформа. Това е смисълът на политиката, на присъствието ни в това правителство и дискомфорта да имаш партньори, с които трябва да се съобразяваш. Това е навик, който не само партньори нямат. От наша страна също трябва да се формира този маниер на по-добро партньорство, но мисля, че при ГЕРБ ще бъде много по-лесно, защото си давам сметка колко е важен натрупаният управленски опит, поуките от опозиционния интервал и преди втори мандат това не е просто формален белег на това правителство - вторият мандат, той наистина гарантира едно качествено ново поведение в управлението. Когато знаеш какво правиш, защо го правиш, за колко време можеш да го направиш – тогава резултатът е много по-добър.

Има нещо, което се предполага, че може да доведе до по-усложнени отношения със самия Реформаторски блок, доколкото там има структури, които са като че ли повече свързани с президента Плевнелиев. Сега в последните дни Красимир Велчев – заместник-председател на ГЕРБ, изписа в „24 часа“ Борисов би бил чудесен президент. Понеже аз не виждам някой да опровергава това, мислите ли, че официално трябва да се разбере ще участва ли Борисов в кандидат-президентските избори?

Това, че Борисов е много подходящ за президент, е ясно май от началото на политическата му кариера.

Значи си е губил времето досега с други неща.

При самия старт на правителството той заяви, че към този момент няма решение да се кандидатира и че неговата амбиция е да има един наистина успешен мандат като премиер по-скоро, отколкото да заема един или друг пост. Имаме година и половина до момента, в който това трябва да се реши, и аз мисля, че едно такова решение предстои. То в момента не е взето, то не е и важно към този момент, защото ние имаме действащ президент и правителството има изключително много работа.

Но това би означавало един по-къс хоризонт на вашето управление.

Ако така се предопределя в този момент – да, това означава ние да кажем „Имаме още година и половина“. И не е случайно, че Борисов го каза - и аз го повторих – че неговото заявление в момента е, че целта към момента е успешен цял мандат на това правителство.

Е как практически става това?

Не ми се ще… Знаете ли, аз на тази тема обикновено…

Сте суеверна?

: ... гледам като на възможност за политическа спекулация, защото всъщност кои са темите, които остават интересни? Правителството работи, ясна е посоката, в която работи. Предстоят едни местни избори, на които на друго ниво трябва да се вземат решения – става въпрос и за други политики. Следващата голяма тема, около която може да се спекулира, са президентските избори и мисля, че точно поради тази причина тя се включва в политическото говорене. В момента все пак нещо трябва да се каже, да предположим, да видим, но аз не виждам нито един обективен факт, който налага да обсъждаме тази тема в момента.

Без да отричате, че е възможно?

Естествено, че е възможно, но в момента нито е актуално, нито стои на обсъждане една такава тема.

Колко много време? Година и половина?

Горе-долу е толкова, година и половина. Може би малко по-малко, с оглед на това, че трябва да се вземе решението, но не е това важното. Тогава, когато знаеш какъв е залогът на усилията ти да постигнеш резултат, това не може да бъде тема.

Благодаря за вашето участие.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения